Пророческата реч на тракийския (българския) цар Амадок към атинянина Алкивиад

Веднъж владетелят Амадок поканил Алкивиада и приближените му на маса със своите стратези, заедно със сина си Севт и Месад, гостът възбуден и леко опиянен от хубавото тракийско вино, произнася реч пред тракийските си домакини за величието на Атина и нейните съюзници. Следва възхвала на ученията на Демокрит, Протагор и Сократ с ораторски умения, които Алкивиад е усвоил от всички тях. Той говори за войната като за майка на победата и благоденствието; за вездесъщието на атомите и материята, която те изграждат; за силата на науката и техническите приспособления, даващи военно преимущество на атиняните и за края на боговете и началото на човешкия разум, който щял да царува над всичко, даже над всички болести и над смъртта. Цар Медок спазвайки етикецията на доброто гостоприемство изслушва внимателно всичките реплики на своя височайш гост. Но когато Алкивиад заговоря за свободата на атиняните и започна да сипе възхвали за свободните нрави и за мъжката любов пред всички на масата и пред млади…