Стигър, фронтменът на британците от WARLORD, бивш китарист на легендарните Skrewdriver, баладен изпълнител, патриот и син на работническата класа. Насладете се на това интервю, работата върху което продължи доста дълго... но както се казва „по-добре късно отколкото никога”.
Албумите ви излизат доста рядко, за приблизително 15 годинишната активност на групата сте издали само 4 албума. Това на липсата на свободно време ли се дължи или приготвяте песните толкова внимателно? Колко време ви отне да композирате последният си албум?
Проблемът разбира се е времето. В живота ми се налага да играя едновременно много различни роли: работа, политика, музика, семеен живот и т.н. така че почти те ми остава свободно време. Също така, аз пиша голяма част от музиката/ текстовете, а получавам малко помощ от другите членове на групата (отчасти вината за което е моя, тъй като маниакално се стремя да контролирам всичко). Така всичко се удължава във времето, а когато песните са композирани, трябва поотеделно да науча всеки от музикантите да ги свири. Първите два албума нямаха голяма разлика във времето един от друг, но промеждутъка до третия беше огромен. В това време се случиха важни за мен неща, както в професионален, така и в личен план и музиката не беше първостепенен фактор в живота ми.
Създаването на последният албум («Ascension») беше едно удоволствие и целият този опит ми даде нов поглед върху живота и музиката. Ентусиазмът и искрената вяра от новите хора, които бяха по това време с мен отвориха очите ми и заздравиха моята решимост. Работата над албума от началото до края отне около 18 месеца. Беше ми много лесно да напиша музиката, но писането на текстовете ми отне доста време.
Защо беше избрано украинско студио за записа на последния ви албум? Липса на подходящо място в Англия или по някакви други причини? Доволен ли сте от крайният резултат?
Изборът на студио беше предложен от няколко немски и украински съратници. Посетих Киев за „Перун Фест” преди няколко години и след като срещнах приятелски настроени и отдадени на каузата хора имах шанса да се докосна до украинската/ руската националистическа музикална сцена. Силата и усещането за този тип музика ме вдъхнови да опитам нещо подобно, и тогава осъзнах, че целият процес на записване и студия са нещо чуждо за мен.
Студията в Англия са просто едни предприятия за правене на пари, и не изпитват никаква любов или интерес от това, което правим, а това се отразява на записите. Това важи за много от жанровете на алтернативната музика (фолк, паган, блек метъл и др.). Продуцента ни в Англия се занимаваше с доста други неща освен със студиото и беше полузаспал през по-голямата част от времето в което записвахме и за нас беше голяма трудност да завършим работата си. Също така прецака и записа на водещите вокали в песните...ако го видя отново, ще го накарам да съжалява за това, че ме е познавал.
Така или иначе, бях много доволен от студиото и звукозаписния процес, звуковия инжинер изглеждаше доста странно, но знаеше, точно какъв звук ми е нужен. Понякога си мисля, че всеки е длъжен да има като моя ентусиазъм за превене на музика, но забравям, че за някои това е работа и слушат едно и също всеки ден. Моето истинско вдъхновение за звук беше SOKYRA PERUNA и качеството на техните записи. Щастлив съм, че мога да нарека техния вокал „брат”. Да живее „Краля на Киев”!
Бихте ли ни разказали, как премина процеса на записване? Съратници от Русия и Украйна взеха участие в работата в студиото – помагаха или по-скоро ви пречеха? :) Кой ви асистира в записването на различните инструменти?
Винаги съм много предпазлив, когато някой иска да знае имената на хората с които работя. Не нужно да казвам, че „Краля на Киев” и неговия грамотевичен глас, дадоха на албума особено звучене. Аз и Муши (бивш барабанист на Skrewdriver) записахме вокали/китари/барабани. Клавишните и пианото бяха направени от друг много талантлив брат от Русия, който ако всичко беше така, както ми се искаше щеше да свири с мен през цялото време. Той е невероятен музикант за възраста си и ми акомпанира в много баладни концерти. Преводача/ охрана/ финансов съветник и т.н. е друг страхотен наш другар, който съм щастлив да срещам навсякъде из Европа и заедно с жена му и сина му, станахме наистина добри приятели, всъжност на него дължим уреждането на това интервю. Да живеят водката и хайвера за новогодишна закуска!
Всеки помагаше, имаше съсвсем малко пречки, отделно от двамата грозни германци, които седяха в студиото...но това е друга история.
В албума има една наистина страхотна песен, която се казва «South will Rise Again». Мислите ли, че може да си случи нещо позитивно в Америка и Югът да надигне, или текста на песента е по-скоро с исторически и описателен характер?
Песента действително се явява исторически обзор на всичко тона, което обичам в Южните щати на Америка. Започвайки със сегрегацията, Гражданската война, и особено „южняшкия рок”, който обичам от дете. Банди като LYNARD SKYNARD, MOLLY HATCHET, DOC HOLIDAY и др. оказаха дълбоко влияние върху мен, а когато по-късно срещнах Ян Стюърт, открих, че и при него е така. По-възрастните ми другари от Германия и Италия също споделят тази страст, така че винаги се опитвам да добавя малко рое енд рол в музиката ни. Песни като “About the Klansmen”, или дори “Get Yourself Tattooed”, които направих с Кен от BRUTAL ATTACK имат в себе си това рок енд рол влияние.
Мисля, че все още има много силен бунтарски дух в Юга, кака че желая, не по-малко от вас Югът да се нагине отново.
Някакви идеи за следващия ви албум? Ще бъде чудесно ако имаме възможност да го чуем по-скоро от обикновенно!
Следващият албем ще се казва «Home» („Дом”) и с него историята на Warlord ще приключи. „Старият и гневен бог се пробужда” (The old and angry god awakes е първият албум на групата – бел. прев.), сражава се в „Театъра на войната” ("Theatre of war"), преди да падне в битката дава „Последната команда” (The last command"), след това идва „Възкресението” (“Ascension”) във Валхала, и накрая той е в своят... „Дом” (...Стигър изрежда последователно имената на албумите на групата). Той ще бъде бъде записан догодина (2012 – бел. прев.) и вече имам седем готови песни за него и ако е рекъл Господ, ще използвам същия метод за записването му. Това в случай, че „Краля на Киев” не ме убие с алкохол преди да сме записали каквото и да било!!!
Нееднократно си имал концерти в Украйна, моля те разкажи ни за впечатленията си от тези пътувания, от шоуто и хората.
Хората бяха фантастични, срещнах едни от най-великите хора които познавам там. Това ме вдъхнови да напиша “Bonded by Blood” („Кръвно свързани”). Кой ли си е мислил преди 20 години, че такова нещо може да се случи? Да пътуваш из тези красиви страни и да срещаш добри националисти, които от деситилетия са ни описвани, като марионетки на комунистическия режим с промити мозъци, само за да откриеш, че всъщност ние мислим по един и същи начин и споделяме еднакви ценности. Ние действително сме кръвно свързани.
Концертите също бяха страхотни. От свирене на открито, през концерт на кораб, до такъв в клуб в Киев – това са неща, за които само можеш да си мечтая. Гостоприемството беше на великолепно ниво, и все още разказвам на другарите от цял свят, за нашите нощи в «Docker pub». Да пееш и танцуваш до 5 ч. сутринта с братя и сестри от всяка бяла нация. Преъзходно! Да пия водка и да плувам в водите на река Днепър с старомодна лодка ще останеме завинаги в спомените ми. Както и украинската ми татуировка!
Съдейки по всичко, модерната дясна музикална сцена не оказва силно влияние върху творчеството ти. Моля те, разкажи ни кои музиканти са ти повлияли в миналото и каква музика предпочиташ да слушаш сега (както от WP сцената, така и извън нея, като не забравяш са спименеш и любими руски групи).
Всъщност аз съм рокаджия, моите ранни влияния бяха MOTORHEAD, BLACK SABBATH, DEEP PURPLE и т.н., харесваха ми някои пънк и скинхед неща в края на 70-те, след това харесвах новата вълна на британския хеви метъл и особено блек метъл сцената - VENOM, MERCYFUL FATE, DEMON. Разбира се и „южняшкия рок” - ROSE TATOO. Сега вече целия рок звучи еднакво, но естествено има банди или песни, които се отличават. Харесват ви и RAMMSTEIN, но несъмнено те са дегенерати с извратени текстови и нямат добро влияние върху младежта. От RAC сцената освен Skrewdriver, които винаги съм харесвал, ми допадат и SQUADRON и двете „версии” на NO REMORSE. Вероятно NEMESIS са най-добрата бритаска група в момента с очевидно добри умения да пишат песни. Има прекалено много добри банди по цял свят, за да мога да направя списък с любими изпълнители или отделни песни. В Русия се действа доста професионално по отношения на звука и изявите на живо. За съжаление, ние „островните маймуни” не разбираме текстовете, но емоциите са налице. Разбира се знаем за KOLOVRAT, TNF, ANTISYSTEM и др., както и за моите братя от SOKYRA PERUNA от Украйна, и има много на какво да се учим от тях. Вашата паган метъл сцена също е интересна за мен, помня че чух песен на Аркона с женски вокали, която беше много добра, но когато мисля за паган се сещам за NOKTURNAL MORTUM и ранните BATHORY, с тях свързвам тази музика.
След печалните събития от семтември 1993 г. веднага ли реши да създадеш нова група? Имаше ли идеи да продължите Skrewdriver без Ян Стюърт? Защо решихте да свирите вдруг стил, имахте ли желеание и преди това да свирите хеви метъл?
Ян беше Skrewdriver. Аз бях просто „витнче от колелото”. Цялата музика и текстове бяха на Ян. Аз допринасях с малко за „посторояването” на песните, просто интерпретирах това, което той беше написал. Съответно нито аз, нито който и да било друг можеше да продължи групата без него.
Warlord се появи 2 години по-късно. Искахме да направим нешто ново, имахме духа, бяхме млади и искахме да променим лицето на британския национализъм. Нашето звучуне се получи такова, защото с Муши имахме сходни разбирания за музиката, въпреки че той харесваше пънк-рок много повече от мен.
В юношеските си години свирех в рок групи от района на Нотигам и Дарбишир всеки уикенд. Когато не превех музика, гледах другите банди. Същото беше и с него, той беше свирил в пънк банди като младеж. По-късно това предизвика проблеми на няколко пъти, тъй сато пънковете и скиновете не се обичат особено в чужбина. В Англия повечето пънкове и скинове се разбират добре и всичко е ОК, но подобно „съжителство” например в Германия може да доведе до забавни ситуации.
Без Ян днес нямаше да има нищо. Той е причината, че аз съществувам (за добро или лошо), че по цял свят има стабилна RAC сцена и че днес, съм тук и отговарям на тези въпроси за съратници в Германия/ Украйна и Русия. Один да те благослови братко.
Мислиш ли че, ако Ян беше жив сега, с какво щеше да се занимава и каква музика щеше да свири?
Със сигурност щеше да мрази хардкор – хахаха! Знам, че щеше да е впечатлен от начина по който остналият свят приема идеите му и ги превръща в реалност. Смятам, че все още щеше да свири, но вероятно най-вече балади, той обичаше просто да седне с есна акустична китара и да пее от сърце. Мисля, че истински тест за една песен е ако ви хареса изпълнена само от един човек на акустична китара.
Също така политиката изигра голяма роля в по-късния етап на живота му. Беше добър оратор и имаше много добра представа не само за бритаската политика, но и за ситуацията по света. Не живя достатъчно дълго, за да види първият общински съветник от BNP (Британска Национална Партия) избран в Англия.
Разкажи ни, ако е възможно за проблемите с преиздаването на албумите на Skrewdriver. Както виждаме в наши дни се появяват само пиратски копия с доста ниско качество на изданието. На никого ли не му е хрумвало да ги преиздаде с хубави, дебели книжки на обложката, с архивни фотограхии и текстовете – това би било чудесно! Какъв е проблемът? „Rockorama” не предприма никакви стъпки в тази посока и възпрепядства другите? Защо?
Производството на пиратски дискове е цяла индустрия в наши дни, някои хора забогатяха доста от това и най-позорното е, че тези хора не възвръщат нищо обратно в движението и не поддържат нашите политичски затворници, които отчаяно се нуждаят от средства. След смърта на Хърбърт от «Rockorama», се „откри сезона” за издаване на пиратски копия. Не знам дали има начин по който това да се регулира, тъй като всеки който има компютър и принтер може да прави такива копия.
Бихте искали да си мислите, че нашето движение е основано на доверието и честа и хората ще се отнасят отговорно, но понякога алчоността е техния бог. Бих приветствал преиздаване на албумите с нови обложки и снимки / информация, и може би това време ще дойде. Само да дам и друго мнение – също така чувствам, че е по-добре да разпространяваш идеите сред масите и ако някой хора не могат да си позволят официалната цена, разбирам защо си купуват евтините пиратски копия. „Rockorama” сега е в нови ръце, но не съм сигурен дали те са подходящите хора за преиздаването на музиката ни, други лейбъли биха били по-добър избор за целта.
ли британската сцена? Създава се усещането, че времето на вашия остров е спряло и болшинството групи продължават да свирят „old-school RAC” вдъхновен от Skrewdriver. Какви са според теб причините за това?
Не мога да кажа за бритаската сцена, от години не съм част от нея. В последно време свиря само за превилните хора, които подкрепят правилните каузи. Беше се стигнало до момента когато ставаше бой на всеки концерт или се разпространяваха интриги и сплетни, а се уморих да се опетвам да обединявам хора, които нямаха никакво желание за единство. Те вероятно все още свирят старите неща, така се получава, когато не окуражават младежите. Хубаво е, че младите се интересуват повече от политика. От това имаме нужда, интелигетни бойци, които да водят войната.
Какво мислите за следните известни английски групи:
BRUTAL ATTACK
Аз и Кен сме много различни хора. Въпреки това харесвам ранните им твобри, в тях имаше дух.
ENGLISH ROSE
Добра група, мисля че Джонси сега живее в Холандия или Белгия, не съм го виждал от години. (в Холандия, дъколкото знаем...ред.).
RAZOR’S EDGE
Една от любимите ми стари групи. Чудесният певец Анди наистина има Английски глас за музика.
IRON MAIDEN
Харесвах ранните им неща с Пол ДиАно като вокал. Гледал съм ги на живо много пъти, винаги правят много добро шоу и са много „земни” хора.
EXPLOITED ;)
Уоти беше атакуван от антифашисти в Испания, заради това, че стоял до човек облечен с тениска «Hail the New Dawn». Не е банда която често слушам често, но Муши може да ви разкаже повече от мен.
Със сигурност сте слушали шведсата певица Сага, която записа три трибюта на Skrewdriver. Харесват ли нейните версии не песните? Като цяло, какво е мнението ви за кавърите на Skrewdriver, записвани стотици пъти от различни групи?
Както винаги, ако са напревени от сърце и душа в памет на нашия загинал лидер, тове е чудесно. Но цял албум, от чийто печебли от продажби нищо не се връща в движението – това вече е проблем. Никога не съм виждал Сага. Има хубав глас. Надявам де, че е променила живота на други хора и това заслужава подкрепа.
Чухме драматична история, как един турист отишъл в музикален магазин в Лондон и попитал за дискове на Skrewdriver. И безумния продавач искал да викне полиция – наистина ли е възможно това да се случи? Лесно ли могат да се купят дискове с „дясна” музика? Има ли често концерти на такива групи?
Лондон е една лайняна дупка. Добрите стари времена на Карнаби стрийт са история. Лондон е мултикултурен кенеф. Истинската Англия е на север. Skrewdriver е в черният списък тук, не може да намерите техни неща по магазините. То има доста места от където можете да си купите дискове, просто трябва да потърсите в интернет или да попитате. Когато спрат да се страхуват от нас, тога ще дойде време де се притесняваме.
Как е да живееш в една от последните конституционни монархии в Европа? Разкажини за съвременната политическа и социална ситуация. Доколко са силни националистите и колко са активни левите? Жив ли е още в бритаците „Духът на /крал/ Артур” (алюзия с „Arthurian Spirit” - песен на Warlord,бел. прев.)
Кралското семейство е просто атракция за туристите в наши дни, много отдавна са отминали времената, когато сме били водени от кралят – воин. Днес те могат да бъдат видяни как говорят на цветята в градината си!
Парламентът управлява всичко тук, но всички партии са едни и същи, независимо дали са „леви”, „десни” или центристки. Либерални лайнари!
Левичарите се появават само когато смятат, че са мнозинство. Сами не правят нищо. Те не са деца на работническата класа, а просто келеши от средната класа с промити мозъци.
Патриотичния дух все още е много силен тук, имаме все повече общински съветници във всяко графство в цялата страна. Колкото повече се опитват да ни потискат, толкова по силни ставаме. Дори безумната EDL (Английска Лига за Защита) в момента се осъзнават за истинскити причини да бъдеш горд че си англичанин. Телевизиите ги показаха как горят знаме със свастика, за да „докажат”, че не са расисти, но това не ги доведе до нищо добро, тъй сато медийте все още ги мразят и още имат за враг мюсулманите. А колкото до нас...цветовете не избелдняват ( има се в предвид червено, бяло и синьо – цветовете на Бритаския флаг).
Какво бихте посъветвали начинаещи музиканти, базирайки се на вашата възраст и опит? Голяма част от тях свирят един като друг и качеството е по-скоро ниско (макар че в последните години ситуацията се подобри). Какво мислите за съвремените тенденции и появата на голямо количество „дясно ориентирани” хардкор банди?
Моят съвет е да се свири от сърце и душа. Обръщайте внимание на влиянията си, но оставяйте и собствен почерк в песните си. Мелодията е много важна, затова се старая да пиша музика с едни и същи акорди всеки път, а използвам различни музикални вариации, за да изненадам слушателите. Думите – това е живата кръв на RAC музиката, така че ако слушателя, не може да разбере, това, което се опитваш да кажеш, значи си изпуснал добра възможност. Това мисля и за хардкора. Харесвам например M.O.D и S.O.D, Billy Milano е хардкор, но можете да разберете думите, така че получавате най-доброто и от двете. Харесвам някой от новите хардкор банди, даже наскоро бях в Италия на концерт на „Path of resistance”. Звука им беше страхотен, но пеенето беше просто реване и ако нямам диска с текстовете, няма да имам идея за какво става въпрос в песните им. Това е личното ми мнение.
