Monday, June 18, 2018

„Победата на вярата" (1933) (с вградени български субтитри)

Считан за изчезнал почти 70 години, филмът на Лени Рийфенщал -- „Победата на вярата", отново е достъпен да кино аудиторията. Ключова творба в развитието на националсоциалистическата пропаганда „Победата на вярата" представлява амбициозен документ от Държавния партиен конгрес, проведен в Нюрнберг през 1933 г. Пуснат в началото на 1934 г., филмът бил популяризиран от националсоциалистическата партия, като мощно средство за нейното представяне пред германската нация. По-късно през същата година, Фюрерът е принуден да направи радикална чистка сред ръководството на СА, по-точно срещу Ернст Рьом и неговите поддръжници, останала в историята, като „Нощта на дългите ножове". Тъй като Рьом присъства в много от сцените на „Победата на вярата", лентите с филма са иззети на територията на целия Райх. Фюрерът поръчва на Лени Рийфенщал да заснеме нов филм, този път за партийния конгрес през 1934 г., който да замести „Победата на вярата" -- така се ражда легендарния „Триумф на волята".

В продължение на десетилетия се е считало, че няма оцеляла лента на „Победата на вярата". През 2003 г. (годината на смъртта на Рийфенщал) в Англия най-неочаквано за всички, е открито неизвестно копие на оригинала на филма, което било оставено за съхранение в киноархив в началото на 1934 г. По тази причина през 2003 г. Рийфенщал посещава Англия, за да получи едно копие, на копието, на своя оригинален филм.

Не така прецизен, както „Триумф на волята", филмът „Победата на вярата" представя „по-документално" атмосферата в партийните редици през първите месеци от завземането на властта. Революционният полъх от Кампфцайта още не е утихнал, но във всеки кадър личи безграничната вярност и вяра във Фюрера на всички националсоциалисти. Само за няколко месеца Германия е променена и под благословеното водачество на Адолф Хитлер започва най-великата и славна епоха в историята на Райха и Европа.


Митът и истината за Аушвиц и другите „лагери на смъртта“

По различни поводи Хьос „признава“, че само в Аушвиц са били обгазени между 2 500 000 и 3 000 000 милиона души. Той постоянно заявява, че повечето от жертвите са евреи и следователно те съставляват примерно около половината от общата цифра от предполагаемите 6 000 000 избити евреи в периода 1941-1945 г. Важно е да се отбележи, че твърденията за край на така наречената „програмата за изтребление” от октомври 1944 г. не прекъсва хрониката за жертви сред евреите. През последните

трескави месеци на войната, последните срещат гладна смърт, бомбени атентати, болести в лагерите и по време на тяхната евакуация. Така изглежда, че около две трети от общия брой смъртни случаи от програмата за умишлено унищожаване са се случили в този лагер.

Унищожаването или прикриването на германските статистически данни за Аушвиц от привържениците на легендата за изтребление, както и руския отказ да се предостави каквато и да е точна информация за броя на евреите в Русия преди 1941 и след 1945 г. прави невъзможно да се посочи с точност колко евреи са били интернирани в Аушвиц. Въпреки това е известно, че броя на евреите, пристигнали в Аушвиц по време на войната съставлява само малка част от броя на унищожените според легендата. Еврейския статистик Райтлингер - който борави с цифрите много по-внимателно, отколкото повечето от евреите пишещи по темата, в книгата си „ SS Алибито на нацията“ (The SS: the Alibi of a Nation, pp. 268 и сл..) посочва, че от февруари 1940 до януари 1945 г. в Аушвиц е имало само 363 000 затворници и далеч не всички от тях са били евреи. Освен това по време на войната много затворници от Аушвиц са освободени или прехвърлени на друго място, като през януари 1945 г. най-малко 80 000 са евакуирани на запад. Дивия, непостоянен и безотговорен характер на изявленията относно броя на евреите - убити в Аушвиц може да се види от факта, че предлаганите цифри от привържениците на легендата изтребление варират от около 200 000 до над 6 000 000.

Бенедикт Кауцки в книгата „Дяволът и прокълнатите“ (Benedikt Kautsky, Teufel und Verdammte (Devil and Damned, Zürich, 1946, p. 275)) твърди, че „в Аушвиц са били обгазени най-малко 3 500 000 души.“ Това е едно забележително изказване от човек, който според собственото му признание никога не е виждал някакви газови камери (пак там, стр. 272-273).

Кауцки пояснява, че като еврейски политически затворник през октомври 1942 г. е прехвърлен от Бухенвалд в Аушвиц, на работа във фабриката Буна. Жертвите - както се твърди, са убивани с газ на около два километра от там - в Аушвиц-Биркенау. За това Кауцки чувал слухове.

Кауцки все пак е свидетел на няколко екзекуции в Аушвиц. Той цитира случай, когато двама полски затворници са били екзекутирани за убийството на двама еврейски затворници. Тази книга той посвещава на майка си, която е починала на 8 декември 1944 на възраст 80 години. Както всеки други евреи - без значение на колко години са, стига да са починали през периода и на територия - окупираната от германците, тя се счита за жертва на нацистите. Когато през януари 1945 г. германците изоставят Аушвиц, Кауцки се завръща в Бухенвалд. Той описва как последните няколко месеца на срив на Германия, са довели до най-тежките условия на глад и болести, които някога е виждал Бухенвалд - лагер, който много рядко се посочва като лагер на смъртта. Кауцки подчертава, че използването на затворници в индустрията по време на война е една от главните характеристики на германската политика на концентрационни лагери до самия край. Той така и не успява да съгласува този факт с предполагаемия опит да се унищожат всички евреи.

В книгата си „Лъжите на Одисей“ (Paul Rassinier, Le Mensonge d’Ulysso, Paris, 1955, pp. 209 и сл. ) Пол Расиние доказва убедително, че в Бухенвалд не е имало газови камери. Расиние е френски професор, прекарал по-голямата част от войната затворен в Бухенвалд. Той е написал кратка работа за екстравагантните твърдения за газови камери в Бухенвалд, съдържащи се в книгата на Дейвид Русе „Другото кралство“ (David Rousset, The Other Kingdom (N.Y., 1947; French ed.,L’Univers Concentrationnaire, Paris, 1946). Също така прави проучване на книгата на Денис Дюфурние „Равенсбрюк: Женския Лагер на смъртта“ (Denise Dufournier, Ravensbrueck: the Women’s Camp of Death (London, 1948) и установява, че авторът не разполага с никакви доказателства за съществуването на газови камери освен неясните слухове, описани от Маргарете Бубер. Расиние провежда подобни проучвания на книги като „Това беше Освиенцим (Аушвиц): Историята на лагера на смъртта“ на Филип Фридман (Filip Friedman, This Was Oswiecim (Auschwitz): the Story of a Murder Camp(N.Y., 1946) и „Теория и практика на ада на „(Eugen Kogon, The Theory and Practice of Hell (N.Y., 1950) на Юджийн Когон. Расиние споменава твърдението на Когон, че починалата бивша затворничка Янда Вайс му е казала, че е била свидетел на газови камери в действие в Аушвиц. Расиние посочва, че слухове за съществуването на газови камери е имало и в Дахау, но за щастие те са само слухове. В действителност слуховете могат да бъдат проследени още от началото си с излизането на сензационната книга на немският комунист Ханс Баймлер „Четири седмици в дяволските ръце на Хитлер: нацистките убийства в лагера Дахау“ ( Hans Beimler,Four Weeks in the Hands of Hitler’s Hell-Hounds: the Nazi Murder Camp of Dachau (N.Y., 1933).

Расиние озаглавява книгата си „Лъжите на Одисей“, припомняйки добре известния факт, че по пътя към дома пътешествениците започват да разказват невероятни измислици. Расиние запитва пастор Жан-Пол Ренар, който също е бил в Бухенвалд и може да свидетелства за съществуването на работещи газови камери. Ренар отговаря, че за тяхното съществуване е чул от другите, а след това той решава да се представи за очевидец на неща, които никога не е виждал.

В продължение на години Расиние пътува из Европа като Диоген в търсене на честен човек – по-конкретно на някой, който е бил действително очевидец как по време на Втората световна война германците умишлено унищожават в газовата камера поне един човек (евреин или неевреин). Въпреки всичко той не намира такъв човек. Открива, че нито един от авторите на множеството книги, обвиняващи германците в унищожаването на милиони евреи по време на войната, никога не е виждал газова камера изградена за тази цел - да не говорим за газова камера в действие. Така, че нито един от тези автори не е бил в състояние да осигури жив, автентичен очевидец, който да е виждял тези камери.

През пролетта на 1960 г., по време на обширна обиколка с лекции в големите градове на Западна Германия, професор Расиние силно подчертава пред германската си публика, че е крайно време за нов дух на разследване и възраждане на истината. Той внушава на германците, че сега е времето да се започне такава работа по отношение на легендата за изтребление, която продължава да бъде голямо петно върху Германия в очите на света – петно съвършено безпочвено и ненужно.

Ернст Калтенбрунер без съмнение е имал предвид проблема за истината, когато се е оплакал от успехите на нюрнбергската прокуратура, която заставя германските свидетели да правят нелепи твърдения, потвърждаващи мита за шестте милиона. Много ключови свидетели са екзекутирани, но не всички. В книгата си „Химлер - злият гений на Третия райх“ (Willi Frischauer, Himmler: the Evil Genius of the Third Reich (London, 1953, pp. 148и сл..) Вили Фришауер отдава голямо значение на уличаващите показания пред Нюрнбергския процес на СС генерал Ерих фон ден Бах-Зелевски против Химлер. Химлер уж е казал на Бах-Зелевски в помпозен стил за грандиозните усилия за унищожаването на хора в Източна Европа. Но в съдебната зала на Нюрнберг Гьоринг публично упреква Бах-Зелевски за това показание.

През април 1959 г. пред германски съд Беах-Зелевси публично се отрича от показанията си в Нюрнберг и със завидна смелост признава, че по-ранните му показания всъщност са неосновани и са направени от съображения за целесъобразност и оцеляване. Това е единия от двата вида фалшиви немски показания в Нюрнбер г. Другия вид – това са показанията на немци, които са противници на националсоциалистическия режим и използват фактите доста произволно. В книгата си „Херман Гьоринг“ Чарлз Бюли (Charles Bewley, Herman Göring (Göttingen, 1956, pp. 296и сл.) е свършил чудесна работа, привеждайки пример от подобен род в случая с Ханс Бернард Гисевиус - служител на SS и в същото време член на германската съпротива. В тази категория попадат и показанията на Курт Герщайн.

Saturday, May 26, 2018

Идеализмът е гениалност

Идеалите са в основата на всеки мироглед. Добри или лоши, те определят действията на мислещите хора, на будните. Идеалистът се отличава от масата безлични хорица, за които смисъла на живота е да се угояват и да изкарат за насъщния си. Тези същества нямат нужда от просвета. Донякъде самата система, в която живеем ги прави такива безлични субекти, но явно не само тя. Защото хората с идеали, не се влияят от социалната среда, в която живеят. В този смисъл идеалистите са гении. Световната борба се води от тях. Добрите срещу злите! Арийското срещу еврейството! Безличните са само фонът на тази титанична битка между Бога и Дявола.

В тези смутни времена на разруха на всички градени през вековете арийски ценности, сме свидетели на доминацията на злите гении, което биде пагубно за человечеството. Човешката история не е познавала такъв възход на демонизма, какъвто наблюдаваме от втората половина на 20 век, до сега. Рицарските ценности, градени от добрите гении - вяра, морал, трудолюбие, отговорност, патриотизъм, чест, биват подменяни с техните антиподи - безбожие, разврат, мързел, спекула, кражба, нихилизъм -все еврейски оръжия. Злите вече са притиснали за гърлото добрите, и за тях става все по трудно, да бранят идеите си, още повече да ги пренасят върху безличните. С напредване на технологиите, се увеличава и мощта за манипулация на безличните от злите сили, които управляват в момента, но същевременно науката дава шанс, за възход и на доброто, най-малкото защото само арийци са надарени от Бога, за да правят открития. Евреите могат само да манипулират, лъжат и коварстват, но пък в това се състои тяхната гениалност на злото. Много честни хора, живущи в тези времена се отчайват, защото привидно битката няма как да биде спечелена, но това е само привидно. Ако усетиш играта на евреина - зъл гении, и почнеш да играеш по неговите правила, той изпада в истерия. Това е много просто, но има изградени защитни линии, които не позволяват да се стига лесно до такава конфронтация. Битката далеч, не е загубена! Просто тя ще бъде най-суровата в цялата история. За най-голямата титанична битка на двете гениалности, водачът на доброто - Адолф Хитлер каза: ”В тази битка, няма да има победители, и победени, а ще има унищожени и оцелели”. Замислете се колко мъдро звучат пророческите думи на Фюрера. В сегашната битка на 21 век, най-силното ни оръжие ще бъде - саможертвата!

Thursday, May 24, 2018

Защо можем да сметнем Германците за нашите най-големи приятели и бойни другари?

Още от древността, когато българските владетели се бореха да запазят суверенитета на България, стремяха се към експанзия или се бранеха, сражавайки се с много и различни врагове те знаеха и следваха правилото, че всеки народ трябва да познава своя приятел и враг. Защото ако чрез храбростта на бойното поле те знаеха едно: враговете са много, приятелите малко. Българите ценяха и бидеха справедливи спрямо приятелите си. Това сочат историческите факти. Ако българския народ се вгледа във фактите той навярно ще разпознае истинския си приятел - германците. Именно поради тази причина фактите са заменени с лъжи, които са удобни на определени хора. На победителите! На комунистите! На лъжците! Но не и на българския народ, който е тотално объркан и заблуден.

Истината и благородството вървят ръка за ръка. Нека откупим част от благородството си, заличавайки историческите лъжи. Защото е срамно, благороден и древен народ като нашия да живее в заблуда. Срамно е днес германци и българи да не знаят истината за това колко близки всъщност са нашите два народа.

В древното минало географските положения и историческите обстоятелства на Българите и Германците не позволяват съществуващото взаимно уважение и приятелство да бъде подплатено с повече действие. Достатъчно обаче е да отбележим вечния мир между нашите два народа. Поглеждайки в миналото, ако трябва да сравним тези два народа ще установим, че те имат пре-много общи черти. Германците - суров нордически народ, в който умението с меча и храбростта на бойното поле са били над всичко. Точно както е било при прабългарите. Другото общо нещо е било езичеството (Тенгризма за българите, като основна религия преди покръстването ). Ами вярата в задгробния живот? Чували сте за викингите и тяхната вяра, че след като храбрия войн загине на бойното поле той отива във Валхала. Българите също са вярвали в тази притча, само че вместо „Валхала” са наричали своя рай на безсмъртните воини - „Балхара”. Можем да говорим много, но е достатъчно да споменем общия ни арийски и благороден дух, който явно ни е събирал, каквото и да става, както ще се убедите по-късно.

През двадесети век Българо-германската бойна дружба взима връх, а отношенията ни като цяло са повече от приятелски. Икономическите и търговските ни отношения с Германия са безупречни. Като цяло културата и народа са настроени про-германски. Владеенето на немски език е било приоритетно. Това, от друга страна, се на дължи и на фактът, че немския език е бил водещ (както и трябва да е днес) и световен език. Повлияни от германците, българските военни носят униформи заимствани от германските модели. Не можем да не споменем и огромната прилика в ордените и медалите, отново повлияни от германците.

Не можем да не споменем огромния принос на Германия в изграждането на българската военна авиация. През втората половина на 1911 г. окончателно се взима решение да биде създадена българска военна-авиация. Кандидат-офицерите се обучават не къде да е, а директно в пристроени в близост до фабриките за произвеждане на самолети, учебни центрове в Германия. Можем да заключим, че първите български пилоти са школувани в Германия, с което германците правят голям принос към българската авиация. В избухналата по-късно Балканска война, Българите летят с германска екипировка, която закупуват именно от Германия. В по-нататъшния избор на екипировка Българите не спират да се доверяват (напълно основателно) на Германците.

През Първата световна война България е най-силната страна на Балканите. Поради тази причина и Антантата и Централните сили имат изключително голяма изгода от един силен съюзник на Балканите, какъвто навярно са Българите. Ние обаче, както винаги избираме да застанем рамо до рамо с германците, с което българо-германската бойна дружба вече става повече от ясна. Защото, ако до този момент Българите и Германците си съдействаха, пазеха се и водеха добри политически отношения, сега вече заставаха рамо до рамо в една война… в Световната война. Но защо Българите и Германците стават съюзници? Защото и двата народа воюват за едни и същи идеали. Защото единствени Германците разбират нуждите на Българите и се стремят да задоволят нашите претенции, за които все пак воюваме. Германците обещават да осъществят всички наши цели стига победата да бъде тяхна. Съдействието ни относно военните операции и дипломатическите ни отношения са безупречни. Германците са възхитени от българския войник. Българите нямат изгубена битка. Германците изказват възхищенията си относно познанията ни във военното дело. Генерал Колев - бащата на българската конница е известен сред Германците...неговите подвизи будят техните адмирации към българския войн. За жалост войната е изгубена. И тук по ирония на съдбата обстоятелствата и общата несправедлива и мъчна съдба ни сближават още повече с бойните ни другари. Подписаните мирни договори, с които държавите победителки целят да накажат и да подчинят загубилите държави, сред които и България и Германия, предначертават една тежка съдба на нашите народи. По силата на мирните договори на България е разпокъсана, Германия също. Орязват армиите ни, забраняват ни да имаме въздушни сили в момент, когато света се модернизира изключително бързо и липсата на въздухоплавателни военни сили е голям удар. Ясно се вижда, че несправедливите мирни договори изправят пред едни и същи неправди два арийски народа, които в последствие отново ще затвърдят бойната си дружба, търсейки реванш! Държа да направя едно уточнение относно Железния канцлер - Бисмарк. Много хора (главно русофили...) твърдят, че Бисмарк е мразил Българите. Това е пълна глупост. Бисмарк е обожавал българската традиция и фолклор, обожавал е българското вино. Но преди всичко, това което доказва неговата симпатия към Българите е факта, че се застъпва за България при подписването на мирните договори.

Благодарение на лицемерието на Великите сили, което те отпечатват на хартия, наричайки го „мирни договори”, България и Германия стават две бедни и безпомощни страни. В Германия например един хляб е струвал 50 милиона марки - толкова пари не са се събирали дори в ръчна количка! Високата инфлация залива и България. Беднотията е навсякъде - народите ни измират от глад. Буквално. Напълно оправдано, а не както днес ви учат - престъпно, българите и германците търсят реваншизма. Защото ако можем да преживеем глада то факта, че сме разпокъсани, че правото на нациите ни да живеят в една обединена Родина е отнета е нещо, с което нито ние, нито Германците могат да се примирят. Особено за нашите германски приятели трагедията е с още по-големи мащаби, защото говорим за милиони германци, принудени да живеят извън Родината си в отнети й земи. Не са ли системата от мирни договори истинските престъпления, а не факта, че сме пожелали да си върнем нещо изконно наше? Ако крадец ви открадне портфейла, а вие си го върнете прави ли и Вас това крадец? Както в България, така и в Германия се появяват много политически фракции, които призовават народите в борба срещу неправдите. Изключително ярък пример, в последствие станал доминираща сила в цяла Европа, са националните социалисти на Германската Работническа Партия (немски: NSDAP), водена от един герой от Първата световна война, един човек, който едва не изгубва зрението си и лежи в болница в град Кърджали, след като бива ранен на източния солунски фронт - Адолф Хитлер. След възкачването на власт на нацистите отношенията ни с Германия се подобряват още повече.

Още през 1938 г. Въздушното министерство на Германия изразява готовност не само да обучава в своите части млади български летци, но и „да даде пълното си съдействие по отношение на материалното снабдяване на българските въздушни сили в името на бойното ни другарство.“ В същата тази 38-ма година Германия се мъчи да реши проблема по т.нар „Судетска криза”. Кой мислите, че спомага при преговорите между Райха и англичаните? Не кой, а българския монарх - Н.В Цар Борис III. През 30-те години на миналия век България е умишлено изолирана от Великите сили - победителки в Първата световна. Например, англичаните купуват домати от Гърция, подминавайки България, въпреки че качеството им е значително по-лошо от нашето и че цената крайната им цена за тях ще бъде по-висока. Може би ви се струва примитивен примерът, но той всъщност е много показателен, тъй като България е разчитала предимно на износа на стоки от земеделието! Разбира се, германците като наши приятели запълват значителна част от отворилата се дупка в износа ни, като оценяват качествената българска стока и я закупуват без никакви колебания. Така от 30-те години чак до края на Втората световна българо-германските търговски отношения са в разцвет. Виждайки в лицето на Третия Райх един народ, споделящ нашето минало, мъчно и несправедливо настояще, но и общия ни блян за поправяне на неправдите и възвръщането на земите си, които по право са на българи и германци, България започва все повече и повече да си съдейства с Германците. Най-ярката черта на това съдействие е помощта, която Райха ни оказва при нуждите ни да модернизираме и превъоръжим нашата армия. Германците не искат от нас пари, с които знаят, че не разполагаме. Те предлагат да си бъдем взаимно полезни. Всеизвестен факт е, че Хитлер е водел особено агресивна външна политика. Спрямо Българите обаче той е бил - разбран, търпелив и най-вече ни е уважавал. За това предлага Третия Райх и царство България да започнат един търговски обмен, от който и двете страни и нации ще имат изключителна изгода, а именно: Българите да дават продукти от земеделски характер (които поради неблагоприятната германска почва са особено важни), а пък Германците от своя страна да предоставят оръжия и техника, които ние желаем. През 30-те години и през Втората световна война, българската интелигенция, българските офицери и народа са настроени про-германски. Причините за това се изясниха. Българската армия е с униформи наподобяващи доста германските, а каските ни например са германски модел. Особено военната ни авиация е по напълно германски модел. На всичкото отгоре можем да се считаме за късметлии, тъй като сме получили голяма част от техниката като жест на приятелство от страна на Фюрера, а друга сме закупили на преференциални цени или посредством сделки, които са изцяло в съображение с несъстоянието на България да заплаща така потребната й към този момент техника. Става въпрос за безупречните и страховити германски машини, като страховитата Junkers Ju87 Stuka (Щука), изтребителя Messerschmitt bf-109 и др. И за да бъде всичко наред българските летци са специализиране пилотаж на тези машини в Германия, за да усвоят пилотажа и ползването на тези прекрасни машини от първо-източника. Нужно ли е да споделям, че при престоя си в Райха (около 2-3 месеца е срока за специализацията), разноските на българските летци са били поемани от Райха. Ето това е уважение между два народа.

На 1-ви март, 1941 г. България окончателно влиза във войната на страната на Германия. Великия български професор, археолог, а и оказал се кадърен политик - Богдан Филов, който също е германофил, подписва присъединяването на майка България към Тристранния пакт и заема мястото си рамо до рамо с арийския си брат - Германия (Третия Райх). На същата дата в България влизат и войниците на Вермахта. Те са посрещнати изключително топло от българския народ. Дори нещо повече по традиция на този ден какъвто човек прекрачи пръв прага на дома ти, такава ще бъде и годината за теб и семейството ти. За това й Българите, буквално, дърпат германските войници да влязат в домовете им и да ги почерпят от скромните неща, с които разполагат - хляб, сол, сладки и т.н. Виждайки мъчнотията на народа германците биват изключително взискателни и понеже са нощували у български семейства се отплащат с каквото могат - пари, продукти като сирене например, което по онова време е било изключително недостъпно, поради беднотията, за българина. Германците си играят с българските деца, участват в събори. Но същите тези германци правят нещо, което стои в основата обичта и симпатиите на народа да се насочат към тях. Адолф Хитлер връща на България всички отнети й земи след Първата световна война. Дори на моменти не се съобразява с интересите на най-големия си съюзник - фашистка Италия, само и само да изпълни нашите искания и всенародни мечти за национално обединение. Ако днес Хитлер бе спечелил войната тези земи, които по право са си наши и не трябва да се отказваме от тях, щяха да са си в пределите на Българската държава. Както ясно подчертах в лицето на Райха българите виждат един народ с общо минало, споделят общите неправди, но и народ, който търси реваншизъм и поправянето им. Ето че това се потвърждава. От най-високата трибуна в Третия Райх - Райхстага, Хитлер държи реч, в която ясно заявява и подчертава, че българи и германци са бойни другари:

„Особено ни вълнува поправянето на извършената на времето неправда спрямо България. Сега‚ след като германският народ‚ със силата на своето оръжие осъществи тази ревизия‚ вярваме‚ че сме дали на нашите верни бойни другари от Голямата война една историческа отплата.“

„Поправяне на неправда”, „бойно другарство”, „ревизия”, „историческа отплата” - това са акцентите на този цитат на Адолф Хитлер относно България, които напълно доказват неговото пълно уважение към нашия народ. Хитлер моли България да вземе военно участие на страната на Оста, но цар Борис отказва. Хитлер се съгласява с тази наша позиция и никога не вдига ръка срещу нас, не оспорва това наше решение, макар и то да е било напълно грешно. В България, с цел да бъдат възпитани в духа на арийските ценности, се създава известната младежка организация Бранник. Създадена по нацисткия модел на Hitler Jugend (Хитлерова Младеж). Хитлер гарантира на България истинска защита, а не да и дава известни суми пари, както англичаните например предлагат вместо защита, защото е повече от ясно, че при цялата тая беднотия парите, които да дадат ще бъдат разходвани на момента, а защитата няма да я има. Хитлер осигурява, както социално-икономическа подкрепа, така и военна. Хитлер гарантира на България сигурност особено от турска страна, защото макар и неутрална рискове е имало. Благодарение на Германия България става фактор в световната политика. Нейното желание и дума биват чути, защото Хитлер отстоява не само германската правда, но и правдата на всички арийски народи, сред които безспорно се нарежда и българския. През Втората световна Третия Райх е завладял цяла Европа. Лично по покана на Фюрера, цар Борис се е срещал с него не веднъж. На една от срещите Хитлер заявява, че счита Българите за най-големите и верни другари на Германия:

„Разговорът с Хитлер беше приятелски. Фюрерът отбеляза, че счита българите за най-добрите приятели на Германия, заявявайки, че е останал много доволен от посрещането на германските войски в България.“

Царя се среща с Фюрера, в моменти, когато малко хора са могли да сторят това и то по лична покана. Например през 1943 г., когато Фюрера е във „Вълчата Бърлога” в Източна Прусия е пратен самолет с личния пилот на Фюрера, който откарва Царя до тогавашната щаб квартира на Хитлер. Царя и Бенито Мусолини са единствените гости на Хитлер там. Сами преценете за какво уважение става въпрос!

Симпатиите си към Българите Хитлер демонстрира и извън политическата сцена. Той изключително се е радвал на многото български студенти, които учат в Германия. Повечето из между тях са членове на организацията Бранник. Фюрера, като човек с неоспорими познания и умения в архитектурата е канел български студенти на срещи, за да си говори с тях относно образованието, което получават, помагал е в работата им, организирал им е кръжоци. В България пък, народа не спира да се вълнува и радва относно това, че благодарение на Германия, България отново е обединена. Националния ни идеал, с който германците доказват приятелството си с нас не може да бъде по-добре описан от човека, стоял в центъра на събитията през тоя период - проф. Богдан Филов:

„Целият български народ вижда днес да се осъществяват неговите идеали за създаването на една мощна и обединена България - от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море! Българският народ ще изпитва завинаги най-голяма благодарност и дълбока признателност към силите на Оста и към техните големи водачи - Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, които осъществиха обединението на България. Особено силни ще бъдат тези чувства по отношение на Германия, чиито войски действаха в Македония и Беломорието и бяха непосредствените освободители на тези български земи!”

Българите са дотолкова повлияни от германските си приятели, че дори красивия ни химн (който комунистите сменят) - „Шуми марица” е написан по музиката на германската войнишка песен „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” („Когато войниците маршируват през града”).

Не можем да пропуснем и българската Waffen-ss дивизия създадена от доброволци, бранели смело Райха в последните му часове. Създаден по заповед на Химлер.

За жалост комунистическата отрова, прокарана чрез предателския безОтечествен Фронт и последвалата руска окупация в България слагат край на красивата българо-германска дружба. Страната е разпиляна и всичко угодно е изсмукано в полза на съветската кочина - Русия и кавказкия-евреин Йосиф Джугашвили Сталин. Но приятелството между нашите народи никога не е приключвало! Днес народите ни споделят една и съща (следвоенна) съдба: Поколения на разврат, престъпност, проблеми с малцинствата и пълна деградация заливат българското и германското общество ежедневно. Всичко това благодарение ОТНОВО на страните победителки във Втората световна война. Днес объркания народ вижда в американците и руснаците големи приятели. Спомнете си как руснаците ни краха, изнасилваха жените ни, убиваха ни и затваряха в конц. лагери в продължение на 45г., как благодарение на тях България и до днес колабира. Спомнете си варварските бомбардировки на американците над София (на снимката), които избиваха и невинни германци при бомбардирането на техните градове. Спомнете си как американците пускаха плюшени играчки с бомби скрити в тях, за да може скрилите се деца по скривалищата, намирайки ги, след като излязат да гръмнат в ръцете им. Толкова за вашите приятели!

Днес на подсъзнателна основа Българите продължават да се сравняват с германците. И както в Афганистан до днес е останала поговорката „Красива като Българка” днес у българите се е запазило онова уважение и превъзнасяне на Германците като „Я ги виж Германците...”, „А в Германия...” и т.н. Много германци избират да почиват в България. Забележете уважението, с което идват тук, надявам се то да бъде взаимно. И помнете: за да има нови срещи трябва да има първо раздели! Едно приятелство не приключва с раздялата.

Да живее българо-германското приятелство и бойна дружба! 

Monday, May 21, 2018

Как България спаси Европа от исляма?

Самият факт, че ние българите съществуваме като народ вече повече от хилядолетие, говори достатъчно за устойчивостта, несъкрушимостта ни и желязната ни воля. Благодарение на това, както и на мъдрото водачество на множеството ни канове и царе, в продължение на векове нашите войски са разгромявали всякакви врагове, някои от които световни сили. Не е нужно да се напомня, че вечно битата от нас Източна империя е била безспорен хегемон в античния и средновековния свят. Жънейки победа след победа обаче, ние сме осигурили не само нашите съществуване и просперитет, а и тези на целия континент, в чийто граници днес се намираме- Европа. Как точно, ще опитаме да обясним в настоящата статия:

В началото на VIII (осми) век българският Кан Тервел и българската армия, изиграват решителна роля в събитие с епохално значение. За придобиване на по-голяма яснота ще трябва да разгледаме на първо място международната обстановка в Европа и Близкия изток в посочения период. На нашия континент са формирани три държави – Франкската, Източната римска империя и България. В Близкия изток ситуацията е по-различна: вече е изминал около век, откакто ислямът се е формирал като влиятелна и разпространена религия(VII век). Чрез нея разпръснатите арабски племена оформят единна държава, която приема за своя доктрина подчиняването на целия познат свят чрез свещена война и ислямизирането на всички народи. За броени десетилетия Арабският халифат се превръща в огромна държава, завладяла всички земи от Иран до Испания. Европа остава единственият неподчинен континент и предстои да бъде подчинен и ислямизиран.

Първият опит това да стане е направен в периода 674-678 година, малко преди основаването на Аспарухова България, когато столицата на Източната империя била обсадена. Падането й би означавало отваряне на вратите на Европа от изток и неизбежна инвазия в останалите земи на континента. Арабите били отблъснати с тежки загуби, но и империята, и халифатът били наясно, че конфликтът не е приключил. През 717 година арабските пълчища се завърнали под стените на столицата още по-многобройни. Оцелелите хроники говорят за 180 000 сухопътна армия и флот от над 2000 кораба- стряскащи за ранното Средновековие цифри, но и реални, имайки предвид огромният човешки и материален ресурс на халифата. Началните опити на арабските кораби да проникнат в пристанищата на Константинопол били отблъснати, но въпреки това градът оставал напълно изолиран и било въпрос на време запасите в него да свършат. От друга страна, арабските армии били способни по всяко време да отделят войски за плячкосване на останалите свободни градове на Балканите за храна и дървен материал. В двора на Кан Тервел мигновено пристигнали пратеници, молещи за моментална военна намеса при обсадата. Българският владетел осъзнавал заплахата и за своята държава, идваща от падането на Константинопол и след няколко месеца българска армия от 50 000 души пристигнала пред столицата на империята. Предводителят им Маслама скоро се убедил, че българската конница е опасен противник и заповядал да се построят укрепления и от западната част на арабските лагери. На изток бил Константинопол и така армията му се превърнала от обсаждаща в обсадена. Зимата скоро дошла. Неспособни да се снабдят с храна и дърва от плячкосване на близките на столицата градове, през зимните месеци арабските войски претърпели огромни загуби. От глад измрели десетки хиляди души, без да влизат в бой. Ето какво пише ромейският хронист Михаил Сирийски:

…„Арабите били нападани и от жителите на града [Цариград], и от българите, а в морето от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] от предните отряди на ромеите. Те не можели да излязат навън от етапа на повече от две мили, когато били принудени да търсят жито. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните [арабите] повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят: първо – от техния цар, второ – от морето и трето – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги лъжел, като казвал, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът така ги притискал, че те изяждали труповете на мъртвите, изпражненията и мръсотиите си един на друг. Те били принудени взаимно да се изтребват, за да се нахранят. Един модий жито струвал тогава десет денария. Те търсели дребни камъни, изяждали ги, за да утолят глада си. Изяли сметта на корабите си…“

При това положение единствената надежда била да се нанесе съкрушителен удар на заключващия обръч на българите от запад и така да се отвори пътят към богатите имперски провинции. С последни сили обсадителите дочакали пролетта и предприели отчаяното начинание. Българската конница ги връхлетяла с цялата си сила и настъпила поголовна сеч, която решила изхода от обсадата. За жертвите, дадени от арабите, имаме запазени три източника, като най-скромната цифра е 20 000, а един латински хронист пише за 30 000 души. Малкото оцелели отплавали с корабите си и така окончателно рухнала надеждата им за подчиняване на Източната империя и в последствие цяла Европа. С този нечуван разгром Кан Тервел станал най-прочутият владетел за времето си – за събитието имаме хроники от Близкия изток, Източната империя и Западна Европа. Той и българското оръжие спасили континента от ислямизация и така непряко осигурили развитието на европейската цивилизация до наши дни! Поклон и вечна памет!

Tuesday, May 15, 2018

R.A.C. енциклопедия - част пета

Orlik

Ранните ’90 включват музикална революция в Чехия и експлозия от нови банди, концентрирани не само в Прага, столицата, но и разпръснати в цялата територия, но групата, за която трябва да се говори повече, без съмнение е Orlik. Днес може да се разхождате по всяка улица в тази страна и да попитате някой над 20 години дали знае песен на Orlik и отговора със сигурност ще е да. Orlik са първата 100 % скинхед банда в Чехия. Създадени през 1987 г. от Даниел Ланда и Давид Маташек, групата не е особено известна преди 1990 г. , когато издават първата си работа, озаглавена 'Oi! - Milos Frýba for president!’. Нещо любитно - Милош Фруба е бил известен телевизионен водещ през 6о-те. Техният звук е суров Oi! С елементи от фолк и мелодични ритми в някои от техните песни. Техният първи албум съдържа повече от 15 песни и от моята гледна точка съдържа един от най- значителните музикални материали на чешката сцена, централната част от LP – песните 'Oi! Oi! Oi!', 'Pernik', 'Orlik', 'Faschos’ и 'Skinheadskej stat', са шедьоври…без да забравяме и други песни от същият албум 'Skinhead', 'Euroskin' and 'Vozoba hradba', които за мен са страхотни. И за да докажем, че има подчертано мелодично докосване , това без съмнение е песента 'My proti nam". Тази работа била широко критикувана заради патриотизма и расизма и текста против циганите, но е успешна, защото, въпреки останалите неща, засяга реални и социални проблеми. От друга страна Орлик се опитват да се разграничат от нацизма с ясна алюзия към немските скинхедс с песента “Faschos”: „Вие може да идвате и да пиете нашата чудесна бира, но по-добре си стойте в Германия, ако това, което искате, е да се разхождате с вашата свастика.” Не може да си представите успеха, който бандата е имала тези години… Албумът на Orlik 'Oi! - Milos Frýba for president!' е продаден в 150 000 копия само в Чехия, което е безпрецедентен успех в света на скинхедс. Следващата година, 1991, Orlik "удрят" отново със своят втори албум 'Demise' (смърт). Скандален албум от началото до края. Албумът започва с 'Bílá League', чиито текст се разнася из цялата страна, обяснявайки за нелегалната имиграция и циганската престъпност. Ето приблизителен превод на песента:

„Нямам нищо против туристите, ако искат да се разхождат и разглеждат,

Въпреки това не е възможно да идват тук и да настояват за работа.

Кое всъщност е това, което ги е довлякло тук от толкова далеч?

Тъмни очи, тъмна кожа, никога няма да бъдат мои приятели.

Бяла лига, Бяла сила, .....

Почистете си ботушите, силата ще ви посрещне.

Друг морал, други начини, няма начин да вярвам в чудеса.

Лъжливите им думи се превръщат в ножове,

Защо тогава нас наричате убийци?

Бяла лига, Бял сила,....

Почистете си ботушите силата ще ви посрещне.

Друг морал, други начини, няма начин да вярвам в чудеса.

Лъжливите им думи се превръщат в ножове,

Защо тогава нас наричате убийци?”

Може да си представите недоволството сред „политически коректните”, след като 'Demise' е публикувана. Този албум е с повече от петнадесет песни и обхваща широк спектър от проблеми и въпроси. За мен най-добрите песни са 'Djovi metr', 'Skinhead' (свързана с пънк бандата Try Sestri, за които споменахме в началото), 'Boty' и 'Teror'. Това LP, без да оставя Oi! Саунда, бих казал е в по-експериментални щрихи, ясно личащи в ‘Minuta Тicha", или "zpráva pro tisk", където тона на гласа се променя, а също и ритъма на песента, както и в началото на "Ty vole, Láio".

Сред публиката на концертите на Orlik има голям брой скинари, че имат лошо поведение (което дразни членовете на групата), тези събития поставят Orlik в светлината на прожекторите на медиите и дава открита възможност за атака на групата, докато тя бива обявена извън закона и преследвана. Заглавието "Demise" е предупреждение и това е последният албум на групата, която най-накрая се разформирова. Но това, което никога не прощават политически обвързаните скинари е, че Orlik се появява по телевизията с молба да се спрат боевете с циганската общност. След разпадането на Orlik, Даниел Ланда, двадесет и пет годишен, продължава музикалната си кариера самостоятелно и през 1993 г. той записва първия си соло албум "Valcik", което отбеляза началото на кариерата ми и до днес, като Даниел Ланда все още е активен в музиката, със седемнадесет солови албума, последните два през 2009 г. В началото на соловата си кариера, той подписва договор с EMI, които държат правата на всички негови песни, включително песните на Orlik. Днес Ланда, женен и с две деца, се обявява само като патриот, но е публично идентифициран като ултра-националист. Той е много активен и сътрудничи в най-разнообразни дейности като филми или театър, митинги и фондацията за безопасно шофиране. Можете да научите повече за него на www.daniellanda.cz .

Любопитното е, че министър-председателят на Чешката република Мирек Тополанек, цитира през 2008 г. в парламента стих на Даниел Ланда, взет от неговата песен ”Forbes" от албума "Smrtihlav" (1998), който гласи: "... дори най-големия глупак има своите граници".

Великото на Оrlik е, че те са първата чешка скинхед банда, която има смелостта да открие пътя за легионите от скинхед банди, които наводняват чешката сцена в началото на 90-те години. И аз бих добавил, че днес, двадесет години по-късно, много банди, скинарски или не, свирят кавъри на Orlik на концертите си. Без съмнение, Orlik е музикална легенда в и извън Чешката република.

Violent Storm

R.A.C. банда от Кардиф, Уелс Violent Storm смесват пънк с метъл елементи, за да направят уникален за времето си звук, с текстове засягащи расови въпроси, И.Р.А и хулиганизъм. Групата е основана през 1986 г. и съществува до 1992 г., когато четирима от членовете на групата загиват в автомобилна катастрофа по пътя си за летището, от където трябвало да отпътуват за Испания за един от R.A.C. фестивали в страната. Фестивалът се провел, като паметта на загиналите била почетена с едноминутно мълчание. Единственият оцелял в инцидента вокала на групата Били, сформирал нова банда - Celtic Warrior, наречена така по името на първият и единствен албум на Violent Storm. Малко след катастрофата SHARP – ове издраскват местния пъб на групата с надписа „ Четрима умряха, остава още един”. Celtic Warrior продължава да подържа духа на Violent Storm жив свирейки техни песни по концертите си. Всяка година във Великобритания се провеждат мемориални концерти в памет на загиналите музиканти – Кейси, Браян, Дарън и Джейсън. Били става част от друга WP група наречена “The Order”, също така пише текстове и за бразилците от “Fist of Steel”.

Friday, May 11, 2018

Общ произход на баварците и българите

от проф. Фрицлер, Франкфурт (превод Ради Панайотов)

1. Произходът на баварския народ е намерил най-странни обяснения. За „най-сигурно” от тях минава така наречената теория за маркоманите, която беше мотивирана точно преди 90 години от Цойс (Karl Zeuß, изписван и Zeuss; вероятно в „Die Deutschen und die Nachbarstämme” – „Немците и съседните племена”, 1837 г.; бел. прев.). Според нея баварците са някогашните маркомани, които към края на V или началото на VI век били дошли от Бохемия в Бавария и тук си били прикачили новото име „байвари” (Baywaren), означавайки се с него като хора, които са „били в Байхайм” („in Bayheim waren”). Но хайде, историята ни най-малко не познава такова преселение на маркоманите. Освен това именуването не е въпрос на мода, която се сменя от година на година. Името на един народ е неговият символ, неговото най-свещено и най-висше притежание и благо. Действително, покрай народностното си име понякога народите носят и особеното име на своята страна, която те населяват. Ако последното име с течение на времето стане израз на една нова народност, възникнала от сливането на различни народи и племена от съответната страна, то това име може да стане общо за новата народностна цялост. Но един народ да изостави името си само, затова че е сменил местоживеенето си и при това да не приеме името на новото си живелище, а на напуснатото, това е една безсмислица. При това в случая формата на името баварци („Baywaren”) като „Bay-waren”, тоест „Bayheim-waren” („били в Байхайм”) е и една езикова безсмислица. Но още много други подобни теории се влачат през столетията на историята.

2. Безпомощността по този въпрос идва от това, че римските и гръцките исторически извори не могат да ни съобщят нищо за баварците. За историческата наука това не е кой знае каква голяма загуба. Наистина, римляните и гърците имат някои и други познания за тогавашните населения. Тези познания обаче, доколкото става въпрос поне за Севера и Изтока, са много оскъдни и мъгляви. Истинно и погрешно, действително и съчинено са в много по-голяма степен разбъркани, отколкото е в нашия случай. Старанието на науката да гради генеалогия върху тези римски и гръцки сведения е довело до съществуващата бъркотия.

Основата на родословието на един народ могат да образуват само собствените предания и традиции на този народ, които по разбираеми причини са най-сведущи. И точно баварското племе, което най-скоро встъпва в редиците на германските племена, е получило най-богато наследство от предания и традиции, събрани през ХVI в. от големия баварски летописец Авентин. При това той развил неуморима ревност и усърдие, пораждащи възхищение. Като баварски придворен летописец той е имал достъп до всички книгохранилища в църкви и манастири, всички които той преровил за стари книги, писания и писма. Той събирал още стари стихове, песни, молитви, поговорки и други подобни, които още живеели в народната реч. „Аз – казва той – работих с всичките си сили, нямах покой денем и нощем, много страдах от жега и студ, от пот и прах и сняг, зиме и лете, пребродих цялата баварска земя, пътувах до всички метоси и манастири, претърсих усърдно всички книгохранилища, ракли, прочетох и преписах всякакви ръкописи, стари грамоти за права и привилегии, за прехвърляния на имоти, писма, хроники, наричания и призовавания, стихове, поговорки, песни, героични сказания, епически песни, молитвеници, богослужебни книги, требници, емлячни регистри, календари, некролози, книги с житията на светците, посетих и огледах светилища, дарохранителници, колони, статуи, кръстове, стари камъни, стари монети, гробове, картини, сводове, подове, църкви, надписи, прочетох и разпитвах за каноничното и светското право, латинска, немска, гръцка, словенска, унгарска, романска (италианска, швейцарска), френска, датска, английска история; нищо годно за целта не оставих насред път и неизследвано, прерових всякакви свидетелства и известия за старата история, промъкнах се и претърсих всички ъгли. Където нямаше някакви известия, като сега съобщените, следвах насоките на обикновените хора и хорската мълва, но отделяйки онова, което беше по-скоро непонятни глупости, поезия, измислици, защото така беше според дълбоката истина.” Всичко това той после преработил в двете си писания – Баварската и Немската хроника („Bayrische Chronik” и „Deutsche Chronik”).

3. Според баварското предание родината на баварците е Армения. (Под „предание” в немския език се разбира всичко, което се предава от поколение на поколение: както устни сведения, легенди, приказки, песни и др., така и писмени паметници, също обичаи, културни традиции и всякакви веществени свидетелства, археологически находки и пр. Бел. прев.) Това предание изцяло и категорично сочи Армения като родина на баварците. Но в Армения баварците били дошли от още по-отдалече. В стари стихове, в песни на майстерзингери и хроники „се сочи: как баварците са минали през почти едни и същи страни чак до Армения и Индия, а също и че навсякъде там са живели известно време”. В един пергаментен свитък, който Авентин намерил в бенедиктинския манастир при Нийдер-Алтайх (Nieder-Altaich), били записани епически балади и песни „по стар образец”, които разказвали за стар немски герой на име Байгер или Бойгер, който бил дошъл до Дунава от Армения и Скития, която опира до Индия, и завзел всички земи около Дунав. Друг един стар пергаментен свитък, който той открил в книгохранилището на метоха към катедралната църква в Регенсбург, съдържал едно късо описание на произхода на баварците „на един много по-добър латински, отколкото много години е бил в употреба. Който го е писал, не се назовава или името се е загубило от немарливост, както се е случвало по-често. Свитъкът разказвал: как баварците се движили чак до изгрева на слънцето в Азия и Армения и Индия през страните, които сега някои наричат Тартария.”

Това отговаря и на всички други известия. В един стар ръкопис от манастира Мелк на едно място се казва: нориките или баварците били дошли от района на Армения. В един регистър на грамоти от Лайпциг се открива пасаж за „херцог Поймонт и неговия брат Инграм, които дошли от Армения”. Същото съобщава и „Императорската хроника” („Kaiserchronik”): херцозите на баварците, Боемунт и Инграм, ги били довели от Армения. Същото сведение дават Хайнрих от Мюнхен и Михаел Бехайм. В една анонимна хроника от Бавария, в ръкопис от манастира Емеран, в Баварската хроника на Фютрер (Fuetrer), в голямото родословно дърво на баварските князе се говори за княз Баварус, който бил дошъл от Армения. Също така Андреас от Ратисбон (Andreas Ratisbonensis), Витус Арнпекх (Vitus Arnpekh), Тритем (Thritem) и Румплер (Rumpler) сочат Армения за прародина на баварците, откъдето те били доведени в Бавария от техните князе Боамундус и Инграмус. Фроумунд от Тегернското езеро (Froumund von Tegernsee), който през Х в. писал за произхода на нориките, т.е. на баварците, узнал и съобщил, че родината на баварците била областта на крайния Изток около Армения, както той чул от благонадеждни люде, които били там и чули баварския език. Съвсем същото потвърждава бенедиктинският монах Барнхард от Кремсмюнстер (Bernhard von Kremsmünster), който около 1300 г. съставил една история на баварците. „От Изток изходили, баварците дошли на Дунава, от които после другите научили и възприели немския език. Тъй като съвсем открай Изтока къде Армения и още Индия е произходът им, което аз чух от люде, на които може да се вярва и които отишли до там и чули да се говори на баварски.” От Армения баварският народ бил изведен от своите князе Боемунд и Инграм. Там народът пристигнал най-късно в началото на VI в. пр. Хр., както доказват спомените му за царете на Мидия и Персия – Астиаг и Кир. От там той излязъл скоро след 100 г. пр. Хр., изтласкан от настъпващите римляни. От една страна, Боемунд и Инграм се считат за съвременници на Цезар. От друга страна, Помпей, който поставил Армения под римско върховенство, вече не ги заварил там. Според едно известие, предадено от Тритем, баварците били прогонени от Тиберий. Напълно възможно е това да е вярно. Само че те тогава вече били напуснали страната, от която произхождали, и се установили по на север по южните склонове на Кавказката планина, откъдето под напора на римляните се изтеглили през планината на северната Ј страна.

„След основно изследване на старите писания и книгохранилища на цялата баварска земя” Авентин могъл да установи: „че баварците произхождат от цар Алман Ергле (Alman Aergle) и неговите синове Норайн (Norein) и Бойгер (Boiger)”. И той добавя, пояснявайки: „този цар Алман, или немският Херкулес, нашите предци провъзгласили за бог и управител на военните действия, отредили му място на небето и му се молели.” Статуята му, излята от мед, трябва да е още налице, закарана по почин и нареждане на кайзер Максимилиан от Райхенау в Тирол. „Когато те искали да се бият с враговете си, те го призовавали, пеели множество песни за него и имали особен обичай в негова чест с вдигане на шум и внезапно налитане. Това те наричали „барит” („barrit”), от което още има игра, наречена „търчибара” („der Bar laufen”) или бягане по линия. Авентин цитира особено един ръкопис от метоха на катедралната църква в Регенсбург, чийто неизвестен автор казва „как баварците на Херкулес са тук и са се казвали алемани, от които следователно, всички други се именуват”.

Принадлежността на баварците към аламаните се доказва особено от правното устройство на двата народа. Това не е просто прилика, а еднаквост на обичайното право на двата народа. Само накратко ще загатнем някои неща. Двете народностни правления познават само три съсловия: благородничество, свободни и ратаи. И при двете има съдия, който едновременно е и осъдител; един и същ знак при встъпване във владение: хвърлянето на чук и брадва; същото съдопроизводство, същата наказателна система. И двете са с напълно еднакво семейно право. Тези особености, които са характерни само за двете народностни правления, поставят вътрешната им свързаност извън всякакво съмнение.

Относно езика, който са говорили Алмановите баварци, баварското предание знае само толкова, че той не е бил никакъв немски. За съжаление от Алманово-баварската писменост и литература не е останало нищо. Още по времето на Авентин сред благородничеството са били в употреба рими, които обаче не представлявали цели думи, а често, както той казва, само по няколко букви. Та това означава: че те са били съставени на един неразбираем език. Имало е дори цели книги, които обаче никой не можел да чете. И той самият видял една такава книга някъде към Прайфлинг в един манастир до Регенсбург. Фроумунд от Тегернското езеро и Бернхард от Кремсмюнстер съобщават единодушно: че още по тяхното време, тоест през Х в. до към края на ХIII в., в района „около Армения” се говорел истинският баварски език, според както те били чули от хора, които сами са били там. А в една хроника от Пасау от Х в. се казва ясно: че преди баварците са имали свой особен език, но след това приели от немците немския. Панцер (Panzer) е съхранил в своите „Баварски сказания и обичаи” стари рими, които още са се пели в Бавария през миналия век. Там, където тези рими представляват разбираема реч, те издават ясно: че са пренесени в немския от някакъв друг език, при което е било меродавно самото подобие в звученето на едновремешната дума спрямо една или друга немска такава; така несвързано и безнадеждно е всичко това. Там, където не е бил извършен такъв превод, имаме пред себе си един дословен текст, който е напълно неразбираем. Преди всичко обаче, баварският правен език е отделен, особен език, който представлява едно неповторимо езиково богатство. Думи, като: carmula, lidiscarti, uuinchilsul, uanchtodal, bilmez, etorkartes, calasneo и множество други, са просто неразбираеми. Да се обяснят тези думи с „германски” или „келтски” корени, се оказа изобщо невъзможно.

4. Пълно обяснение обаче, дава родовото име на баварците. В хода на времето то е претърпяло различни превращения. Всички тези различни форми стигат назад до двете основни такива – „боугар” (bougar) или „баугар” (baugar), от които последната е още съхранена. Както показват следните образувания, те са можели да звучат и „поугар” (pougar) или „паугар” (paugar), „поукар” (poucar) или „паукар” (paucar). Тези следващи образувания възникват най-напред поради това, че заднебният звук г (g) или к (c) при висока говорна позиция на езика получава едно приплъзнато у (u) или о (о), което води до формите „боугуар” (bouguar), „боугоар” (bougoar), „поугоар” (pougoar), „баугуар” (bauguar), „баукуар” (baucuar) или „баугоар” (baugoar). От тях писмено са засвидетелствани последните три в „баугуарии” (bauguarii), „баукуери” (baucueri) и „баугоарии” (baugoarii). Но ако така възникналото у (u) или о (о) се произнася със заострено огръгление на устните, то това води до едно последващо приплъзнато в (w): „боугувар” (bouguvar), „боуговар” (bougovar), „баугувар” (bauguvar) или „бауговар” (baugovar). До по-нататъшна поредица от форми се стига поради това, че двойният звук (дифтонг) оу (ou) или ау (au), от една страна, вследствие на настойчиво уподобяване става оо = о или аа = а: „богар” (bogar), „богуар” (boguar), „богоар” (bogoar), „погоар” (pogoar), „богувар” (boguvar) или „багар” (bagar), „пагар” (pagar), „багуар” (baguar), „багоар” (bagoar), „пагоар” (pagoar) или „багувар” (baguvar). От друга страна, дифтонгът оу (ou) или ау (au) пред г (g) или к (c), като преднонебен и при изпреварващо уподобяване се превръща в ою (oь), аю (aь) и по-нататък в ои, ой (oi), аи, ай (ai) или еи, ей (ei): „бойгар” (boigar), „байгар” (baigar), „пайгар” (paigar), „пейгар” (peigar), „байкар” (baicar) или „пайкар” (paicar). Към това се добавя и преобразуването на г (g), което първо става на фрикатива гх (gh), който от своя страна отново може да се измени в две посоки. И то, от една страна, той става на фарингалния звук х (h), който вследствие на настойчиво уподобяване се слива в едно с предходния о (о). Така „богар” (bogar) става „богхар” (boghar), „бохар” (bohar) и „бооар” (booar) = „боар” (boar), последната която форма е народностната в Бавария. От друга страна, фрикативът гх (gh) става на преднебния звук й (j) и по-нататък на и (i), с което „богоар” става на „биоиоар” (bioioar), „багоар” (bagoar) – на „байоар” (baioar), „багуар” (baguar) – на „баюар” (baiuar), „баговар” (bagovar) и „багувар” (baguvar) стават „байовар” (baiovar) и „бааувар” (baauvar) или, с уподобяване на у (u) към следващия в (v) – „баивар” (baivar), „богар” (bogar) става „бояр” (boiar), „багар” (bagar) – на „баиар” (baiar) или „беиар” (bеiar), „байгар” (baigar) – на „баияр” (baiiar) или баяр (bayar) или беяр (beyar). Накрая промяната от а (a) към е (e) или и (i) в крайната сричка на формите „баигар” (baigar), „паигар” (paigar) или „пеигар” (peigar) води до „баигир” (baigir), „паигир” (paigir) или „пеигир” (peigir), на формите „пеиар” (peiar), „беиар” (beiar), „баиар” (baiar) или „байар” (bayar) – до „пеиер” (peier), „беиер” (beier), „баиер” (baier) и „байер” (bayer).

Но двете основни форми „боугар” (bougar) и „баугар” (baugar) не представляват най-старата форма. Първата „боугар” (bougar) е налице в старофренското „б(о)угр” (bougre), където тя е възникнала от чуждото име „болгар” (bolgar), при което l, като задноезичен звук, образуван на задното (мекото) небце, се е променило на у (u). Същото е станало и в немския, така че първоначалната форма не е „боугар” (bougar) или „баугар” (baugar), а „болгар” (bolgar) или „балгар” (balgar). Тази последната форма наистина е засвидетелствана чрез името на баварския цар Балгер. Това означава, че в своята първоначална форма баварското родово име съвпада с името на българите. Но не само в своята първоначална форма. И българското народностно име проявява допълнителни форми. Така например, в устата на македонските българи то звучи между другото и „богар-ин” (bogar-in) или бугар-ин (bugar-in). А в Румъния, със залеза на някогашната българска владетелска прослойка в румънската народност, където българското народностно име се е превърнало в съсловно име на благородничеството, то гласи „бояр” (boiar). Но ако първоначално баварците и българите са имали едно и също име, то тук е налице или една своеобразна случайност, или общност на произхода.

II.

При едносрични имена случайното съвпадане е донякъде лесно възможно. А при двусрични – вече трудно. Но при три- и четирисрични едно такова съвпадане е почти изключено. В същото време има и други доказателства за първоначалната съпринадлежност на двата народа.

1. Да си припомним най-напред накратко съдбата на целокупния народ.

В своята родина, в Армения, на народа постепенно му е станало твърде тясно. Баварското предание познава още всякакви военни походи, предприемани от този народ. Според изчислението на Авентин още през 225 г. пр. Хр. е станало така, че една част от българския народ, принадлежаща към баварското племе, се е отделила от него и потеглила от там. Цар Тесел (Thessel) и неговият племенник Балгер извели „доста народ (с име българи (Bulgarn), както казват немските баварски хроники), отишли в страната, наречена сега Франция, изградили града Toles (Тулуза? Туле??) и се установили навсякъде наоколо”. Това се потвърждава и от едно друго сведение, според което и самите римляни, които около 12 г. сл. Хр. покорили тази страна, наречена Gallia Nabonensis, също заварили там българи. Целокупният народ очевидно е преживял войната с понтийския цар Митридат около 100 г. сл. Хр. още в Армения. Той предоставил на царя една малка помощна войскова част. Но скоро след това трябва да е напуснал този район. Арменският летописец Мойсей от Хорена (Мовсес Хоренаци) съобщава именно през времето около 100 г. сл. Хр. за пристигането на една прогонена група от българите в Армения. Възможно е само тя да е била изостанала при напускането. Очевидно емиграцията е станала, от една страна, под натиска на настъпващите парти и на римляните, от друга. Народът се установил на северната страна на Кавказ. Последните изостанали изглежда са прехвърлили билото на планината едва около 14 г. сл. Хр. Тъй като според едно предание народът си имал работа още с император Тиберий, който разширил римската власт чак до основната планинска верига. На северната страна на Кавказ народът скоро се придвижил чак до река Дон, която една част от него преминала и заела местоживелища северно от Азовско море. Около средата на II век тук се извършило разделение. Според българското предание това време съвпада с възникването на една самостоятелна Черна България на източната страна на Азовско и Черно море. По всяка вероятност това разделение е било следствие от покоряването на групата от западната страна на Дон, на север от Азовско море, от готите, самите които са пристигнали там по същото време. И то това са били визи-готите, които покорили тази западна част от българския народ, от които тя получила и името визи-българи или бели българи. При преместването на визи-готите на Днестър отново станало разделяне на бело-българите на две половини. Западната половина, обхващаща пет или шест рода, отишла с визи-готите на Дунав, откъдето накрая дошла в Бавария и тук образувала баварския народ, който в славянския списък на народите носи името бело-баварци. Източната половина на бело-българите, обхващаща три или четири рода, отначало останала на Дон, откъдето при прииждането на хуните преминала на североизток към Волга и Кама и точно там основала царството на бело-българите. Царството просъществувало до 1237 г., за да се разпадне след това, след покоряването му от татарите, сред северните народи от това царство. Източната половина на целокупния народ, която останала между Кавказ и Дон, се обединила с част от народа на карите, който живеел около Черно море, на която дала и името си. Затова тези българи се наричат и кара-българи = черни българи. С пристигането на хуните те попаднали под тяхна власт. След падането на хуните и черните българи напуснали. Останали само две групи. Остатъците от едната и днес се намират по северния склон на Кавказ в долината на Черек със столица Балкар. Другата част се присъединила към котрагурите, с които тя в началото на VI век поела на запад. Основният народ в състав от четири племена се придвижил до Дунав, където около 487 г. се сблъскал с остготите, от които претърпял поражение. Тук той се заселил източно от р. Тиса, където се споменава и от баварското предание, което знае дори името на неговия цар, който се казвал Бато (Batho). От VII в. народът постепенно разпростира властта си към Балканския полуостров. В края на IХ в. властта му северно от Дунав окончателно рухнала. Основната маса от народа се изтеглила оттатък Дунава. Останало само притежаващото поземлена собственост благородничество, което се претопило в румънската народност. А в Балканска България българският народ се слял с покорените славянски племена в един нов народ, този на днешните славянски българи. —

2. Ако сега сравним характера на българския народ с този на старите баварци, то можем да установим, че е налице пълно съвпадение не само в общите и съществените черти, но и в отделните и второстепенните такива.

Най-изпъкващият белег в същността на българския народ е била неговата боеготовност и боеспособност. Българите са били неустрашими ездачи, които са се чувствали най-добре на техните малки, пъргави коне. При първата атака те засипвали врага с точно насочваните си стрели, за да използват при сблъсъка копията си. Ако след това се стигнело до ръкопашен бой, те хващали бойния чук, брадвата с форма на чук или боздугана, който те заели да въртят със страховита мощ. По сила и смелост те нямали равни на себе си. При това жените не обичали да остават по-назад от мъжете. Те излизали с тях на бойното. Те излизали с тях на бойното поле, биели се и падали на тяхна страна. Преди битка се провеждала строга инспекция на войската. Всеки недостатък по въоръжението се наказвал най-строго. Така се постъпвало и със страхливците. Наистина, гърците ги обвиняват в неблагонадеждност. Но това говори само за гръцката омраза. Преведено на обикновен език, това означава: че българите са били един дързък и извънредно своенравен народ, който не се съобразявал особено с волята и благоволението на другите. Особено обаче те изпитвали огромно недоверие към всичко чуждо. Те държели своите граници навън напълно затворени. Прекрачването им е било свързано с най-големи препятствия. Избягалият от страната не само бил обречен на смърт, но носел нещастие и на близките си. Пазещият границата, пропуснал беглец, трябвало да заплати това с живота си. Собственото и традиционното народът поставял над всичко чуждо и се придържал към него с твърдо упорство. Но иначе бил добродушен, „без злоба и коварство”.

И старите баварци са били народ от ездачи. В баварските редови гробове се намират скелети на коне, принадлежащи към онази дребна порода, която още Цезар възхвалява, че била непретенциозна и извънредно издръжлива. Че баварците формирали един народ от ездачи, се потвърждава от легендата за възникването на конния пазар в Мюнхен. Нападението на хунски конници могло да бъде отблъснато само от леките баварски конници. Оръжията, положени с мъртъвците, се състоят от къс меч с панта, който, нахлузен на прът, можел да служи и като пика; от копие, което най-често се явявало оръжие за мушкане, и от секира с форма на чук. С какво предпочитание баварците и днес при липса на боен чук-брадва използват приклада на пушката, е добре известно. Изобщо, чукът играел особена роля не само като бойно оръжие, но и като мирно оръдие. Хвърлянето на чук е бил знакът за въвеждане във владение на поземлена собственост. Чукът се поставял и в скута на невестата. По войнственост баварците надминавали всички други германски племена. Обичано е било да се казва: в Бавария „един ратай говори за бран повече от тридесет рицари другаде”. Страхливите, небоеспособните и хилавите бивали удавяни във вирове и локви. Открай време баварският народ се е отличавал с твърдото си придържане към собственото си традиционно духовно богатство. Той е „малко недружелюбен и своенравен, защото не излиза често, обича да си стои у дома, занимава се с малко неща и не посещава с удоволствие чужди страни”. Би предпочел да държи всичко и всички чужденци далеч от себе си. Не е било нещо дребно да се влезе и премине през баварска област. Иначе, „жизнерадостен и ведър нрав, прямота, добродушие и простота съставляват щастливото наследство” на народа. „Чужди и омразни са му раболепната покорност, приказливостта, сладникавостта и угодничеството.”

Единственото богатство на старите българи са били стадата. Поради което и защитата на добитъка съставлявала извънредно важен предмет на законодателството. В живота те били крайно обикновени и непретенциозни. Носията им се състояла от пъстри, широки дрехи, носени по един и същ начин от мъже и жени. Мъжете носели дълга коса и дълга брада, доколкото принадлежали към съсловието на свободните. Жилището при старите българи било обзаведено само с най-необходимото. Мъжете обичали да си пийват, ако им паднело. Те минавали за най-големите пиячи на вино в света.

И баварците някога са били народ от пастири и земеделци. Стадата си те ценели над всичко друго. Старото им народностно право е най-доброто доказателство за това. Абстрахирайки се от аламанското народностно право, никое друго немско обичайно право не държи сметка за домашните и ловните животни в същата степен, както баварското. Склонността на народа към това занимание не се основава само на вида на земята и почвите на страната, но и на родовото му своеобразие. Начинът на живот е бил много обикновен. Жилищата са били по-скоро колиби, отколкото къщи. Дрехите, които народът носел, били широки и удобни. Мъжете носели дълги коси и бради. Иначе Авентин характеризира своя баварски народ като „душевно обикновен и справедлив, обичащ да ходи на църква и да се черкува, за което има предостатъчно поводи. Обикновеният човек седи ден и нощ пред чашката, вика, пее, танцува, играе на карти, свири, играе, прави големи и излишни сватби, помени и църковни служби. Но той е честен и безукоризнен, не накърнява ничии интереси, никому не вреди.”

На старите българи е била присъща силна чувственост. За сургучите и гагаузите това се говори и днес. В същото време българите са се отличавали с една не по-малко силна, усърдна набожност. В представите на древните българи феите са играели забележителна роля. Трите сестри орисници — на румънски „Ursitele” — определяли съдбата на всеки смъртен. Българите били населили с феи всички извори, реки и води, върховете и вътрешността на планините. И днес в България по Петдесетница се празнува празникът Русалии. От животните на особена почит се радвали змията, вълкът, конят и кучето. Особено обаче змиите, които носят на човека всичкото щастие или нещастие, според това дали са добре или зле разположени към него. Румънските приказки познават цяло едно змийско царство, владяно от змийски цар. Освен това те знаят и лоши змии с огромни тела и няколко глави. На вълка в България и Румъния са посветени особени дни. В България те се наричат „вълчи празници” и траят от 10 до 17 ноември. В тези дни не се върши никаква работа. А се правят всякакви магьосничества, за да се запушат очите, ушите и носа на вълците. На голяма почит се е радвал конят. Конска опашка е служела като знаме. Но и за закрила на дома и двора и полето, срещу лоши духове и хора, по плетове и на колове са набучвали конски черепи. Когато се давала клетва, това ставало пред извадена гола сабя, при което бивало разсичано куче. Накрая се пийвало. В Румъния са известни порода земни кучета, които живеят дълбоко под земята и чието лаене означава убийство или нещастна смърт.

От езическите религиозни обичаи и днес в Румъния е останал танц със саби, изпълняван в определено време от избрани танцьори. В нощта преди Благовещение в България се организират процесии за защита на добитъка срещу лоши духове. Тракат се лъжици, дрънчи се с вериги, добитъкът се прекадява. За отблъскване на епидемии по добитъка се изгася напълно всеки огън в огнищата, за да се запали нов, свещен огън, от който след това се пали и огънят в огнището. Вечерта на Еньовден навсякъде в България се палят огньове, през които скачат млади и стари. С това почитане на огъня е свързано и трупоизгарянето, което при древните българи е било обичайно. Но покрай това се е прилагало и погребването в гробни могили.

И на баварците се приписва силна чувственост. И те се отличават със силна набожност. Точни сведения за вярата в различни богове при старите баварци не са се запазили. Все пак са останали множество легенди, от които може да се извлече едно-друго. И при тях феите играят значителна роля в света на духовете. Те могат да се открият навсякъде: в реки, езера, извори, в лесове и по върхове. В Бавария са познати също и трите сестри орисници, които определят съдбата на новородените. От животните и тук отново имаме змията, вълка, коня и кучето, които най-много са били ценени и почитани. Баварските сказания поставят на змията корона. Тази корона носи на хората богатство и късмет. Вълкът е животно на духа и магията, което също носи на човека късмет. Естествено, като върколак той за него е напаст. Много показателно е, че най-старата баварска светия – Йотинг (Oeting) – има на герба си вълк. Конят е бил жертвено животно. Конски глави са били набучвани на прътове и изправяни на двора или полето като знак на жертвата, както и за отблъскване на лоши духове. Кучето се явява пазител на скрити съкровища. Особеният обичай да се разсичат кучета не се споменава, както и в сведенията за белите българи. Но клетвата и при тях се е давала пред изваден меч.

От тържествата най-разпространено в Бавария и Австрия са еньовденските огньове, които лумват на този ден по всички върхове и възвишения. След това около тях винаги настава радостно оживление, в което вземат участие стари и млади. Който може, участва в скачането през огъня. От него се вземат горящи главни и се разнасят по полетата, за да бъдат предпазени от градушка и лошо време. На Велика събота огънят в пещта се изгася напълно, за да се запали след това отново от осветения великденски огън. И обичаят с трупоизгарянето също се е практикувал някога в Бавария. Но по времето на записването на баварското народностно право той вече е бил изместен под влияние на църквата от трупополагането в гробни могили.

Тази прилика може да се проследи до най-малки подробности. За илюстрация да вземем само един пример. В България и Румъния съществува следният обичай. По време на голяма суша момичетата на възраст от 7 до 12 години се събират на особено тържество. Помежду си избират една от тях, натъкмяват я на „пеперуда” („peperuga” = Schmetterling; така е в текста; бел. прев.), като я покриват с листа, растения и цветя, поставят Ј меден съд на главата и минават с нея покрай къщите и пеят и танцуват. Обитателите изливат вода върху „peperuga” и подаряват на момичетата брашно и мазнина. От тях момичетата изпичат сладкиш, отиват на потока, влизат във водата и така го изяждат.

На това „водно конче” в Бавария отговаря „водната птица” (Wasservogel). В Нойхаузен до Мюнхен тя носи името „sandrigl”, откъдето е възникнало името „Hansl und Gretl”. Винаги тя е свързана със защитата срещу неурожай. Тук шествието става на кон. „Петдесетнишката или водната птица”, или „Hansl und Gretl” – едно малко момче или просто една натъкмена кукла – се покрива изцяло с листа и цветя, води се из селото, при което тук и там от прозорците се полива с вода. Участниците получават брашно, масло, яйца, хляб, които те заедно изяждат. Накрая „водната птица” се хвърля във водата. Подобието на обичая в неговите детайли тук и там е очебийно.

Същото пълно съвпадение е налице и в държавното и правното устройство на двата народа. Ханът или царят и херцогът имат съвсем еднакъв ранг във властта. Най-малкото по-късният царски род е носел дори същия герб, както баварските херцози: двата лъва. Съвсем същото положение са имали благородничеството и свободните поданици при българите и баварците. И което е особено показателно: и правораздаването тук и там се е осъществявало точно в едни и същи форми. Главното лице и тук, и там е бил съдията, който е водел съдебния процес, проверявал е обстоятелствата, изслушвал е свидетелите и е произнасял присъдата. Освен това в съдебния процес в България и Румъния са вземали участие като съдебни заседатели и „добрите, стари хора”; в Бавария – „благочестивите хора” или „порядъчните хора”. Но присъдата нито тук, нито там, не е била от тяхната компетентност. Тя се е произнасяла единствено от съдията, който получавал и привилегии за правораздаване. Основно доказателствено средство била клетвата. Където клетвата на обвиняемия не била достатъчна, съдията трябвало да определя клетвени гаранти, чийто брой при дадени обстоятелства можел да нарасне до 60 и повече. В определени случаи като клетвени гаранти на заклеващия се можело да бъдат допускани само участници в тогавашната форма на колективно стопанисване на земята. Заклевали са се не по самото обстоятелство, а по благонадеждността на основния клетвополагащ. Където даден спорен въпрос изобщо не можел да бъде разрешен, като последно средство се прибягвало до „Божия съд” или „Божията присъда”. Любима такава бил двубоят, до който са били допускани и жени.

Съвпадението между българското и алеманско-баварското право е пълно; съвпадение, което стига до детайлите. Това вече не са подобия или опорни точки, а еднаквост на двете народностни правни системи.

3. И накрая, някогашната народна общност се изразява и в езика. Древният български е бил език от туранското езиково семейство, към което принадлежи и тюркският. Неговото влияние върху оформянето на днешния славяно-български език изпъква силно в звуковия състав, словните форми, строежа на изречението и словното богатство, колкото и малко да им се иска това на „двестапроцентовите славяни” сред българите. Влиянието на едновремешния алеманско-баварски език не е могло да се изяви в същата степен спрямо днешния немско-баварски език. За това древнобаварската съставна част на общото племе на днешните баварци не е била достатъчно голяма. Все пак и днешният баварски диалект сочи дълбоки следи от стария алеманско-баварски език по звуковия си състав, словните форми и словното си богатство. В баварския речник на Шнелерс (Schnellers) се открива голямо количество от чисто баварското словно богатство, с което човек не може да се справи чрез никой немски или така наречен германски език. Нека тук приведем като пример само някои изрази от старото алеманско-баварско обичайно право, чийто смисъл се получава от само себе си, когато се потърсят съответстващите им изрази в отличния българско-немски речник на Вайганд-Дорич (Weigand-Doritsch).

В алеманско-баварското право селянинът се нарича „purica”. В българския език „pur’ak” е груб човек. „Drappa” е облеклото. В българския „dripa” е „тъкан”, „парцал”. Роклята се нарича „rauba”. На български се казва „ruba” или „rufet”. „Разбойничеството” се нарича „scharaup”. По-точно „Straßenraub” („грабеж по пътищата”); „sokak” = „път”, „шосе” и „repam” = „скубя”, „дърпам”. „Harisliz” е престъпление, което наравно с държавната измяна се наказва със смърт. В българския „char” или „charsyz-in” е „злодей”, „мерзавец”. От него тук е изведено „charyslyk”, което означава съюза между злодеи, делата им, тоест „размирици”, „метеж”. „Carmula” е разбунтуване на отделни хора срещу херцога. „Kramola” означава същото престъпление в българския. Думата изобщо не е славянска. Среща се само още при руснаците и при едновремешните каринтийци (от областта Каринтия, Kärnten, Австрия; бел. прев.), където обаче тя също произлиза от туранския език. „Pulislak” идва от „pul” = „копче”, „топче”, „топуз” и „schlak-am” = „удрям, „пляскам” и означава „удар с топуз, боздуган”. „Palcprest” идва от „pelka” = „двойна брадва”, „бойна секира” и „prask-am” или „prascht’-a” = „трещя”, „пукам” и означава „рана, нанесена с бойна секира”. „Teudragil” е нараняване на крака, което води до влачене на ходилото. Думата се обяснява от българската „tytraz-a” = „влача”, „тегля” и „il” = „ход”, която е налице в „el-a” = „вървяЈ”, „ела”, „jall-a” = „хайде напред”, „ul-ak” = „вестоносец”. „Stapsaken” е начин да се призове в съда прилагането на „Божието право”, „Божията присъда”. „Stap” на български е „прът”, „боздуган”, „кривак”, а „sak-am” означава „изисквам”: „призоваване, изискване на бой с боздугани”. Другият вид на двубоя е „campfwic”. „Kama” е „кинжал”, „кама”, „нож”, а „wik” е „вик”, „повик”, „зов”, „рев”: „извикване на бой с ножове”. „Wehadinc” е договорът, предхождащ двубоя, от „wik” = „изискване”, „призоваване” и „denk” = „пакет”, „вързоп”, „връзка”, „съюз”, „договор”. „Mahalechinga” е мястото на съда: от „mahala” = „квартал на град, село, населено място, селище”, „място”, „площад”, а „chak” = „справедливост”, „право”. „Kitribin” идва от „kotora-bina” = „сграда на обор, конюшня, кошара”. За неправомерно прекрачване на държавните граници се е полагало наказание една година затвор. Тук „Habias” означава „затвор”. „Habys” се казва на български. Тези примери са достатъчни за онагледяване на връзката между алеманско-баварския и туранско-българския език.

Така едновремешната съпринадлежност на двата народа се показва във всичко: в историята, в държавното и правното устройство, гербове и имена, в естеството, народностния характер и същността, религиозните представи и житейските навици, обичаите, традициите и езика.

Ако обаче на баварската и българската народна гордост й се прииска да се възпротиви, то двата народа все още могат да се утешат. Днешните народи на Европа са резултатът от едно смесване с най-различен произход. Точно на тази пъстра смесица тези народи трябва да благодарят за своята силна жизнена енергия. Чистокръвни народи, в смисъла, желан от „двестапроцентовите славяни и германи”, няма и не може да има, защото не може да има народи от идиоти. Най-голямо участие в европейската смесица от народи имат точно туранските народи, от които алеманският народ, към който са принадлежали баварците и българите, е бил най-големият и най-гордият, след което германският, който е принадлежал към същото семейство, е стоял по значение доста по-назад, както това още е в състояние да извести баварското предание и традиция.

Freikorps - Die fruhen Jahre (2000)











Genre: RAC
Country: Germany
Label: ROR
Format: mp3@320 kbps
Size: 68 mb
Scans: Yes

01. Unsere Zeit Wird Kommen
02. Bleibt Immer Dabei
03. Hinter Gittern
04. Nationalist
05. Skinheads
06. Du Junkie
07. Vereint ?
08. Deutsche Helden
09. Blanker Hass
10. Hippiepack

ИЗТЕГЛИ

Tuesday, April 24, 2018

Brutal Attack - 21 Rockers (2017) Full album

Червената Армия и нейния патент – изнасилвания и убийства

Червеноармейците насилваха колективно жените. На една жена се падаха по девет, десет, до дванадесет войника. Руснаците не гледаха и колко възрастна е жената. Например: младо момиче, майка й и баба й стават жертва на групово изнасилване в своя дом в покрайнините на Берлин…съветската човеконенавистна пропаганда, която умишлено подстрекаваше към насилвания и убийства пропагандираше това дори и за малолетните германски деца. Същите тези, които вършат това преписват на германците жестоки грехове, които не са верни (като човешкия сапун – един безпочвен мит, пуснат от съветската пропагандна машина и опроверган от десетки учени например), за да прикрият собствените си – като избиването на офицерите в Катинската гора.

Евреинът на име Иля Еренбург в едно от своите обръщения към съветската войска казва:

„Убивайте! Убивайте! В германската раса няма нищо друго освен зло; нито сред тези, които вече живеят, или между плода (неродените бел. ред.), само зло! Следвайте завета на другаря Сталин. Унищожете фашистките зверове веднъж завинаги. Унижете и стъпчете гордостта и честта на германските жени. Третирайте ги като своя законна плячка. Убивайте! Неустоимо движете напред, храбри бойци на Червената Армия.“

Нещо повече: Иля Еренбург с гордост се хвалил, че са избити приблизително 2,000 000 (два милиона) деца от червено армейците следвали тези зверски заповеди в името на другаря Сталин и Съветския Съюз. От изнасилване били застрашени, а и наранени, дори 12-годишни тийнейджърки. Урсула фон Кардорф е чула история за един млад аристократ, който щом узнал, че възлюбената му била изнасилена пет пъти от пет различни руски войника, прекратил всякакви отношения с нея. „Всички жени бяха изнасилени – пише Волф – никой берлинчанин не остана и с ръчен часовник“.

По оценка на две от най-големите берлински болнични заведения, числото на жертвите на изнасилвания от съветски войници се колебае от 95, 000 до 134, 000 жени. Един доктор направил сметка, че в Берлин били изнасилени приблизително 130 хиляди жени. Бруталните групови самоубийства довели да самоубийството на поне 40,000 от тях. Броят на смъртните случаи в Източна Германия е много по-голям, ако се отчетат един милион и четири хиляди изнасилени жени източна Прусия, Померания и Силезия. В цялостен мащаб (цяла Германия) можем да заключим, че са били изнасилени приблизително 2 милиона жени, много от които многократно унижени и насилвани!

За повечето червеноармейци изнасилването на германки станало неотменно и продължително радостно веселие. Млад съветски инженер, влюбил се в една 18-годишна германка чул история от нея как в нощта на 1 май офицер от Червената Армия я изнасилил. Той пъхнал дулото на пистолета си в устата й, за да бъде сигурен, че тя няма й да си помисли да се съпротивлява.

Германските жени скоро осъзнали, че вечерно време, или както те го нарекли „часовете на нещастието“ по градските улици не е препоръчително изобщо да се мяркат. Те стават затворнички и пленнички в собствената си родина, страхувайки се да не бъдат осакатени, убити и изнасилени от червеноармейските вечно-пияни гадове. Единственото време, в което жените излизали вън от домовете си било, рано сутрин, когато руските войници спали дълбоко след поредната си пиянска вечер, така че било значително по-безопасно за тях.

Ема Корн – жертва на зверско изнасилване разказва преживяното:

„Части на Червената Армия дойдоха в града ни на 3-ти февруари. Когато съветските войници слязоха в мазето, където се криеше цивилното население опряха автоматите си в мен и още две жени. Казаха ми да лапна дулото на автомата и след това ме изнасилиха дванадесет руснака. Другите войници изнасилиха останалите две жени. През нощта в мазето дойдоха още 6 мъртво-пияни войника и изнасилиха всички жени до една. На 5 февруари дойдоха 3 войника, а на 6 февруари – 8 пияни войника, които освен, че ни изнасилиха, но и ни биха.“

Друг свидетел разказва как в една нощ видял как млада германка тичала по улицата, бягайки от двама пияни руски танкиста и крещяла „Страх ме е! Света Мария, страх ме е!“. За тези изнасилвания, за тези зверства и геноцид над германските жени в съветско време било забранено да се пише и говори. Днес обаче знаем как руснаците са влизали в болниците и са изнасилвали всички жени, включително бременните майки, а след това са ги убивали, заедно с плода в корема им, попречвайки им да дадат живот на още един ариец, който тотално ги превъзхожда, както физически, по ген и по дух. Руснаците мразят германците, тъй като самите те осъзнават, че са по-нисши и че германеца ги превъзхожда напълно. И до днес руски ветерани от войната отказват да говорят за тези си зверщини, което не трябва да ни изненадва.

Имало обаче малки изключения на руснаци, които не искали да изнасилват германките и да ги измъчват, бият и всячески тормозят. Те обаче не били считани за „достойни“ от другарите си и често били пращани в конц. лагери като Гулаг, понеже били един вид „предатели“.

Драги български читатели, на подобен зверски духовен и физически геноцид и мъчение бе подложена и българската жена, когато Червената Армия навлезе и окупира България след 9.IX.1944 г. Една окупация – която 45г. ни бе представяна като мирно влизане на един уж „братски народ“. Мирно влизане, което доведе до хиляди грабежи, убийства, изнасилвания и всякакви престъпления срещу българския народ.

Изготвил: Любомир Болгар

Reichswehr - Irgendwann einmal (2003)











Artist: Reichswehr
Album: Irgendwann einmal
Label: PC Records
Year: 2003
Genre: RAC
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 70 mb
Scans: yes

01. Intro (01:07)
02. Mein Leben für dich (03:33)
03. V-Mann (03:40)
04. Das Reich (05:33)
05. Deutscher Landser (02:56)
06. Irgendwann einmal (02:35)
07. Deutschlands Kinder (04:48)
08. Der Volksentscheid (04:06)
09. Verräter 2 (03:09)
10. Berlin 1945 (06:00)

ИЗТЕГЛИ

Zorn - Triumph des Willens (1998)











Artist: Zorn
Album: Triumph des Willens
Label: Funny Sounds
Year: 1998
Genre: RAC/ NS-Metal
Country: Germany
Format: mp3@192 kbps
Size: 53 mb

01. Multikulti Republik
02. Frankreich 1998
03. Päderast
04. Amiblender
05. USA(1)
06. P.A.G.A.N.
07. Hurra...
08. Triumph des Willens
09. Verlassen
10. Seelenmann
11. H.D.F.
12. USA(2)

ИЗТЕГЛИ

Systemgegner - Feuerteufel (2008)











Artist: Systemgegner
Album: Feuerteufel
Label: First-class-streetwear
Year: 2008
Genre: RAC
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 96 mb
Scans: yes

01. Celulitits B - Die Zweite
02. Allein
03. Systemcheck
04. Deutschland
05. Am Arsch Vorbei
06. Staatsschutz
07. Gabber Spinner
08. Systemkritisch
09. Fresse
10. Odinisten
11. Demo Lied 1
12. Demo Lied 2
13. Demo Lied 3

ИЗТЕГЛИ

Monday, April 16, 2018

Division 250 - 10 Anos (2001)











Artist: División 250
Album: 10 Años
Label: Rata-ta-ta-ta Records
Year: 2001
Genre: RAC
Country: Spain
Format: mp3@192 kbps
Size: 71 mb

01 - Democracia (04:52)
02 - Sangre de Conquistadores (04:11)
03 - In Memoriam (01:54)
04 - Hijos De Neton (03:20)
05 - Mai Deixarem (03:07)
06 - Revolución (02:19)
07 - Cabezas Rapadas (03:09)
08 - Blau Division (06:22)
09 - Revuelta (03:54)
10 - Polvora y Sangre (04:38)
11 - Contra el Capital (02:54)
12 - Alza la Espada (02:26)
13 - España (04:57)
14 - Clara (03:43)

ИЗТЕГЛИ