Friday, January 12, 2018

How to Have a Jewish New Year


Political correctness is just another name for jewish censorship


"Човешкият дух"

Колко често слушаме около нас, колко често сами казваме: „Духът ми е изтерзан”. „Духът ми тържествува”! Несъзнателно, без много размисъл, без сериозно вникване в съдържанието на тези думи, ние ги изричаме в известни моменти на живота си. И само едно подчертаваме с тях, че независимо от материята, независимо от нашето тленно тяло, има у нас нещо друго, отделно от материята, нещо, което не е в зависимост от законите на материята, чрез което именно ние се радваме, ликуваме или страдаме и се измъчваме. Това е човешкият дух, двигателят на нашите мъки, радости, мисли и желания; той е именно човешкото в човека. Този дух отличава човека от другите твари. Животното нито помни съзнателно какво е било вчера, нито размисля какво ще бъде утре, защото живее само чрез материалното си тяло, когато човекът помни вчерашното, размисля и често начертава утрешното и напълно разбира днешното.

Духът е безсмъртното начало в нас, частица от вечния извор на безсмъртния живот. Умира само тленното, умира само материята, изчезва само онова, което е под разрушаващите сили на природата. Онова пък, което живее в нас и ни движи, без да бъде в зависимост от материалните сили, то не се поддава на разрушение, то остава живо, вечно и тогава, когато изчезне материалното в нас.

Ако днес светът крачи с гигантски крачки към напредък, към съвършенство, всичко се дължи на безсмъртното начало в нас, на човешкия дух. Да вземем най-съвършените животни, да ги възпитаваме от малки с методите на човешкото възпитание, да ги възпитаваме не десет години, а векове, ние пак ще имаме животни, които никога не ще съградят къщи, не ще построят пътища, машини, железници и параходи. Но, да вземем най-дивите люде, да ги възпитаваме от малки, както днес културните народи се възпитават, след кратко време тия диви люде до известна степен ще мислят и действуват  с разума и силата на своите учители.

Кой върши това? – Човешкият дух, който възприема и действува, разсъждава и твори.

Днес ние използуваме духа си, както воденичарят използува водата във воденицата си. Той я отбива чрез вада от нейното корито, отправя я към колелото на воденицата си, тя с всичката си сила върти това колело и се изтича някъде зад воденицата. Воденичарят се интересува за водата, докато тя стигне колелото и го раздвижи, а след това къде отива, не го интересува и често я оставя да се разлива и губи по урви и камънаци. Така постъпваме и и ние с нашия дух. Ние го забравяме и не се грижим за него. В това отношение животът е най-добър учител. Той по-добре свидетелствува от всички пищни думи за нашето пренебрежение към духа. Чрез духа постигаме всичко, а отдаваме всичко на тялото и нищо на този дух. Творим чрез духа си, а живеем само чрез тялото и в това се крие нервността, сухотата и горчивината на нашия живот.

В своето пренебрежение към духа стигаме до там, че започваме да творим по инерция, без дух. Всъщност преставаме да творим и само произвеждаме механически. Произвеждаме само за тялото и забравяме за духа. Така постепенно убиваме духа, а с това и творческите възможности. И затова, след като завоювахме водата, земята и въздуха, след като оградихме живота си с великолепни постижения, ние нито сме весели, нито сме доволни и щастливи и целия си живот преминаваме в страх, в нервност, в жажда за материални блага, без да изпитваме някога пълна радост.

А колко доволно изживява дните си оня човек, който твори и живее чрез духа си! И как сигурно и безспорно прекрачва границите на величието и безсмъртието, когато влее своя  дух в духа на своята нация, което единствено дарява живот!

(Сп. „Пролом”, год. I, бр. 7, София, 20 февруари, 1939 г., с. 4-5)

Monday, December 25, 2017

DEUTSCHE KRIEGSWEIHNACHT – 1942 – CHRISTMAS THIRD REICH

These American men died fighting the 'Nazis'


"СЕМЕЙСТВО, НАРОД И ДЪРЖАВА"

Ударите, що съдбата нанесе на нашия народ, можем да сравним с ударите, които човек нанася на нажежено желязо, за да го освободи от згурията и да го облагороди. Никой народ в Европа не е получил толкова удари от  съдбата и не е претърпял толкова превращения, колкото българския през своята хилядогодишна история. Но той винаги се е издигал из своите изпитания като феникс из пепелта и винаги е бил отново готов да изпълни призванието си.

България се прояви през своето съществувание като най-важен фактор в Югоизточна Европа. Да не се забравя, че тя е фенерът, който свети на югоизток. Тя трябва и за в бъдеще да остане най-важната артерия за сърцето на Балканския полуостров.

Напият народ създаде религия, изкуство и книжнина, които дадоха светлина и култура на славянските народи. Но той вкуси и от режима на прословутата демокрация с нейната политическа корупция, борби и кризи. Той, обаче, преодоля вече и тия удари.

Сега върви към нови насоки, с нови стремежи да се преустрои родината и да се преодолеят финансовата и икономическа кризи. Новите системи, обаче, ще имат своята сила, ще бъдат творчески и ще преуспеят само тогава, когато в сърцата на младото поколение те здраво закрепнат и се развият. Младежта трябва умствено и морално да устои на новото време; тя трябва още от детинство да бъде възпитана и пропита с национални чувства, които с нищо да не могат да се разбият и покварят.

Днес възпитанието на младежта – да обича тя народ и държава е една от първите гарантирани с успех задачи и първият етап за преустройството на България.

Голямо влияние в това отношение може да упражни и семейството, за което държавата трябва да го подпомогне.

Либералната система в миналото спря правилното народно развитие и донесе със себе си извратеното схващане за морал, род, семейство и деца. Тая система допринесе много за развитието на индивидуализма и класовата борба. Тя тласна народа към егоизъм и материализъм. В либералното схващане се отрови народната душа.

А за благоденствието на народа от голямо значение е семейството. То е като силно чувствителен нерв, който при погрешно лекуване може да парализира целия организъм.

Трябва да се направи невъзможно връщането към грешките на миналото. Държавата и частните институти с тяхната система на възнаграждение, а също и данъчната техника трябва да бъдат справедливо нагодени към положението на семейството. Жената трябва да бъде освободена от грижата за своята и на децата си прехрана. Бъдещето им трябва да бъде осигурено от държавата. Само тогава младото поколение ще бъде готово всичко да пожертвува в борбата за възвръщане на народа вярата в собствените му сили, за изграждане на една нова благоденствуваща държава.

Младежта трябва да повърне на народа неговия идеал, обичта му към родината, историята и към неговите традиции. Успее ли в тази насока, тогава можем да бъдем спокойни и няма защо да се страхуваме за утрешния ден на отечеството си.

Инж. Сл. Василев - (Сп. „Пролом”, год. I, бр. 12, София, 5 май 1939 г., с. 6-7)

Tuesday, December 19, 2017

Витлеемската петолъчка или как комунистите изпепелиха вярата ни

Спомням си как през годините на комунизма купчини елхи бяха струпвани по тротоарите на градовете около дните на Рождество Христово, но хората не бързаха да купуват, чакаха последните дни преди Нова година, за да не изсъхнат до Нова година, да са свежи за новогодишната нощ, защото празникът беше Нова година, а елхата беше новогодишна. На върха и се поставяше звезда, но тя не символизираше Витлеемската звезда, а си беше вездесъщата партийна петолъчка. А що е това Витлеемска звезда, едва ли някой се замисляше. Днес градовете ни се украсяват с големи коледни дървета, отрупани със светлини, но на върха им продължават да греят все същите петолъчки. Днес вече домашните елхи се купуват за Коледа, но истинският празник в българските домове продължава да бъде посрещането на Нова година. Уж сме Европа, но не съвсем. Не е трудно да си обясним защо е така.

Празнуването на Коледа в българската традиция е свързано с доминиращия някога селски бит. Огнището, бъдника в него, прикадяването на трапезата, всичко това е останало в далечното минало. През годините на комунизма битът на българското общество претърпя коренна промяна, традициите бяха обявявани за буржоазни отживелици, целенасочено се създаваха нови социалистически празници и ритуали. Всичко беше една бутафория, но хората нямаха избор. Старите поколения отминаваха, а заедно с тях се забравяха и исконните традиции. Това, което оставаше, се разиграваше като режисиран фолклор. За да бъде един празник автентичен, той трябва да е свързан с бита и душевността на хората. А комунистическата идеология подмени именно бита и душевността на народа

Партийните агитатори полагаха усилия да бъде изкоренена традицията, за да се изгради новият социалистически труженик. Забраняваха се селските сборове, Великденските и Коледните традиции и на тяхно място се налагаха празници с гротескна еклектика. Празнуването беше преместено в кварталните ОФ-клубове, в профсъюзните домове, под ръководството на идеологическите активисти. 45 години се оказаха достатъчни, за да бъде подменена душевността на българския народ.

Всички основни празници – Първи май, Девети септември, Седми ноември, бяха идеологически. Манифестациите пред трибуните с партийните вождове бяха неотменна част от всеки празник. Дори манифестацията на 24 май имаше същият партийно-идеологически характер. Единственият празник, който се празнуваше в дома, със семейството остана Нова година. Нова година се превърна в единственият празник, почти свободен от партийна – комунистическа идеология, единственият празник, който се празнува от цялото семейство около домашната трапеза. Така някак естествено и неусетно новогодишната нощ стана новата българска Коледа. А истинските Бъдни вечер и Коледа естествено и неусетно бяха забравени. Подмяната с Нова година е само част от причината за това. Другата съществена причина е, че беше забранена и забравена християнската вяра. Изкореняването на вярата беше основна цел на могъщия идеологически партиен апарат, защото атеизмът беше същината на комунистическата идеология

И ето, днес резултатите от усърдната идеологическа дейност са налице. Днес казваме „коледните празници”, но имаме предвид основно Нова година. Нова година продължава да е истинският български празник. Новогодишната трапеза и днес е най-пищната, най-очакваната, най-веселата, новогодишните фойерверки превръщат новогодишната нощ в сцена от междузвездни войни. Светлината в душата е затъмнена от блясъка на фойерверките, а техният тътен е заглушил тихата радост на Бъдни вечер.

Целият този пищен новогодишен блясък и шум не може да се случи на Бъдни вечер. Вечерта преди Рождество Христово е свързана с очакване да се роди Младенецът, но това очакване не може да бъде истинско, ако я няма истинската вяра. Нечетният брой ястия на трапезата не могат да направят Бъдни вечер истински празник. А и нашият човек е свикнал щом има трапеза, на нея да има свинска мръвка. Нечетният брой постни ястия са само отвлечена символика. Бъдни вечер е истински празник тогава, когато се празнува с трепет. Никакъв фолклор и никаква традиция не могат да заменят този трепет. Трепетът на Бъдни вечер е същият трепет, с който в едно семейство се очаква раждането на дете. Защото Младенецът, който се роди във Витлеем идва в света, за да донесе „на земята мир, между човеците благоволение”. Така го приветстваха ангелите в тихата и свята рождественска нощ, но човеците и тогава, както и сега, останаха бездушни и безучастни. Както тогава Той беше положен в ясли, защото не се намери място за Него в никой човешки дом, така и днес нашите домове и нашите сърца са заключени за Него. Мъдреците от Изток пропътуваха дългия път към Него, за да му поднесат скъпоценни дарове, а свещениците от Йерусалим, който е на половин ден път от Витлеем, останаха равнодушни. „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” – тази тъжна констатация е написана от евангелист Йоан Богослов и се отнася за всички, чиито сърца са студени и заключени за раждащия се Богомладенец

Защо са заключени сърцата ни за Христос? И до днес повечето българи имат едно оправдание – комунизмът е виновен. Четвърт век след като комунизмът дойде на власт – това е 1970 г., в обществото тотално господстваше комунистическата идеология. Сега, четвърт век след като държавата уж не е комунистическа, продължават да господстват комунистическите идеологически рудименти. Това е причината нашият народ в голямото си мнозинство да не може да се докосне до истинската радост на Рождество Христово, да не може да усети трепета на живата вяра от раждането на Спасителя, да не може да преживее празника през сърцето си, а да го преживява само през корема си.

И все пак радостно е, че на този безрадостен фон се случват толкова добри неща – „Българската Коледа” помага на толкова много деца в беда, много свещеници се грижат за децата и сеят вярата, безброй хора даряват доброта на ближните си. Коледните празници носят радост дори на изпепелената българска душа. Не истинската радост на Христовото Рождество, но някаква мъждукаща свещичка на коледно-новогодишната българска елха. Докато стигнем от Коледа до Рождество ни предстои още дълго скитане през пустинята на българската душевност, защото нашето общество се води от слепи водачи. Богът на българския елит са парите, храмът са банките, а раждането на Иисус Христос е фолклор. Политическият, финансовият, съдебният, медийният елит на днешна България е подменен, фалшив, фалшиви и пошли са ценностите му, боговете, на които се кланя са идоли. А българският народ е добродушен, но простодушен – прави се, че им вярва, но всъщност не вярва на никого и на нищо. Това е най-пагубното наследство от злополучния български комунизъм – изпепелената вяра.

Ще извървим пътя през нашата пустиня и ще стигнем до обетованата земя, ако следваме истинската звезда, ако живеем с истинската вяра и с истинските ценности, на които тя ни учи. Бъдни вечер е очакване на бъдната надежда, но тя се ражда едновременно с раждането на Спасителя. Бъдни вечер е очакване на бъдната радост, но тя се усеща когато се смълчим и чуем ангелската песен. За да запалим новата светлина в душата си, трябва да разровим пепелта и там под нея да намерим неугасналия въглен.

Автор : Отец Стефан Стефанов

Заключителните думи на Рудолф Хес

Saturday, December 2, 2017

Деен народностен идеализъм.

Дейният народностен идеализъм, като проява на човешки дух, можем да наблюдаваме през всички периоди на историята. Следователно той не е нещо ново. Новото е, съзнателното отношение към него, и поставянето му на ръководно начало в съзнанието на днешният човек.

Под деен народностен идеализъм, разбираме представа за постоянни промени към добро в живота на деден народ и съзнателен принос на личността към осъществяване на тия промени. Съществунането на това понятие винаги можем да открием в живота, делата и смърта на нашите предци, чиито имена са вписани в историческият летопис на даден народ. Дейният народностен идеализъм е бил качество на духа и е движел и ръководил всички народни дейности. Историята отдаваше заслуга на всяка личност, която бе успяла да внесе своя съзнателен принос към духовното и материално величие на своя народ. Това съществуваше до наши дни и отношението към дейния народностен идеализъм беше индивидуалистично. Материалното разбиране отхвърляше това, като се стремеше да премести тежеста не върху заслугите на личноста, а върху обективните условия при които дадена личност се е родила, живяла и творила. Днес, при новото мислене, понятието деен народностен идеализъм добива нов облик. То намира своята обусловност в съществуването на нацията, като био-историческа даденост.Следователно дейният народностен идеализъм не е само качество на лична духовност, а основен двигател на даден народ. Всяка осъзната личност става деен радетел на народността, а всяка народност има дейно отношение към живота, и делото на личността. Историята ни учи, че до сега, делото почти на никоя утвърдена чрез делото си личност не е добивала своевременна оценка и признание. Това е било винаги дълбока лична трагедия. Нещо повече, разцвета на такава личност е будел завист, вражда, омраза, и т.н и е трябвало да мине твърде много време, да дойдат други поколения с друго съзнание, та чак тогава личността да получи своето признание. Днешното отношение към личността и народноста и днешното разбиране за това, не позволяват подобно отношение. Личноста и народната общност съставляват вече съзнателно зависими една от друга функции и не би могло да се стигне нито до вътрешен мир, нито до цялостно и пълно творчество, ако продължаваме да вървим по старите пътища, които водеха винаги до борба между личности и общности.

Дейният народностен идеализъм трябва да се оцени в истинския му смисъл, да се намери съответното му място и да се постави в действие. Това понятие ще наложи съзнателна преоценка на средствата, целите и задачите на възпитанието, защото, като резултат от неговото въздействие върху развитието на даден народ, ще дойдат нова духовност, нови личностoви отношение и нова нравственост!

Friday, December 1, 2017

How the JEWS came up with the number "6 milions" to invent the Holocaust lie?


Why The Holocaust is a LIE


"Капитализмът"

Капитализмът не е предмет, а отношение към предметите. Нито фабриките, нито недвижимите имоти, нито железопътната мрежа, нито парите, нито акциите не са причини за нашите социални нужди, но са злоупотреба със собствения народ. Капитализмът е нищо друго освен злоупотреба с народния капитал и това определение въобще не е ограничено само в икономическата плоскост. Неговите сили въздействат върху всички сфери от обществения живот. Той е един принцип. Говорейки грубо - капитализмът е незаконно използване на народното имущество, а човекът провеждащ тази злоупотреба е капиталистът. Мината съществува, за да се добиват от нея въглища, а те служат за отопление и осветление. Фабриките, домовете, земята, парите и акциите са призвани да бъдат в служба на народа, а не да го поробват. Притежаването на тези вещи е не толкова право, колкото задължение. Собствеността означава отговорност и то не пред собствения портфейл, а пред народа и общото благо. Мините съществуват заради производството, както и производството съществува заради народа. Парите не са изобретили хората, а хората са изобретили парите, които в началото имали отредено съвсем не толкова върховно положение, както сега. Ако злоупотребявам с икономическите блага, заедно с това мъча и терзая народа си, следователно не съм способен да ги управлявам. Тогава преиначавам смисъла на живота и се превръщам в капиталист. Ако например злоупотребявам с културното ни достояние, използвам религията за икономически или политически цели, тогава съм неспособен разпределител на поверените ми блага. В един момент капитализмът приема невъзможни форми, в които личните цели, на които служи противоречат на интересите на народа. И тогава той започва да служи на вещите, а не на хората. А парите се превръщат в ос, около която се върти всичко. Социализмът е противоположен на това. Социалистическият мироглед започва с народа, а чак след това обръща внимание на вещите. Вещите са подчинени на народа, социалистът слага народа си над всичко, а вещите са само средства по пътя към целта. Ако приемаме тези принципи по отношение на икономическия живот, ще получим следната картина: В капиталистическата система, народа обслужва производството, а то на свой ред се намира в зависимост от властта на парите. Фантомът на парите празнува над същността на нацията.

В социалистическата система парите обслужват производството, а производството обслужва народа. Фантомът на парите се подчинява на кръвно-органическата общност на народа. Държавата има единствено регулираща роля в цялата тази система. Тя разрешава вечния спор между капитала и деятелността на неговият характер, разрушаваща народа. Тя е арбитър между тях и взима властта в свои ръце, когато народът попада в опасност. Само там се намират правилните за него решения. Ако в икономическата борба държавата заеме позиция срещу народа - тогава можем да кажем, че тази държава е капиталистическа. Ако обаче тя работи справедливо, то тя е социалистическа. Тези принципи звучат много леко и прозрачно на теория, но са трудни и сложни в политическата практика. Там те се превръщат в хиляди свързани помеджу си въпроси, неспобони да бъдат преведени и разнищени така просто. Тези проблеми не са разрешими от народа, който е поробен и физически и ментално. Днес по света става точно това.. Въпреки това на дневен ред въобще не стои въпроса за предимствата на социализма. Ние сме задължени да работим за нашите угнетители, да не мислим за свободата си, да пазим пълно мълчание за това, че сме роби и да скланяме глави пред тази дяволска система. Резултатът от глупостта ни и тази на нашите бащи е днешната антидържава.. Социална демокрация на думи и плантация на световния капитал на практика. Изправяйки се против него ние взимаме в ръце оръжие. Тъй като ние сме социалисти и искаме парите да служат на народа ни, то въставаме против това положение, заклеваме се да съкрушим тази непълноценна система, от чиито отломки ще се възроди нашата социалистическа национална държава! «Der Angriff», 15 юли 1929 година

Tuesday, November 28, 2017

Мултикултурализмът обяснен: Подриване на държавата чрез чуждестранна имиграция в 25 годишен период!


Freedom for Serbian general Ratko Mladić!


Obłęd Wierzę w Polskę



Tekst piosenki:

Od stuleci na tej ziemi wolę życia zatruł chwast
Odciął naród od korzeni, jak pasożyt wyssał do cna
Łzami zaszedł oka błękit, czystość duszy przykrył bród
Ginie w hańbie niepamięci niegdyś silny, mężny lud
Niegdyś silny, mężny lud!

Ref.:
A ja wierzę w to, że zawsze
Będzie słychać polski głos
Rozpalony ogień w nas
Będzie płonął wiele lat! x2

W ciemnym grobie gniją zwłoki tego, co dziś zwą polskością
Głupcy szczycą się tym smrodem, myląc fikcję z codziennością
System wściekle pluje w oczy tym, co nie chcą poddać się
Dla opornych mają sądy, lecz nie powstrzymają mnie
Lecz nie powstrzymają mnie!

Ref.

Dzisiaj gdy sam jestem ojcem i poznałem życia sens
Chcę przekazać moim dzieciom to, co najważniejsze jest
Prawdę i honor, miłość do swej ziemi
Silną wiarę i nadzieję, aby mogły godnie żyć
Z podniesioną głową iść!

Ref.

NS Revolution!


Antifa are the footsoldiers of the system


Transgender is thanking the JEWS !


The Bolshevik Revolution was a Jewish Revolution!


Tuesday, November 21, 2017

За надиндивидуалнят национализъм, като бъдещ светоглед на българина.

Индивидуализмът на 18 и 19 в. не се изрази само идейно, а разрастна и в стопанско отношение. Разцветът на капитализма и стопанският либерализъм изобщо се основават на индивидуализма. От тази гледна точка е правилно да се казва, вместо капитализъм, индивидуален капитализъм. Защото средствата на производство са неограничена собственост на индивидуални лица. Свободата на тези лица да увеличават и използват средствата за производство, да боравят неограничено с произведенията на тези средства и да определят по своя воля отношенията си с хората водеше отначало към успех. Защото страните, в които се развиваше индивидуалният капитализъм, приличаха на незасадени градински места, в които имаше място и временна полза дори от безразборното засаждане от страна на неограничавани личности. Но скоро гъстотата на произволно засадените предприятия доведе до бъркотия, неправда, произвол и безпътие.

И тогава като негова реакция се появи марксизмът. Но тъй като марксизмът пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цели, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трябва да се отправи към индивидуалния капитализъм. Марксизмът пропусна да изтъкне, че индивидуалният капитализъм унищожава расовата жизнеспособност на хората по пътя на обратния подбор. Маркс дори е долавял силата на наследствената общност и споменава накратко, че социалната революция е идентична масова промяна на хората, но тъй като целите му са били други, в последствие не взима предвид тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че „хората не биха произвеждали, ако нямаха нуждата и стремежа да притежават“, но дори и неговите марксисти, вместо да вземат предвид новите постижения на науката, се вкопчиха в стари построения като слепци у тояга.

И сега трябва да се установят от опит, че планът им в СССР пропада тъкмо поради недовиждането на природата на хората. Провалянето на марксизма произлиза от обстоятелството, че той не може да се осъществи с тези хора, които сега живеят на земята и по нашия свят. Но, създаден от злоба и мъст, той и до днес проповядва, че трябва да се изчака докато капитализмът онещасти човечеството, та след това той да го спаси. Там обаче, дето е властен, марксизмът проваля жизнеспособността на хората и ги храни с надежда, че тази жертва щяла да се ползва от идните поколения. Марксизмът като учение е едностранчив, а на практика е убийствен за човечеството от гледна точка на нацията.

От нейно гледище индивидуалният капитализъм, а също и марксизмът, водят до дегенерация на човечеството, защото причинява обратен подбор. Но тъй като основният въпрос на досегашните политически борби беше „капитализъм или марксизъм“, то отричането на двете форми поражда въпросът:

Тогава накъде?

От идеята за нация произхожда светоглед като надиндивидуална наследствена расова общност. Тя е вечната носителка на ценности и изходна маса за нови човешки възможности. Запазването на нейната жизнеспособност и насочването и в пътища, които водят до постоянно усъвършенстване, обуславят националното културно творчество, а заедно с него и общочовешкия напредък. И тъкмо затова национализмът се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпрос. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособност на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне от глад, недояждане и неправди. Той желае от всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалният въпрос е чисто национален въпрос.

Главните упадъчни процеси на всяка съвременна културна нация са:

1. Обратна селекци, т.е. постепенното намаление на ценния човешки материал и силното увеличение на хората с малоценно наследствени заложби.

2. Недостатъчния общ прираст на нацията.

Тук няма да бъдат изложени причините и обясненията на тези два упадъчни процеса, но е нужно да се изтъкне само, те те лежат главно на социална площ. Човекът се е развивал през хилядолетията чрез биологическия подбор и то в съответствие на естествения ред на живота, а не с оглед на съвременната социална обстановка.

За това националния светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това, разбира се и на целокупното законодателство. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемокрацията, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалността на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне в своята измислена противоестествена система, води към бърз упадък.

Национализмът взема предвид естествените особености на личността. Той я псази, цени я и търси да и даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще, той цени личния почин в производството, но като съчетава цялостно и контролира планомерно самото производство, той налага справедливо разпределение и консумиране на произведенията. За него е меродавно онова цялостно съчетание на стопанския стремеж, което дава най-добри условия за жизнеността на нацията и което осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната сила.

От това становище произлизат и необикновените и невиждани грижи от страна на национализма, за селското стопанство и селското население, които той смята за източник и основа на националния живот. От друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното ръководство на нацията въз основа на нейната самобитност.

Национализмът цени справедливо личността и тъй като вярва в духовното начало на живота, той не е диктаторски като индивидуалния капитализъм и като марксизма, а води преди всичко идейна борба.

Monday, October 9, 2017

Национализъм, религия и църква

В наше време отношението не само към църквата, но и към религията се намира под знака на безразличието, ако не и на пълното отрицание. Самата съвременна държава е безразлична към църквата и религията: те са въпроси на съвестта на отделния индивид и не засягат държавата. Това безразличие често се свежда до прикрито отрицание. Добрите отношения между държава и църква, каквито и доколкото се срещат и днес, се дължат винаги на политически сметки, преходни по своето естество. Затова, в крайна сметка, отношението на държавата към църквата се определя от господрастващите в държавата идеологии. А господарстващите в сегашната ни държава ни либерално-демократични и марскистки идеологии имат напълно отрицателно отношение към църквата и религията. За тях религията е опиум на народа, който благодарение на нея се държи в невежество, далеч от науката и в подчинение на господарстващите класи. Църквата пък е, според тях, организация за подържане на това невежество и използването му. Към това отрицателно отношение по необходимост водят рационализмът и индивидуализмът, които са основите, както на либерално-демократическите и марксическите идеологии, така и на научния позитивизъм.

Рационализмът е, въпреки всичко, вяра: вярата, че човек е човек само по своя разум, а разумът е единственото средство за познание и единственият път към истината. Че само интелектът и разумът трябва да ръководят човека в отношенията му към света, че разумът единствено ражда прогрес. През призмата на рационализма цялостната действителност се превръща в атомистична механика, човекът се механизира и се превръващ в обществен атом в своите обществени и духовни прояви. Превръща се в индивид откъснат от семейното, обществено и национално единство.

Заради същността си, рационализмът не може да разбере, да признае и да се примири с религията. Той иска тя да отстъпи пред светлината на разума, да се превърне във философия, а най-добре и съвсем да изчезне, като остъпи мястото си на науката. Затова човекът на западната рационална култура може да запази религията си само с цената на раздвояването си, като познаващо и вярващо същество. Но така откупена религията нямаше вече почва в действителността, тя се гонеше от този свят, какъвто ни е даден или какъвто е сам за себе си, един напълно въображаем и вече друг свят.

Истинското си място в живота и съдбата на човека, религията може да получи само извън рационализма и индивидуализма, само при тяхното отричане.

Религиозността е дълбоко заложена в основите на човешкия дух. Вярата, упованието и саможертвата идват от едни и същи дълбочини. Вярата идва от божествената искра в човешкия дух, от съпричастието му в първопричината, в творческото начало, в Бога. Вярата насочена към света е творческото начало на човешкия дух. Всяко творчество е пробив в механиката и логиката. Да твориш, значи да вярваш. Вярата насочена към Бог е религия, израз на отношението на личността и нацията към Бога, на съпричастието в него и на зависимостта на личното и националното битие от него. За това религиозното чувство в основата си е от същия род, от който е и националното чувство. И в двата случая на лице е чувството за личното отношение към едно надлично битие, за съпричастието в него и за зависимостта от него. Религиознотно чувство е личностно отношение към абсолютоното битие и в този смисъл се явява предпоставка и основа на националното чувство.

Реалистичен, признаващ личността и надличните средства, национализмът не може да не схване религиозното отношение, като едно от основните отношения на нацията. Това не значи, че религията трябва да оформи новата култура и новата общественост; тя обаче, трябва да бъде климата за оформянето им. Тя трябва да прониква в личността, културата, обществеността, да ги преобразява, да ги прави по-радостни, по-слънчеви, по-чисти и по-близки до Бога.

Религиозното отношение на нацията трябва да изразява нейната същност, да съответства на основните и стремежи и да ги осмисля религиозно. Основният стремеж на българската нация към социална правда може да бъде религиозно осмислен само в християнството. Самото християнство е религиозно осмислен стремеж към социална правда. Между християнството и национализмът няма и не може да има противоречие. Откъсването от света за спасението на собствената душа не е християнско. Човечеството се спасява чрез жертвата на Христа. Човек се спасява чрез жертвата за другите. Личното усъвършенстване, което изисква християнството, е възможно само в служба на социалната правда и на нацията. Християнството не изисква отчуждение от света, а подчиняване на надличните единства, на надличното битие. Истинският живот не е в индивидуалния живот на личността, а в живота и в надличните средства, в надличното битие и в най-висока степен – в абсолютното битие. Християнството подчертава идеята за човека, без да отрича идеята за нацията. То признава държавата и иска да и се отдава нейното. Идеята за интернационаната общност е чужда за християнството. То иска да бъде проповядвано не на човеци, а на народи и езици. То зачита народите и езиците и ги обединява не в човечеството, а в Бога.
Християнството има история и остава исторически обусловено в нея. За това, отначало проповядвано само на евреите, то можеше да каже, че не е добре кучетата да ядат хляба на децата. Чужо на еврейския дух и невъзприето от него, то намери почва сред другите народи на Римската империя. Възникнало и израстнало в границите на Римската империя в епохата, когато се създаваше имперското и национално единство, християнството по необходимост разви имперска насока, портив „локалния патриотизъм”. Тази негова имперска и национална насока го наложи по време на възникването им чрез обединяване на племената на новите нации, образувани на мястото на римската империя и по нейните граници. Религиозното отношение на затвърдените нации намери организан израз в националните църкви. Националната църква не противоречи на вселенския принцип на християнството. Вселенската църква не е организация, а идея. Само римо-католичеството схващ вселенския принцип, като организационен принцип на едно реално единство. Но националните църкви се образуваха все пак и в римо-католическия свят, било то вътре в него, като галиканската църква, било отделяйки се от него, като англиканската църква.

Националната църква е условие за национална солидарност. Идеята за необходимостта от национална църква, като елемент на национална организация и условие на национална солидарност, без която нацията и държавата не могат да пребъдат, е съществувала винаги в християнския Изток. Нашата история дава, ако не първия, във всеки случай най-яркия пример. Известна е борбата за национална църква на кхан Борси, воден от мисълта, че без национална църква, националната солидарност и държавата не могат да се считат за затвърдени. Историята оправда това. В българската църква нацията ни се осъзна. През византийско и турско робство църквата ни остана единствената организация на националното обединение. От манастирската килия на един монах събрал в себе си духа на българската църква, излезе искрата на националното ни възраждане. Пак в борбите за българска църква, българската нация се осъзна и се подготви за политическото си освобождение. Българската църква бе стража на общобългарския идеал след Берлинския договор. И днес единствената организационна връзка между отечеството ни и българите в Америка остава българската църква.

Църквата е национална уредба, национална организация. Израз на религиозното и политическото отношение на нацията, съответно, църква и държавата имат обща основа и не могат да бъдат в противоречие, щом бъдат правилно разграничени. Църква и държава трябва да зачитат сферите на дейността си. Те трябва да съгласуват дейността си, с оглед на едно по-пълно осъществяване на основните стремежи на нацията за социална правда и национална мощ. Църквата, като организация и общественост трябва да се подчинява на държавата, която е отговорнаа организация за осъществяване на основните стремежи на нацията. Държавата, от своя страна, трябва да се подчинява на църквата по отношение на религиозните и догматически въпроси. Това е отношението между църква и държава, което винаги е съществувало в християнския Изток. Опитите в ново време православната църква да се политизира, да обоснове своята независимост и надмощие по отношение на държавата, са западно влияние, римо-католически уклон от традициите на източната църква.

Защитата на църквата срещу враговете и трябва да се води и с политическите средства на държавата. За настъплението си, обаче, църквата трябва да разчита само на себе си и на своята пропаганда. Съществуването на национална църква определя положението на другите вероизповедания, които не могат да бъдат национална уредба. Това в никакъв случай не означава и не трябва да води до преследването им със средствата на държавата.

Националният характер на българската църква изисква да не се създават непреодолими прегради между българи. Недопустимо е, православният грък, руснак, румънец и рп., да ни бъде по-близък от православния или иноверния българин. В името на религиозното единство не бив а да се руши националното единство. Пълното обхващане на българската нация в българската държава трябва да бъде наш идеал.

Александър Белев

Трите стопански системи – капитализъм, комунизъм и национал-социализъм

Така съм схванал аз трите стопански и социални системи: капитализма, комунизма и национал-социализма. Някой може да ме упрекне, че не съм обективен, за обективност не претендирам. Аз имам своите политически и идейни убеждения, за да не мога да бъде обективен, както това разбират ония, които искат да бъдат само безразлични зрители на съдбоносните световни събития.

Аз искам да бъда убедителен.

Тия три системи днес си оспорват правото на съществуване. В страшни кървави борби, в неописуеми мъки се ражда новият обществен ред, ражда се Нова Европа, новия свят, новия гражданин. Каквито и да са отношенията между тях – между трите системи – колкото и да са враждебни, те все пак неусетно си влияят и един вид се оплодяват. Така е винаги в живота.

Новият строй ще има тепърва да се усъвършенства, за да няма дело, сътворено от човек, което да не е съвършено. Във всеки случай новият строй ще бъде социалистически, в широкия смисъл на това понятие. В него всеки народ ще има своя дълг, ала в неговото изграждане ще участват новите, младите поколения, ония, които днес са по бойните фронтове, тия които растат и ония, които тепърва ще се родят.

проф. Александър Цанков

Изтеглете книгата в .pdf формат


Saturday, September 30, 2017

The Jew is the plastic demon of decay! - By Joseph Goebbels


WHY DO WE OPPOSE THE JEWS? - BY JOSEPH GOEBBELS


Нация и политика

„Нация и политика” (НП) е политически кръг, образуван от представители на третото поколение*, сред които най-активни в края на 1934 г. са д-р Никола Минков и д-р Стефан Клечков. Получава названието си по едноименното списание (февруари 1935 – декември 1940 г.). Той е типичен пример за интелектуален кръг разработващ основни положения от представите за бъдещото общество. Съставът му е много ограничен – численият състав на самия кръг би могъл да бъде сведен до 30-40 души, главно юристи и икономисти. Същевременно характерът на материалите, поместени в списанието, както и добре отразената обратна връзка показват, че НП има своето влияние.

Политическият кръг претендира да изразява мнението на младите. Провъзгласява Възраждането за неотменим първообраз и идеал на третото поколение. Обявява се за „народнически национализъм”, постигане на обществено единство, изглаждане на социалните конфликти. Пледира за подкрепата на селото и поощтряване на инциативите в тази насока. Отделя голямо внимание на въшната политика.  Практически кръгът освен печатната си изява няма друга публична дейност. Списанието разглежда широко идейни теми, актуални въпроси от дневния ред на авторитарния режим и авторитарно ориентираната млада интелигенция, външнополитически теми. НП е ориентирана антикомунистически и противолиберално, но оформя линия на изнасяне на решения и проблеми, вместо да се обръща към миналото или да отправя нападки срещу политическите си противници. През цялото си съществуване кръгът заема позиция на страничен наблюдател към действията на режима. Има сериозни податки, че и от двете страни в отделни моменти са правени опити за сближение и сътрудничество. В 1940 г. с влизането на Никола Минков в парламента и приобщаването му към СБНЛ кръгът губи безспорния си лидер. Стефан Клечков става пък първият главен водач на ОБМ „Бранник”. Авторитаристи по нагласа, представители на „Нация и политика” имат определени различия с авторитарния режим по основни положения, като характера на обществената опора на режима, начина на създаване на общонационална младежка организация, борбата със спекулата. До края на съществуването на 24 ОНС Н. Минков запазва положение, което може да се определи като движещо се между коректив и своеобразна опозиция.

Основни лидери: д-р Никола Минков, д-р Стефан Клечков.

Значението на НП е в оформянето на определен психологически климат, благоприятстващ авторитарния режим, в косвеното участие при изработване на авторитарната идеология, както и като трибуна на политическата мисъл на един определен сегмент от третото поколение.

Третото поколение* – има се превдид третото поколение българи след Освобожението.

източник – „Социално наляво, национализмът напред„, Николай Поппетров, 2009 г.

Friday, September 29, 2017

Истината: Бойко Борисов - Тайният проект на комунистите!

Бойко Борисов има какво да крие в миналото си, не само за контактите и съдружията с престъпния контингент. Той действително е свързан с живковистки среди и с клана Живкови, и извън ролята си на бодигард. Борисов сам си създава легенда за репресиран от бившата власт. Многократно говори за своя „убит от комунистите” дядо. Но има основания да се каже, че Борисов е бил привилегирован при тогавашната комунистическа власт. Версията на самия Борисов, че заради дядо му не му разрешили да кандидатства в друг факултет на тогавашната школа на МВР (сега полицейска академия), освен в пожарникарския, е несериозна. Той разказва, че едва не се разплакал, като научил от баща си, че това е причината да не може да кандидаства в мечтания престижен факултет на Държавна сигурност. Много по-вероятно е да е кандидатствал да наследи професията на баща си - пожарникар. Обичайно за много семейства.

На 20 години член на БКП

И въпреки че дядо му на Борисов бил враг на народа, той отива в казармата в Школата за запасни офицери в Плевен. Там изобщо не не са приемали внуци на врагове на народа, а основно синове и внуци на номенклатурата, на по-известни личности, на активни борци против фашизма и капитализма, и на по-висши офицери от армията и милицията.

След това внукът на враг на народа е приет за член на БКП, което също е противоречие. Със сигурност на 21 години Борисов вече е бил член на БКП. Той е приет още в първи курс в школата на МВР в Симеоново или може би още в казармата. За това свидетелстват хора, които са виждали попълнените от него документи, когато се записвал за курс по карате. Изобщо не е вярно, че в школата на МВР в Симеоново всички студенти са били приемани за членове на БКП, каквато версия се опитва да представи Борисов. Още по-малко да те приемат в БКП в първи курс е абсурд. Само най-големите натегачи и доверени на партийното ръководство студенти са приемани за членове на БКП още в първи курс или в казармата.
Борисов просто е бил „наше момче”.

Вече като кмет на София през октомври 2008 г. Борисов открито разказа пред Нова телевизия, че в периода 1985-1989 г. по време на Възродителния процес, Висшият институт на МВР го е изпратил в Дулово, за да се грижи за опазването на реда и реколтата там. Дори е бил командир на някаква част. Споменава за това и по-късно, в други интервюта. Няма как обикновен млад студент-пожарникар да бъде пратен да командва хора в тези райони. Тогава МВР е впрегнало целия си ресурс от спецчасти, биячи и каратисти като Борисов, да овладее положението в тези райони. Сред мобилизираните е бил и Борисов, но той е бил и доверен човек, командир, а не просто бияч. И е бил убеден комунист дори след като идва 10 ноември. Сам се шегува по-късно пред познати как на него, комуниста, му се паднало да пази царя.

Напуска МВР 1992 г. като член на БСП, лъже за дядо си

Можем ли да заличим безличието?

Става въпрос затова, че трябва да спрем да живеем в лъжа. Лъжем се, че в тази форма сме народ, лъжем се, че отиваме нанякъде, лъжем се в смешни псевдоидеали, лъжем се, че с досегашното си мислене може да очакваме по-добра година и по-добър живот. Защо безличие – защото България като явление и българите като народ вече много години нямат лице, нямат ясна позиция за нищо, нямат истина за миналото си, нито вяра в бъдещето. Безлика маса – нека всеки си зададе въпроса кой съм аз, част ли съм от нещо, това нещо какво минало има и какво бъдеще, а какво трябва да има...

Ходът на времето твори история, историята се пише от личности, личностите се раждат от народа, народа би следвало да има ясно съзнание какво е сам по себе си и накъде е нужно да върви. Когато народът няма облик, няма самосъзнание, няма представа накъде е насочен историческия му ход, се раждат твърде много безлики индивиди и съответно историята е безлика, а времето... Времето изглежда толкова жалко, колкото вероятно никога не е било.

Времето е в нас и ние сме във времето, то нас изменя и ние го изменяме... Потребно е по-често да се цитира тази мисъл на Васил Левски. Понеже сега масово чуваме отвсякъде „ такива времена настанаха...” . Не само времето ни изменя, а и ние го изменяме, това сякаш е забравено.

Когато масата е безлика и времето е безлико. Масата няма морал – времето било неморално, масата се интересува само от пари – времената били материалистични, масата не държи на България, България била зле...

Това, което представлява днес България, като държава и болшинството хора, е огромна лъжа, безличие и откровен идиотизъм. Говоря за времето на „прехода” , понеже то ми е познато от съзнателния живот, но отбирам, че лъжата е започнала много преди това, сега е само скапаната кулминация.

Хората не знаят кои са и в каква насока трябва поне да се опитват да изменят времето. Властва простотия и неверие, а най-профанните и най-безверните минават за еталон. Други думи на В. Кунчев ми изникват – „станахме за срамотия и от циганите...” . Сега срамът е пълен, циганията се е разпростряла навсякъде, включително и сред част от тези, които се оплакват от нея. Стигаме до този срам също заради загубата на идентичност и на българско светоусещане, дори циганите не се отказват толкова лесно от корените си, ако и да са долни и презрени.

От време на време има протести заради икономическата криза. Обаче трябва да е ясно – за да искаш по-добър живот, трябва да знаеш кой си и накъде отиваш. Ако всичко се свежда до финансовото задоволяване – това е безлик протест, който не може да пребори причините за всеобщото затъване, а се цели само в някакви дребни последствия...

Изприщвам се вече като чуя „дано дойдат по-добри управници”, примерно ... Ще дойдат от на бабината ви. По-добри управници ще дойдат когато ние станем по-добри управници първо на себе си и оттам на народа и времето.

Настоящето е една абсурдна фикция, тъй като народ и държава в момента са затънали в блатото на безличието. Смешни идеали и самоидентификации, свързани с партии, футболни отбори, гурбетчийски ансамбли, сериали, олелии и т.н.

В момента се намираме в спиралата на историческото безличие, а за да излезем от нея са нужни някои елементарни неща – лъжата да се смени с истина, бездействието да се смени с действие и др.

Thursday, September 28, 2017

Бранникъ - Скинхед Бранник (Live)

Dringend weiterverbreiten!

Das Nürnberger Wahlamt(!) bestätigt amtlich und schriftlich (siehe Anhang),
daß zur Teilnahme an der Bundestagswahl 2017

- keine Staatsangehörigkeit der Bundesrepublik Deutschland nötig ist

- daß es nicht nötig ist, seine Identität mit einem Ausweisdokument
   der BRD nachweisen zu können

- daß nicht einmal die Wahlbenachrichtigung
   im Wahllokal vorgelegt werden muß

- daß es zur Wahlteilnahme genügt, in der BRD mit Wohnsitz gemeldet zu sein

Also alles Dinge, welche für unterdessen Abermillionen von "Migranten", Asylanten etc. die Aufhebung des nach bisherigem Recht und Gesetz für sie geltenden Ausschlusses von der Bundestagswahl bedeuten!

Zur Erläuterung:

Das Wahlamt Nürnberg hatte mir ungesetzlicherweise eine Wahlbenachrichtigung zur Bundestagswahl 2017 geschickt. Da ich zu dem Zeitpunkt noch davon ausging, daß für die Bundestagswahl 2017 die üblichen Regelungen nach Recht und Gesetz gelten und ich dem zu erwartenden massiven Wahlbetrug nicht durch unberechtigte Teilnahme an der Bundestagswahl Vorschub leisten wollte, sandte ich die Wahlbenachrichtigung ans Wahlamt zurück. Verbunden mit dem Hinweis, daß ich nicht wahlberechtigt bin, da ich KEIN Staatsangehöriger der Bundesrepublik Deutschland bin und dementsprechend auch keinen Personalausweis der BRD besitze. (Dessen Mitführen im Wahllokal in der Wahlbenachrichtigung noch als Bedingung genannt wurde; was aber jetzt, offensichtlich im Zuge des geplanten Wahlbetrugs, durch das gegenständliche wahlamtliche Schreiben belegt aufgehoben ist.) Vielmehr hatte ich, der ich niemals eine Staatsangehörigkeit der Bundesrepublik Deutschland hatte und auch niemals haben will, als Nichtstaatsangehöriger der BRD unbescholten im Ausland gelebt, bis mich Nürnberger Schwerst-Justizverbrecher (die dafür - und das ist ein Skandal! - unfaßbarerweise noch immer nicht strafrechtlich und noch nicht einmal dienstrechtlich belangt wurden) gewaltsam und menschenräuberisch von dort kidnappen ließen, und zwar OHNE AUSWEISDOKUMENTE und mithin ohne Feststellung meiner Identität durch solche, und mich illegal dort außer Landes brachten und ebenso illegal OHNE AUSWEISDOKUMENTE in die BRD verbrachten. Dorthin, wohin ich von mir aus NIEMALS gegangen wäre und wo ich jetzt ohne Ausweisdokumente zum illegalen Aufenthalt gezwungen UNFREIWILLIG festsitze und nicht mehr weg kann.

Wenn es im Schreiben des Wahlamts Nürnberg vom 15. September 2017 also heißt, eine Überprüfung durch das Wahlamt habe ergeben, daß bei mir die Voraussetzungen zur Wahlteilnahme gegeben sind, so zeigt das die ungeheuerliche kriminelle Energie der wahlamtlichen Wahlbetrüger. Denn wie wollte man eine solche Überprüfung durchführen, wenn man nicht einmal weiß, wen man OHNE AUSWEISDOKUMENTE und ohne Feststellung seiner Identität durch solche wirklich aus dem Ausland geholt hat? (Den im Europäischen Haftbefehl Bezeichneten jedenfalls NICHT!) Und hätte eine Überprüfung stattgefunden, so hätte diese nur ergeben können, daß NICHTS vorliegt, absolut NICHTS - kein Ausweisdokument, kein Staatsangehörigkeitsnachweis, keine Geburtsurkunde, nichts dergleichen - worin für mich eine Staatsangehörigkeit "deutsch" oder gar eine solche der Bundesrepublik Deutschland festgelegt wäre. Insbesondere hat man KEIN RECHT, mich - und schon gleich gar nicht als ohne Feststellung der Identität durch Ausweisdokumente illegal und gewaltsam aus dem Ausland Geholten - wie einen unmündigen Leibeigenen gegen meinen Willen mit einer Staatsangehörigkeit zu belegen und zu beschlagnahmen, die ich NICHT HABE und die ich auch NICHT HABEN WILL!

Allerdings hätte ich es nicht für möglich gehalten, daß man unterdessen so unverfroren und voll blanker Verachtung für Recht und Gesetz ist, die Absicht zum massiven Wahlbetrug ganz offen und sogar wahlamtlich schriftlich zu bestätigen! Was soll man davon halten, wenn das Wahlamt Nürnberg im Wissen darum, daß ich kein Staatsangehöriger der BRD bin und daß ich kein Ausweisdokument zum Nachweis meiner Identität besitze, mich trotzdem für wahlberechtigt erklärt; wenn also wahlamtlich bestätigt wird, daß zur Wahlteilnahme an der Bundestagswahl 2017 keine Staatsangehörigkeit der Bundesrepublik Deutschland nötig ist; daß man sich nicht durch einen Personalausweis der BRD ausweisen können muß; daß es noch nicht einmal nötig ist, die Wahlbenachrichtigung ins Wahllokal mitzubringen - wenn aber genau diese Bedingungen kurze Zeit vorher noch in der Wahlbenachrichtigung genannt wurden? Somit liegt es ab sofort im Ermessen der (von der Politik entsprechend instruierten) Wahlämter, wen diese - ohne daß dieser einen Identitätsnachweis braucht - für wahlberechtigt erklären!

Es wurde also, ganz kurzfristig und putschartig, das abgeschafft, was bislang eine Wahlteilnahme der unterdessen in ihren Massen wahlentscheidenden Abermillionen von "Migranten", Asylanten etc. verhinderte.

(Probieren Sie es aus: Gehen sie am Wahltag als Deutscher ins Wahllokal, sagen Sie, daß Sie keine Wahlbenachrichtigung vorzuweisen hätten und sich auch nicht durch einen Personalauweis ausweisen können - ob man Sie wählen läßt. Ich bezweifle das stark. Aber das Wahlamt Nürnberg hat jetzt - sicher mit Blick auf die "Migranten" und Asylanten in der BRD - schriftlich bestätigt, daß kein Personalausweis und keine Wahlbenachrichtigung zur Wahlteilnahme nötig sind!)

Gälte in der BRD noch Recht und Gesetz, müßte der oder die für das Schreiben des Nürnberger Wahlamts Verantwortliche (daß dort nur "Schäfer" steht, ohne Vorname oder wenigstens Herr oder Frau, zeigt die inzwischen alles durchziehende falschspielerische Verderbtheit des Regimes in der BRD) bei Streichung der Bezugs- und Pensionsansprüche sofort aus dem Amt entfernt werden; ebenso der diese Person deckende und womöglich, davon gehe ich aus, beauftragt habende Wahlamtsleiter.

Ich werde die AfD über die Sache benachrichtigen, für eine eventuelle Anfechtung der Bundestagswahl wegen ganz offen gegen Recht und Gesetz gerichteten Wahlbetrugs. Ebenso geht eine Benachrichtigung an den Bundeswahlleiter und erstatte ich Strafanzeige insbesondere beim Generalbundesanwalt, da es sich beim unerträglichen, Recht und Gesetz mit erheblicher krimineller Energie mißachtenden Inhalt des Schreibens vom Wahlamt Nürnberg um einen direkten Angriff auf die rechtsstaatliche Ordnung als solche handelt.


Gerhard Ittner
Nürnberg, den 21. September 2017

Monday, September 25, 2017

Бий чифутите - руски марш

А.Харчиков

Песен-притча из историята на далечната 1905 година

Като облак тълпа през Одеса върви,
най-отпред свещеник-месия.
"Бий, бий жидовете
и спасявай Русия!"

И в Киев - траурно кръстно шествие,
върви Черната сотня.
"Бий чифутите,
бий чифутите и спасявай Русия!"

"Чуваш ли Ванка - пият християнска кръв,
колко деца вече изгубихме!"
Бий краставите
и спасявай Русия!
...
Архангел Михаил ни води,
армия от хиляди гърла вика:
"Убий жидовете - спаси Русия!"


Истински героизъм

Националсоциализмът не страда от липса на герои.Техните завети, постижения и над всичко техните саможертви ни служат за пример, задължение и източник на енергия. Моето поколение, първото “ следвоенно поколение “ имаше шанса лично да се среща с много от тези герои. Спомням си визитата при прочутия полковник  Ханс-Улрих Рудел в дома му в Куфщайн, Тирол през 1970. Велика чест. Има много други другари, които са имали по-голямо влияние върху мен. Първо, аз прекарвах повече време с тях отколкото с полковника и второ, те бяха просто “ нормални хора “, въпреки че бяха направили много повече от “ нормалното “. Старите другари от СА Валтер Лутерман и Карл-Фердинанд Шварц, женената двойка Мюлер от поколението на Хитлеровата младеж, Тиз Кристоферсен, бойците от следвоенното поколение, като Михаел Кюнен, Готфрид Кюсел, Михаел Щорм и много други, които са неназовани поради причини за сигурност. Някои от тези другари и техните животи са ми правили особенно силно впечатление.

1 9 4 5 г. Войната е свършила. Всичко е загубено. Животът е безмислен. Един отива в гората при влаковите линии. Един сяда на тях и чака влака да дойде, и да сложи край на тъжния живот. Един се предава. Тогава един взима друго решение. Ако един преживее, тогава някой ден този един може да направи нещо в името на духа на Фюрера. Един става и отива вкъщи. Минават години. През пролетта на 1972 съобщение от Бреслау казва, че съществува НСДАП/АО. Този един става един от първите членове, един от най-усърдно работещите, един от най-щедрите спонсори, въпреки че не е богат. Този един върши доброволна работа година след година, десетилетие след десетилетие. На пределна възраст, идва слепотата. Този един продължава да работи – все още може да обработва пощенските пратки.

Смъртно болен от рак. Трудно може да спи и яде. Ходенето е трудно и уморяващо. Но този един все още може да прави нещо, влачейки се стига до бюрото и върши компютърна работа. С часове. Защото е трудно да стане и да стигне до дивана. Ден след ден. Година след година. На сутринта на последния си ден върши това рутинно. Следобяд смъртта идва.

1945 г. Младият войник продължава да се бие след капитулацията. По-късно е пленен, но не и разпознат като боец върколак. Четири годин в специален лагер за нацисти. Отново свободен. Веднага подновява политическата си активност. Затвор. Жена му го напуска. Отново свобода, политическа активност и главна роля в разрастването на НСДАП/АО през 1970-1980. Предател го вкарва в затвора. Втората му жена го напуска. Четири години политически затвор – без право на обжалване. След това денят на свободата. Отново политическа работа. Година на интензивна активност. Още четири години затвор. Свободен отново, активен отново и така до смъртта. ...

Един иска да се ожени, но партията има нужда от средства и работници. Женитбата ще почака няколко години. Идва болест въпреки младостта. Вместо сватба идва смъртта. ... Един е осакатен във войната. Двата крака ги няма. Едната ръка също. Другата е ранена. Но не и безпомощен. Телефонна работа е възможна. Благодарение на тази телефонна работа, НСДАП/АО увеличава телевизионната си програма от 1 в 16 града през следващата година. ... Криза. Един поема задачи, за които не е обучен. Свободното време и професията са жертвани за политическа работа, стрес и притеснение. Един издържа години наред, докато кризата е отминала и голямото му семейство вече може да е приоритет.

Другари ! Това са истински истории ! Аз съм работил с тези другари с десетилетия отблизо. Ние дължим постиженията на НСДАП/АО от последните три десетилетия на тях. Нека те ви служат, като пример, задължение и вдъхновение, както служиха на мен през годините. Нека някои от вас станат пример за тези, които по-късно ще се присъединят към редиците ни, тези които ще носят знамето със свастиката по-късно, и които ще гледат към нас в небесата....

Знамето е повече от смъртта !

Герхард Лаук

Смърт на лъжата!


The Jewish Plutocracy are genociding the White Race


Jews explain the goal of 'diversity' in only and every White Countries


Sunday, September 24, 2017

Обичай расата си!


Blood & Honour Bulgaria - Kick The Reds In! Live - 25.11.2017


Heroes Never Die!


Да свалим простотията от власт!

Ако българите се осмелят да свалят от власт Простотията и Лъжата, със сигурност ще се усети много скоро и в рамките на няколко години, ще започнат да живеят като бели хора. Но това става трудно, защото първо трябва да ги изкоренят от сърцата и умовете си, което е свързано с нерадостни самооценки. За да е ясно - простотията е това състояние на ума и духа, което те кара да загърбиш идеи, устои и принципи, в името на преходни материални блага и нетрайни радости. Лъжата е заобикаляне, отричане и потъпкване на истината. А преходно състояние между истината и лъжата, е заблудата. Заблудата е породена от изкривяване на истината, в следствие на простотия, недостатъчна информираност или желание да се избегне и украси неудобна истина.

Простотията, лъжата и заблудата са се сраснали със съвременната българска народопсихология, и това ни води със страшна сила към бездната на народното обезличаване и историческата смърт. Простотията е навсякъде, примерите са безброй - простотия е да отричаш национализма, понеже смяташ, че на мода е да си космополит, докато останалият свят пет пари не дава за теб; простотия е да кръщаваш децата си със западни имена, понеже си мислиш, че това ще ги направи по-цивилизовани и прогресивни хора; простотия е да слушаш мазна чалгия, а в същото време да се оплакваш от циганията наоколо; простотия е да гласуваш за доказани отрепки, и то за пореден път, като в същото време мислиш, че който не е гласувал за някои от отрепките, нямал право на мнение; простотия е на спортно събитие или национален празник да се кичиш с националното знаме, а през останалото време да си нихилист, незачитащ и незащитаващ българското; простотия е да толерираш очевадно вредни и опасни явления, когато единствената причина за толерантността ти е всъщност страхът да не бъдеш отлъчен от стадото и да излезеш от напудрения портрет на „модерен човек”… И ПР. И ПР.

Може би най-тежката изява на простотията е преклонението пред чуждото и готовността на много българи да се отрекат от българския си произход, дори да охулят и поругаят българските си корени, отново в името на някакви материални блага. Да, по цял свят се краде и има корупция, навсякъде елитът ощетява народите си, навсякъде има злоупотреби с власт, но при нас се бележат абсолютни рекорди в това отношение. Няма друга страна, в която елитът до такава степен да краде и смуче народна кръв, че да не остават пари за поддържане на училища и болници, да няма пари за поддържане на собствена армия. Това е прецедент и е крайно време да се замислим нормални хора ли сме, след като все още не сме изхвърлили боклука, натрапен за елит. Върхушката продаде не просто материалната база и благополучието на страната, продаде живота и бъдещето на собствения си народ. Именно това е без аналог в световен мащаб.

Но не може да се отрече и масовата простотия, сред т.нар. народни маси. Чалгаджийският манталитет, нихилизма и чуждопоклонничеството, склонността за клеветене и оплюване на сънародника в чужда страна, търпението спрямо изметта във властта – всичко това бележи катастрофалният профил на съвременният нашенец. Не са прави тези, които казват, че това трябва да се премълчи и да изтъкваме само добрите черти, за да сме повишавали самочувствието на народа. Народът ни трябва да осъзнае всички черти в националния ни характер, които се явяват вредни и отровни, а не да се заблуждава, че всички причини за страданията му са външни. За всички истински българи е ясно, че народният организъм е тежко болен от масова простотия, аморал и нихилизъм. Излекуването ни минава през постоянно атакуване на патогенното и болнавото, което включва осъзнаване на паразитните черти в народопсихологията.

За съжаление, изборът и на управници в страната съответства на средностатистческото интелектуално ниво – абсолютен дебил и криминогенен арогантен тъпак, за трети път бе избран за премиер, след като доказа многократно, че за него простотията и предателството спрямо народа са издигнати в култ. Не че се отнася само за него – такава е цялата върхушка. Страшна простотия е на народа, че не умее дори да идентифицира кои са му врагове, и кои приятели.

Затова, атакувайте неуморно всички източници на простотия и заблуда, облъчващи българите – пътят към възраждането ни минава през една решителна стъпка – да свалим простотията от власт. 

Thursday, September 21, 2017

The Real Holocaust


Love Your Nation, Hate Antifa!


Before Iliminati Jews completely bought up all the world's newspapers and magazines and what we now call the Media, people were aware of the Jews' wicked ways


The main reason people hate Jews is that they control everything in Western countries


В природата подбора чрез борба : дава съществуването

Никога не трябва да даваме на “ Борбата за съществуване “ иконимически оттенък. Тя е нещо свързано с живота, нещо биологическо. Подбора на изкуството е най-често не естествен във всеки културен народ. Духовно непълноценните, престъпниците и болните остават на най-ниското стъпало на обществото. По този начин лошото наследство не само не се предотвратява, но и остава за идните поколения. Особенно медицинските открития предотвратяват една иначе ценна за хората естествена форма на подбор. Като при свързани с природата хора, каквито са били нашите предци, така и при нас трябва да действат същите форми на подбор. Този подбор е издигнал хората. Но “ културният подем “ и особено “ модерната “ цивилизация остават тези закони да тънат в забрава.

Тяхното действие човек може да игнорира, но не и да предотврати. Така както много видове животни и растения са изчезвали през дългата история на нашата планета, така и много народи, които вървят срещу природата ще бъдат унищожени. Промени на наследството и подбор биха тласнали този процес напред. Образуването и смесването на нови раси е забранено от природата по естествен път. На свобода носителите на заразата биват отстранявани, а носителите на благоприятни наследствени белези свързвани. Подбора издига расата на огромна висота. Смърт на индивида няма нищо общо с вида на подбора, дори е средство затова. Значимо за постепенното отстраняване е да не се допуска повтарянето на един стар наследствен материал. Така в следващата генерация този белег няма да е така силно застъпен. Няма значение дали отстраняването ще се извърши чрез стерилизация, въздържание или смърт. Най-важният подбор е плодовитостта. Човек без деца, колкото и стар да е, е за винаги заличен от живота на расата. Неговите наследствени комбинации и свързването им с факторите на околната среда са просто минало.

Трайността на един   индивидуален успех е запазена само тогава, когато творческият човек е осигурил продължение на работата си чрез едно произлизащо от него потомство. Плодовитостта сама по себе си обославя по-нататъшното съществуване на наследството. Всеки подбор, който действа върху един народ има траен и необратим успех или неуспех. Така ни става ясна главната причина за сгромолясването на древните културни народи. При тях са измрели носителите на културата, творчеството и наследството. Непълноценните са имали победа над тях, победа в броя на ражданията. Спарта например дава в битката с персите 500 година пр. Хр. 8 000 боеспосбни мъже, през 244 година пр. Хр. Само 700. Падението на Спарта и разпадането на Рим не са нищо друго, а загуба на плодовитостта на  качественото наследство.

Wednesday, September 20, 2017

Националсоциалист

В 21 век - векът на парите, мнозина спекулират с думичките: ”фашист”, ”нацист” и прочее. Спекулантите, в повечето случаи са платени медии, които си нямат и понятие, за същността на тези думи, но пък това не им пречи да лъжат, за да получава мизерните си заплати, и чрез тях да се наслаждават на елементарните си нужди. Без да мислят продадените съвести, наричани журналисти хвърлят думата нацист, на всеки привидно инакомислещ индивид. Казвам привидно, тъй като “жертвите” всъщност са част от ционистката игра, за подчиняване на хората. Парадоксалното, е че платените писачи нямат разлика, с повечето от “жертвите” си. В този смисъл излиза, че журналистите също са “нацисти” и фашисти”. Така те самите се оплитат в собствените си лъжи и долни спекули. Така те показват, че са жертви на собствената си лъжепропаганда.

За да съществуват такива журналистически мекерета, основната “заслуга” е на техните еврейски господари, които в лакомията си се самозабравиха, нещо обичайно за тях. Да те имат, всичко - пари, власт, влияние…но им липсва най - важното дух и чест! Аз се чувствам длъжен като български националсоциалист да разобличавам тези злодеи, чрез единственото оръжие, което ние честните хора имаме - перото. Не мога да стоя мирно и да наблюдавам как те се подиграват с миналото на моя народ, омаскаряват го, и същевременно превръщат нашите сънародници в манипулируеми марионетки. Аз знам истината, и ще я казвам открито, каквото и да ми струва това. Явно цената да бъдеш честен е много сурова. Странно, че това става в “Свободна Европа”,

нали ужким сме свободни и можем да изказваме мнението си. Но това е псевдосвобода. Това е двоен стандарт. Ако някой си позволи да каже истината, за холокоста или войната, го грози затвор. Същото го чака и ако изтъкне вредата от междурасовите бракове или легализацията на наркотиците. В интернет всячески се преследват сайтове с националсоциалистическо съдържание. Основния мотив, за това е, “вредата, която нацизма оказал върху човечеството”. Доказателствата за това, са контролираните документални филми и дирижираните предавания за холкости, и други лъжи. В същото време из интернет функционират необезпокоявани над 250 000 000 порнографически страници. Питам - Те не оказват ли вреда върху младежта? За тях не се казва нито дума. Защо ли? По същия мотив, не се и преследват страниците и филмите с насилието, което се излъчва от Холивудските филми - трибуна на педофили и убийци. Тези неща на пръв поглед не се забелязват, това и няма как да стане, тъй като Световния Елит си е изградил един стабилен камуфлаж, който да прикрива неговите лъжи. Този камуфлаж е съставен от послушни журналисти, вестници, телевизии, но най - голямата му част, е от покорените човешки сърца. Сърца, които в морално отношение вече не туптят. Покорените хора, се превърнаха в животни, мислещи само за най - първичните си нужди - ядене, пиене и сексуални удоволствия. Къде отиде просвещението при хората, което някога беше неотменни фактор в човешкото развитие? Къде отидоха отговорността, честта и верността? Няма ги! Ако те още съществуваха в голяма част от човеците, светът нямаше да бъде такъв. Най - голямата болка на Ционистката Змия е, че все още има малцинство от инакомислещи хора, които са върли противници на арийския погреб. Тези бранници на цивилизацията, са осъдени на мъка и борба. Този свят ги притиска, и единствената алтернатива за тях е борбата. Може би се питате, защо точно те? Защо тези мърцина не са като повечето човеци? Причината се крие, в това, че те се преки идейни наследници на рицарите, които бродеха допреди 60 години из Европа. Рицарите наричани националсоциалисти. Тяхната храброст се обуславяше, от саможертвата им, за общото благо. Те мислеха преди всичко, за бъдните поколения и тяхното благо. Нещо чуждо, за днешните човеци, чуждо за тях, но не и за малцинството - националсоциалисти или неонацисти. Наречете ги както искате. Същината на проблема, е че човечеството не знае истината за своите герои. Казвам човечеството, тъй като националсоциалистите не бяха само Германци, те бяха и французи, белгийци, българи и хървати, както и представители на другите храбри арийски народи, подели битката за Свободата на Европа.

Днешния националсоциалист е различен от предшествениците си, но само външно. Причините за това са обясними, времената са различни. Вече няма как да тръгнеш по улиците с кафявата униформа и свастиката на рамото. Би било красиво и романтично, но обстоятелствата не го позволяват, или по скоро диктатът. Приемствеността между новите и старите рицари се изразява в понятия като чест, вярност, лоялност, родолюбие, сила и воля! Някой ще каже, но нали тези неща могат да бъдат спазвани от всеки, тогава той нацист ли е? Оставям отговорът на Вас.

Възниква въпросът - осъден ли е съвременният националсоциалист, бил той немски или български да изчезне или да бъде принизен, в очите на другите като “скинхед”, ”отрепка” или всякакъв друг грозен епитет, който може да роди болната платена журналистика. Моят отговор е не! Националсоциалиста не може да изчезне, както не може да изчезнат честта и верността. Те са вечни! Вечни са и заветите на нашия Фюрер! Колкото и на някои да не им харесва, те няма как да излъжат всички човешки съзнания. Не и нас - просветените! Не и нас!

Всеки би казал, че каузата е обречена, че няма как да бъде спечелена битката с Цион. Всеки, който не е националсоциалист. Но ние не се предаваме. Както и не предаваме заветите, на нашия Фюрер, които той ни завещаваше винаги, от 1919 година, до смъртта си в бункера в Берлин. Докато туптят сърцата ни, дотогава ще гори и пламъкът на свободата, ще се вее знамето със свастиката. А след смъртта, идва Валхала и вечния живот. Но не тази Валхала от митовете, а Валхала на Адолф Хитлер и доброто, което всячески се мъчат да унищожат!

Въпреки всички трудности, пред който е изправен съвременният  националсоциалист, той пак остава извисен и незасегнат от порочния свят, в който е принуден да живее. Да всички съжаляваме, че не сме родени да кажем през 1920 година, и нямаше как да дадем своя кървав дан, пред пантеона на Арийска цивилизация, в борбата и за живот. Но и днес ние можем да водим достоен живот, за разлика от покорните роби, продали душите си на ционистката змия. Те живеят само привидно щастливо, но какво се случва с техните души, ако изобщо могат да имат душа…При националсоциалистът, критериите за достоен живот са същите като на всеки арийски воин, през вековете. А именно - семейство, вяра, борба, лоялност! Те ни правят щастливи, нито парите на евреите, нито техните лакомии могат да ни подмамят, ние сме богати без да имаме пари, ние имаме душа и дух, който не може да бъде пречупен, тъй като е кален, с костите и кръвта на милиони арийски герои, включително и съвременните НС жертви, които не са една или две! Поклон пред тях!

С това побеждаваме злото! Докато ни има и докато дишаме, никога Цион няма да е успял! Никога дяволът няма да е победил!

Гордея се че съм българин, гордея се че съм ариец и националсоциалист! Това е моята награда! Това е моят живот! Аз мога да умра по всяко време, и пак ще съм щастлив, ще скоча с усмивка в гроба, защото духа е вечен! Вечен и непобедим! Heil Hitler! - Ний Идемъ!