Featured Post

Новите видове, новата епоха и свръхчовеците

По всичко личи, че скоро ще може да говорим за междувидови различия между хората. Задава се неизбежната промяна. Ще се разграничат закърн...

Tuesday, November 20, 2018

ИЛИЯ МИНЕВ – НЕПРИМИРИМИЯТ, КОЙТО БЕШЕ ЗАБРАВЕН

На 6 януари 2000 г. почива Илия Минев, вторият най-дългогодишен политически затворник в света (след Рудолф Хес), лежал 7 години повече от Нелсън Мандела – цели 33 години.

Роденият през 1917 г. Илия Минев е арестуван като активист на Съюз на бъларските национални легиони (СБНЛ) още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново е задържан по обвинение, че  „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия.


Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти всички затвори на страната, с по-дълги престои в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори. По време на затвора 1860 дни стои в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.

След излизането му на свобода е въдворен в гр. Септември, където и са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.

В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до тогавашния президента на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките правата в „Народна“ Република България.

Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест е в гр. Септември. На 11 януари 1988 в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека.

След 10 ноември 1989 г. не е допуснат до участие в политическия живот. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София. След смъртта му през 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина” I степен. В родният му гр. Септември е издигнат паметник.

Един българин, Илия Минев, е стоял в затвора 33 години, със 7 повече от Нелсън Мандела. Не за убийство, не за престъпление, а заради отказа си да приеме комунизма. Той също дочака рухването на системата, срещу която се бореше. Но вместо почести и признание, ние го игнорирахме. Престорихме се, че го няма. Не го е имало. СДС в първите години не го допусна. Той остана сам, непризнат, непознат. То беше нарочно, разбира се. На комунистите не им трябваха такива икони. Те си имаха свои. Днес всички знаят, че Тодор Живков е бил голяма работа, за огромна част от българите той е бил голям политик, държавник и свестен човек. За Илия Минев си спомнят малцина. Една от големите ни грешки е тази – пропуснахме да отдадем дължимото на хората, които платиха с живота си отказа си да се примирят с лъжата и неправдата. И вместо тях изпълзяха фалшиви герои, днес седесари, утре – комунисти, вдругиден – депесари, както дойде. Келепир да има. 

Забравихме, че най-важното у човека е неговото достойнство, вярата – и силата да понася страданията в името на истината и справедливостта. Това ни отличава от животните, от другите същества. Макар че някои животни имат повече достойнство от някои хора. И си плащаме за тази забрава. Жестоко..

Hessel 311 - Akustik Cover Unzensierte Version (2018)
















Genre: Ballads
Country: Germany
Year: 2018
Bitrate: 320 kbps
Size: 163 MB
Scans: No

1. Immernoch Im Dunkeln (Stahlgewitter Cover)
2. Deutsche Mutter (Stahlgewitter Cover)
3. Das Wahre Deutschland (Stahlgewitter Cover)
4. Manifest (Division Germania Cover)
5. Mein Bester Kamerad (Sleipnir Cover)
6. Stalingrad (Saccara Cover)
7. Jung & Wild (Nordfront Cover)
8. Land meiner Väter (Freikorps Cover)
9. Wo Die Steinernen Kreuze Stehen (Division Germania Cover)
10. Die Hure Aus Berlin
11. Der Morgen wird unser sein
12. Junkie (Stahlgewitter Cover)
13. Erst mein Volk
14. Rabimmel Rabammel
15. Könige Europas
16. Teufelskreis

ИЗТЕГЛИ

Dennis K. - Neue Lieder Alte Treue (2018)
















Genre: RAC | Ballads
Country: Germany
Year: 2018
Bitrate: 192 kbps
Size: 91 MB
Scans: No

1. Wie Lange Noch
2. Getreu Dem Glauben
3. In Erinnerung
4. Unpolitisch
5. Unbekanntes Cover
6. Feine Sahne Fischfilet
7. Drei Wie Brüder (Lunikoff Cover)
8. Heiliger Gral (Lunikoff Cover)
9. Der Tag Wird Kommen
10. Ein Bier, Ein Whisky
11. Gute Reise (KC Cover)
12. Out Of The Dark
13. Verlorene Träume
14. Warte , Warte Nur Ein Weilchen (Rabauken Cover)
15. Unser Vaterland (Rabauken Cover)
16. Odin Ich Rufe Dich (Neuauflage)

ИЗТЕГЛИ

Bon Débarabe - II Le Bon Vieux Temps (2018)
















Genre: RAC
Country: France
Year: 2018
Bitrate: 192 kbps
Size: 42 MB
Scans: Yes

1. Stigmates
2. Le Melon Est Cuit
3. Sales Melons
4. Somalien Pourri
5. Les Bougnoules
6. Indiana Fingfangfong
7. Punk À Chien Pourri
8. Stigmates II
9. Sale Bougnoule
10. Kader Le Dernier Maghrébin
11. Mac Le Pen
12. Les Bougnoulz
13. Les Bougnoules
14. Gnoulbusters
15. DouSSeur De Nègre
16. Jews

ИЗТЕГЛИ

Bon Débarabe - Fear of the Nègres Volume 6 (2018)
















Genre: RAC
Country: France
Year: 2018
Bitrate: 192 kbps
Size: 49 MB
Scans: Yes

1. Millions De Bougnoules
2. Sale Bougnoule Express 999
3. Petit Arabe Tout Nègre
4. La Peur Du Nègre
5. Je Suis Blanc De Peau
6. Saved By The Gnoules
7. Le Temps Des Sales Bougnoules
8. Je Rentrerai Avec Slimane
9. L'aventurier
10. Les Restos Du Nègre
11. Le Vol Du Melon
12. Untitled
13. Untitled
14. Untitled
15. Untitled
16. Untitled
17. Untitled
18. Untitled

ИЗТЕГЛИ

Friday, November 16, 2018

Залезът на капитализма (фрагмент)

През 70-те години историята на САЩ спира. Реалните заплати спират да нарастват и оттогава процесът вече не се възобнови. Това е фундаментална промяна за САЩ, с която повечето хора вероятно все още не са се примирили. Дали ще се откажат от културата на растящо консуматорство? Дали ще успеят да си кажат: “Ще започна да измервам собственото си богатство и собствената си стойност като човек вече не чрез нарастващия стандарт на живот, а по някакъв друг начин?” Ако нищо в това общество не ви помага да направите това - а тази задача би била трудна дори и при най-добрите обстоятелства, но ако няма помощ, и всъщност това е нашата ситуация, - населението няма да приеме да се откаже от нарастващото ниво на потребление. Вече няма заплати, за да консумира и трябва да намери друг начин.

Защо заплатите спират да растат?

Основно причините са четири.

Първо, зашеметяващият технически скок в САЩ, който позволи на бизнеса да замести работниците изключително бързо. Той се нарича “компютър”. У нас, като се започне от 70-те, огромен брой хора загубват работата си, защото компютрите сега могат да произвеждат с един или двама работника това, което преди се е правело от стотици. Изведнъж бързо навлизащите компютри оставят много хора без работа, създавайки прекомерно предлагане на работна ръка в сравнение с търсенето.

Второ, в същото време американските предприятия през 70-те откриват, че благополучният за тях период е към края си. Този прекрасен период продължава 30 години след Втората световна война – от 1945 до 1975 г. Когато всички конкуренти на САЩ са унищожени от войната и САЩ е единствената страна в света, която не е воювала на територията си. САЩ е в състояние да произвежда за останалия свят, което и направихме. Американските компании имат всичко за себе си. Нямат реални конкуренти. Но от 1970 г. европейските страни и Япония се възстановяват от войната и то по много специфичен начин. Гледайки САЩ като доминираща страна в света, европейците и японците разбират, че ако ще възстановяват производствени фабрики, ще се изправят пред САЩ като конкурент. Трябва да произвеждат по-добре или по-евтино, или и двете, иначе нямат никакъв шанс. Американците са доминиращи. И така всеки решава да конкурира Съединените щати, както и става. Останалата част на света се възстанови и американските предприятия откриха през 70-те, че са задминати от европейците и японците. Американският бизнес заключи, и това е много важно, че ако не може да ги победи, е по-добре да се присъедини към тях. Тогава започва този масивен износ на работни места. Американците затварят производствените мощности и ги преместват в чужбина. В момента, в който производството се изнася извън САЩ, хората губят работата си и положението, силата на трудещите се в САЩ се стопява.

Gedeih & Verderben ‎- Keine Kompromisse (2018)
















Artist: Gedeih & Verderben
Album: Keine Kompromisse
Label: Aggressive Zone Records
Year: 2018
Genre: Streetrock
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 99 mb

01. Bestie
02. Ihr Könnt Uns Mal
03. Adrenalin
04. Nur Eine Nacht
05. Richtung Horizont
06. Steh Aufrecht
07. Die Jungs Der Alten Schule
08. Mein Leben - Meine Regeln
09. Heuchler
10. Spiel Des Lebens
11. Seite An Seite
12. Rache
13. Kein Seemann

ИЗТЕГЛИ

Sturmwehr - Europa Brennt (2018)
















Artist: Sturmwehr
Album: Europa Brennt
Label: Sturm 18 Versand
Year: 2018
Genre: RAC
Country: Germany
Format: mp3@vbr
Size: 120 mb

01. Intro
02. N.S.J.
03. Islam heißt Frieden
04. Hermann der Cherusker
05. 25
06. Europa
07. Weltanschauung
08. Totengräber
09. Lobgesang
10. Sieh den Adler
11. Das heilige Gut
12. Krankheit Toleranz

Guest vocalists: Stefan - Act of Violence / Marco - Words of Anger / Sten - Frontalkraft / Patrick - Faust / Leopold - Übermensch / Marcell - F.i.e.L. / Morten - Blutlinie

ИЗТЕГЛИ

Nahkampf - Totgesagte Leben Langer (2018)
















Artist: Nahkampf
Album: Totgesagte Leben Länger
Label: self released
Year: 2018
Genre: RAC
Country: Germany
Format: mp3@vbr
Size: 128 mb

01. Wir kommen wieder
02. Unaustauschbar
03. Ära des Wahnsinns
04. Eisern
05. Arminius
06. Faust von Grendel
07. Nachruf
08. Wort und Tat
09. Wir halten Stand
10. Zerfall und Wende
11. Alles hat ein Ende
12. Eine Widmung

На какво се наслаждаваме?

Нашите желания се подразделят на два типа: физически и човешки или насъщни и социални. Нека разгледаме социалночовешките желание, за да разберем, кой е фактът, предизвикващ дисбаланс, в системата на нашите взаимоотношения с ближния. Социално - човешките желания се подразделят на три основни категории:

Желание за богаство:

Желание за власт и почести:

Желание за знания:

Тези категории отразяват всички нефизически желания, които могат да се пробудят в нас. Социално-човешките желания се наричат така поради две причини:

Човек ги усвоява в обществото. Живеейки самотно, той не би се стремил към подобни наслаждения. Тези желания могат да се реализират изключително в рамките на обществото.

За по-голяма точност ще кажем, че насъщните потребности наричаме физическите желания, а всичко над това се отнася към социално-човешките. Ако в нас се пробужда желание, превишаващо насъщната ни потребност, то ние можем да анализираме способа за неговото използване. Поради това в нас се развиват подобни желания.

За всеки от нас е характерно свое особено съчетание от социално-човешки желания. Освен това, в продължение на човешкия живот това съчетание се изменя. Схематично можем да го изразим по следния начин: за един човек е присъщо силното желание да притежава богатство/пари. За друг - желанието за почести. За трети - желанието за знания.

,,Парите", олицетворяват стремежа да се завладее нещо, което да се превърне в собственост. В идеален план, човек иска да притежава целия свят и всичко да принадлежи единствено на него.

,Почестите" са вече по-висше желание. Човек вече не иска да получава всичко в ръцете си като малко дете. Напротив, той разбира, че се намира в огромен свят и предпочита да работи цял живот, за да се сдобие с уважение и почитание от страна на обкръжението си. Той дори е готов да плаща пари, за да бъде уважаван. За разлика от примитивната жажда за пари, позволяваща да ,,раздуваш" себе си с безброй придобивки, желанието за почести привлича човека не с ликвидирането на ближния, а с наличието на пълноценна личност, която ще го уважава, издигайки го над себе си. По този начин ,,почестите" олицетворяват желанието на човека да завладее целия свят, но вече не като своя собственост. Напротив, нека светът да остане отвън и да ни почита, благоговеейки пред нас до самозабрава.

,,Знанията" символизират още по-мащабна власт. Става въпрос за желанието да придобие мъдрост, да се познават всички страни и детайли на реалността, да се изучи механизмът на мирозданието и да се разбере как можем да обърнем природата и хората в своя полза. Знанията означават безгранична власт с помощта на разума.

Всяко желание, излизащо от рамките на насъщните ни потребности, се усвояват от нас в обществото. Съответно и степента на успеха или неуспеха в удовлетворяването на тези желания, се измерва само относително обществото. Отбелязаното от нас изследване на професор Даниел Канеман е показало, че хората оценяват интензивността на своето емоционално усещане за щастие основно в съответствие с обществените критерии. Изяснило се е също, че степента на изпитваното от нас щастие зависи не толкова от личното ни преуспяване, колкото от съпоставянето му с успехите на обкръжаващите. Като следствие - увеличаването на материалното благосъстояние не ни прави по-щастливи, защото при всяка нова финансова надбавка ние сравняваме себе си с още по - богатото обкръжение.

Фактически, степента на своето щастие или страдание ние можем да определим само спрямо другите хора: по-малко у тях - повече у нас; повече у тях - по-малко у нас. Когато някой друг постига успех, в нас се пробужда завист, а понякога автоматически избухва естествена неконтролируема завист, а понякога автоматически избухва естествена неконтролируема реакция и тогава вътрешно откровено му пожелаваме да претърпи фиаско. Когато някой стъпи накриво, ние сме доволни, защото в сравнение с него, нашето състояние вече се е подобрило. Ако страдат много, това е вече само по себе си утешително, тъй като се явява ярък пример за ,,относителността" и социалната ориентация на нашите оценки.

Оттук следва, че човешките наслади, които не се включват в рамките на физическите насъщни нужди, зависят от отношението ни към ближния, с други думи, от това, в какъв аспет ние възприемаме своите взаимоотношения с обкръжаващите ни. Сгряват сърцето ни не новите придобивки като такива, а добиването на господството над другите, а уважението в очите на обществото (а от там и в собствените очи) и властта, която достигаме.

Такова егоистично отношение към ближния предизвиква дисбаланс, несьответствие между нас и общия природен закон на алтруизма. Егоистичното желание да се издигнеш над другите, да се насладиш за тяхна сметка и да се отделиш от тях противоречи на природния стремеж към единение на всички части посредством алтруизма. В това се крие източникът на нашите страдания.

Дори и да не сме запознати с едни или с други природни закони, те ни въздействат както преди, явяват се абсолютни и непоклатими. Ако някой е нарушил един от тях, неговото отклонение само става фактор на въздействие и задължава човека да се върне към съблюдаването на ,,правилата на играта". На нас вече са ни известни много закони на природата, действащи както на неживото, растителното и животинското ниво, така и на нашето тяло. Ние обаче грешим, като предполагаме, че на човешкото ниво в сферата на взаимоотношенията няма абсолютни закони. Тази заблуда е предизвикана от това, че намирайки се на определена степен на развитие, не може да се разбере нейната закономерност и затова е нужно да се премине на по - висока степен. Затова не е по силите ни да прокараме ясни паралели между егоистичното поведение по отношение на ближния и отрицателните явления на своя живот.

Wednesday, November 14, 2018

Диктатурата на лихварите

Неолиберализмът често се възприема като идеология на свободния пазар - неограничена частна инициатива в честна конкуренция, в резултат на която оцеляват само най-ефективните, следователно най-жизнени и нужни на стопанството формации. Държавата уж се оттегля от икономиката и само бди за правилата на играта, еднакви за всички. Малцина обаче забелязват при това ,,тайнствената връзка" между стремителния ръст на държавни и частни дългове с държавните мероприятия за съкращаване на социалните разходи.

,,Шокиращото" откритие е, че държавата изобщо не възнамерява да се оттегля от стопанската сфера (и защо ли? - капитализмът е започнал и победил като държавен). Ситуацията за е парадоксална. Общественият елит, банкерите, които са причинителите на кризата, не фалират - единствено поради държавните дотации от трилиони (хиляди милиарди) долари.  Политическата власт напомпва банките, за да ги спаси от пропадане, но и увеличава богатствата им. Държавните дългове се погасяват нови дългове. За да не доведе тази финансова въртележка до хиперинфлация, както и за да се покрият част от задълженията, се въвеждат сурови мерки за икономии - радикално съкращаване на бюджетните разходи в социалната сфера, приватизация на държавни фирми. Държавните режат от образованието и медицината, разпродават остатъците от държавната собственост, повишават налозите на широките слоеве на населението. Масите беднеят, банките се обогатяват. За дълговете, грешките и некадърността на управляващите от капитала плаща държавата, която изстисква парите от останалото население. Финансовата отговорност за кризата се стоварва върху онези, които не са вземали никакви решения по въпросите за корпоративните финанси.

За да се удържа в подчинение обедняващото население, се използват репресии. Палки, газ и гумени куршуми срещу демонстранти по площадите. Пребити и арестувани протестиращи в Ню-Йорк, Барселона, Атина, София - това е реалността, а не рекламите клипове за демокрация, свобода на словото и събранията. Нещо повече, живеещата от държавни дотации върхушка нагло поучава хората да обичат свободната конкуренция и свободния пазар като нарича това си поведение ,,либерална политика".

Не, неолиберализмът - това не е добрият стар стопански либерализъм на свободния пазар с присъщите му кошмари и кризи, но и с особената му жизненост, която е отсявала само най-пробивните бизнесмени. Неолиберализмът е обикновен държавен капитализъм, съчетан с полицейщина. Система за тотално ограбване и насилствено потискане на масите със силите на държавата - с цел безкрайното обогатяване на стотина международни банки и инвестиционни фондове. Неолиберализмът е диктатура на лихварите, Чисто паразитна форма на държавен  капитализъм. Рай за няколкостотин топ мениджъри и финансови олигарси. Ад и ангария за останалото човечество.

Единственият разумен отговор на това може да бъде поемане на цялата отговорност и контрол в политическо и икономическо отношение в ръцете на производителите - асоциации на самоуправляващи се трудови колективи.

Tuesday, November 13, 2018

Stimme der Vergeltung - Selbstbestimmungsrecht (2018)
















Artist: Stimme der Vergeltung
Album:Selbstbestimmungsrecht
Label: Gjallarhorn Klangschmiede
Year: 2018
Genre: RAC
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 94 mb

01. Frei Sein
02. Glauben
03. Schrei
04. Flammentod
05. Gewagt
06. Menschenmüll
07. Selbstbestimmungsrecht
08. Sternegucker
09. Völkermord Mit System
10. Kognitiver Tod
11. Wir Bleiben Nicht Stehen

ИЗТЕГЛИ

Oidoxie ‎- Wir Bleiben Unbequem (2018)
















Genre: RAC
Country: Germany
Year: 2018
Bitrate: 320 kbps
Size: 103 MB
Scans: No

01. Brennendes Benzin
02. Damals Wie Heute
03. Keep On Fighting (feat. No Remorse)
04. Deutsches Blut (feat. Sturmwehr)
05. Fährt Zur Hölle
06. Das Deutsche Reich (feat. Lunikoff)
07. Don't Back Off
08. Heilige Flamme (feat. Kraftschlag)
09. Hier Um Zu Verletzen
10. Unsere Kraft
11. Wir Bleiben Unbequem

ИЗТЕГЛИ

Продажба на лудост (документален филм)

Това е филм за „магическите“ хапчета, които „решават“ всички проблеми на хората, намесвайки се в деликатните мозъчни процеси на милиони хора. Филм за тандема психиатрия – фармацевтична индустрия, за психотропните продукти и техния пазар на стойност 80 милиарда долара или около 100-те милиона хора по света, които са на такива „лекарства“.

Monday, November 12, 2018

Какво казват другите народи за Българската нация и държава?

Живеем в глобален свят и все по-често пътуваме по света, но променяме ли стереотипите си? А какво мислят чужденците за нас българите?

Например, американците не знаят къде е България или са чували само за Дракула. Австрийците ни мислят за тотални крадци, французите за бедни диваци, италианците за детегледачки, испанците за чистачи на тоалетни. Англичаните ни броят просто за имигранти, турците за биполярни, а гърците за изостанали. Германците и руснаците знаят за нашата ракия и евтин алкохол.

Все пак вижте какво са казали световни учени, обществени и политици за Българския народ:

Англичаните за Българската цивилизация

В Британската библиотека в Лондон има един безценен старобългарски ръкопис – четириевангелието на цар Иван Александър. Под него има надпис „Bulgarian Empire“ или с други думи англичаните казват, че България е била Империя!

Нещо повече в английската „Историята на народите“ на Арнолд Тойнби се казва, че в света има общо 21 цивилизации, една от които е българската. Българите са били най-многобройния народ, който благодарение на привлекателната си култура е увеличавал границите си от Крим до Белград и от Карпатите до Бяло Море в древността наричано Тракийско!“

Във Византийски Тропарх от края на първото хилядолетие пише следното: „Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и сами достигнаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.“

Според: летописите на Джагфар: Тази държава Идел е и първата България

По-късно големия английски историк проф. Норман Дейсви потвърждава и доказва с редица факти, че българите са най-старата нация в Европа и създатели на цивилизацията на Стария континент. Негови са думите: „Когато България е била държава, Европа е ходила права под масата“!

Фрeнски политици и учени за българите

Президента на Франция генерал де Гол благодари на българите затова, че „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация” .

Дори това се потвърждава от друг френски президент Франсоа Митеран, който по-късно казва: “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане!”

Известният френски историк Алфред Рамбо казва: „Цар Симеон бе за българите е това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература.“

Магнус Енодий в своето Похвално слово за крал Теодорих пише „Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал. Те вярваха, че светът е открит за тях. те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, който учудваше света“.
Италианските учени за Българския народ

Подобни са думите и на Италианския президент Карло Чампи: „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация“. А италианския професор Санте Грачоти казва: „Една от основните заслуги на българите е, че задържаха няколко века турците далеч от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура от онова време“ .

Световноизвестния византолог професор Геза Фехер казва: “Българите бяха оня народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа.

Другите световни учени и общественици за България

Посланикът на Украйна в България Вячеслав Похвалски произнася следните думи „Украинците, белорусите и руснаците си спомняме, че писмеността, културата ни и православната вяра произхождат от България. Искам да припомня на всички факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан“

Японският професор Шигеоши Мацуяма твърди, че “Българската държава е между седемте световни цивилизации”.

Румънецът Деншиану казва, че румънците са живели толкова дълго в контакт с българите, които са простирали своята власт отвъд дунавските земи, че на този съвместен живот дължат своята цивилизация през Средните векове.

Руският академик Дмитрий Лихачов пише: „…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят българският език, писменост и култура!…

Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език“.

„…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура.“

П.П. И за това трябва да спасим България, да я съхраним да не бъде само последна отломка от миналото, а цивилизационна култура, която ще прекрачи третото хилядолетие и ще я понесе към бъдещето…“

Skrewdriver - Freedom what freedom (1992)
















Artist: Skrewdriver
Year: 1992
Genre: RAC / Oi!
Country: United Kingdom
Label: ROR
Format: 320 kbps
Size: 25 mb
Scans:Yes

01. Intro - mother Europe's son (0:31)
02. What price freedom (2:37)
03. This little piggy (2:47)
04. This feeling (2:01)
05. Blood of the kings (2:39)
06. One land (2:58)
07. Stolz (2:35)
08. Return to Camelot (3:04)
09. (oh no) here comes a ... (2:41)
10. When the north wind blows (2:13)
11. God of thunder (2:05)
12. Epilogue - the road to Valhalla

ИЗТЕГЛИ

Dritte Halbzeit - Ready To Fight (2018)
















Artist: Dritte Halbzeit
Album: Ready To Fight
Label: Aggressive Zone Records
Year: 2018
Genre: Hool's Rock
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 92 mb

01. Intro
02. Stärke Durch Disziplin
03. Die Firma
04. Alles Zerbricht
05. Ausser Rand Und Band
06. Ready To Fight
07. Geile Jahre
08. Kategorie C - Treuer Freund (für Dirk K.)
09. Weg Der Rache
10. 3 Promille
11. Kategorie C - Die Letzte Kugel

ИЗТЕГЛИ

Sunday, November 11, 2018

Отвращението от ежедневието

Нашата култура страда от екстремно личностно разстройство. Някои мъже изглеждат все едно носят броня, закачена им от голямата употреба на анаболи, а някои жени вече не помнят как изглеждат без няколкото сантиметра грим и болките в кръста от тежкия силикон в гърдите им. Други витаят из виртуалните облаци на социалните мрежи в Интернет, представяйки на публиката от контактите си илюзорния си живот далеч от всекидневните проблеми. Проблемите, от които са закоравели лицата на тези, които се мъчат да свържат двата края, без да имат достатъчно със стигането от единия до другия. Чиновници от неправителствените организации, които не знаят пък какво е мазол, се явяват „говорители на обществото“. Олигарси настояват за прокарване на удобно написаните им от корпорациите закони от трибуните на парламента, казвайки ви, че ги е грижа за вашето благосъстояние, затова ги прокарват.

През това време „British Petroleum“ ни продават играчки със „застрашените животни“, „Phillip Morris“ търсят лек за рака,  „Weyerhaeuser“ защитавали дивата природа, а полицията пък младите от насилието, „Monsanto” храни гладните в „третия свят“, a масмедиите учат децата от „първия“.

Това е дихотомията на доброто и злото (живот и оцеляване, проклятие и спасение, диктаторство и лидерство … изберете сами), която стои зад завоеванията на „напредъка“, който се свежда до връзките с обществеността.

„Дави се или плувай“, беше заменено с „вози се с нас и повече няма да се притесняваш“. Фината част на тази марка става все по-трудна за отчитане, губеща се в блясъка на ярките екрани, осветлението в магазините, машините и градските светлини.

Искаме все повече да сме вечни, иска ни се никога да не умрем. Дори ни е страх да си го помислим, че е неизбежно.

Това постоянно търсене на място за непотребни неща прониква в страстите ни до живот, тъй като чистата свобода не притежава примамливите дрънкулки, които се предлагат на доброволно купуващите ги зомбита.

Умиращите отчаяно са се сграбчили за живота, който никога на са имали.

Натрапчивата идея за прогрес на бъдещето, като някаква технологична величина, от която имаме нужда, дори не се приближава до нас. Тя е компресирана с нуждата да се запрати миналото назад към ъгъла на „електронните библиотеки“, в шкафа с надпис „може би е било така“.

Естественото търсене на лекарството като част от историята на света, на идеологията на човечеството, се употребява като нещо нужно, но е оставено като някакъв неразрешен проблем, който се случва по естествен път. Това превръща забавянето и глупостта от търсенето му в естествена генетична „злополука“, а не в резултатите от причината.

Така се създава несъществуващ край. Цикълът по откриването на лека и неговото изолиране се самоусъвършенства и нагажда за да не се открива никога.

Това от което имаме нужда са разрешения на проблема. Не може да затворим очи пред основите на цивилизацията, трябва да се запитаме, какво трябва да се случи. Разсъждението за целия социален ред, който трябва да бъде поставен под въпрос. Само когато стигнем до това, ще може да престанем да жертваме бъдещето си, за да заживеем в днешния ден.

Главоболието, идва и си отива толкова често, че дори вече не го усещам. Дали има връзка с нещо друго, примерно колко пъти се появява … лесен отговор, доктора знае всичко, или пък рекламата по телевизора ме праща в крайна сметка до близката аптека и поглъщам малкото червено и синьо хапче, което преминава с глътка течност през хранопровода и се разпуска за няколко минути в тялото за да удари болезнената „точка“. Готово. Поне засега.

Целият живот се свежда до точки. Мечтаете за целувката, която никога не сте получили, и преследвате материалните желания, които ви превръщат в герой или злодей, любовник или курвар. Потопени сте в свят за производството на мечти. Новите обрати и завои са на разположение за всеки на достъпни цени, просто трябва да се потопите за да огледате екраните си. Вълнуващите идеи за живот са разработени от добре платени мечтатели и рекламодатели, поглъщащи вашия свят, а живота така си минава до този момент.

Основният принцип на цивилизования живот е отдадеността към прогреса, който е идеология, че има не само „съвършенство“, но и е постижимо. Целият идеал, че има „съвършенство“ се основава на аргумента, че то съществува оставяйки го на страната на разума, тъй като не може да бъде опровергано.

Посвещението към „прогреса“ ни води в кръгове, които нямат край. Не може да има. Ситуацията винаги може да бъде „технически“ подобрена, когато е истина и никога няма да има „съвършенство“. То се намира към края на дъгата от илюзии, просто следвайте пътя покрит със злато.

Така че ние жертваме себе си, за да подхранваме апарата на цивилизацията въз основа на невъзможна идея. Това е доста голямо хапче за преглъщане, но ако държим главите си нагоре и следваме дъгата, не изглежда толкова лошо. Докато има дестинация, пътуването ще става все по-ценно. Стигаме до някъде в мислите си, но нещо пак ни държи назад. Същата ръка, казва ни „ела да се возиш с нас и повече няма да има от какво да се притесняваш“. И не лъже. Ще ни вземе по пътя на живота ни.

Машините, електричеството, насладата от порното, любовта, близките, тези и други желания няма да те оставят. Няма отказване вече. Съгласяваш се със света от възможности, където всичко е планирано, и всичко работи. Може да почувстваш някакво просветление, но просто е било утопия, която стои под дъгата, илюзия.

Да бъдеш разумен вече не е извинение. Това абсолютно не може да продължи повече.

Достигнахме до момент, в който виждаме живота като проблем. Нещо трябва да го направи по-добър, но не знаем как ще се чувстваме с това. Започваме да живеем с все повече и по-чести пропуквания в „матрицата“, но не знаем какво да правим. Гледаме на това с изолация, за да го направи по-комфортно.

Ние сме роби, свободата е точно пред очите ни и не може да я стигнем!

Има едно общество там на вън, което ни чака. Ранено е като нас, има същата рана и нашата болка.

Уморени сме, уплашени и сме много, много ядосани.

Искаме повече от всичко друго да стигнем до ръба и излетим с хората от това общество над реалността на технологичният, индустриален кошмар. Продължаваме да чакаме, и да казваме, че „след много мъничко вече всичко ще стане по-добре“.

Това е друго измерение, което е отворено в точката на пречупване.

Най-важният момент в живота ни, защото повече от всякога ще е по-лесно да кажем „още един ден, не“ – с цялото си сърце, душа и същество да го мислите.

Всичко което трябва да направим е да престанем да чакаме да дойде перфектния момент за да излезем от този ужас. Едно действие на гняв и любов, има покой само в несъвършенството.

Вратите са широко отворени, а да преодолеем и се освободим от контрола е най-голямата наслада в света, идва отвътре навън. Няма по-добър момент от сега. Нямаме достатъчно време за да си търсим извинения повече.

Ежедневната цивилизация по пътя си е загуба на повече време. Залозите са големи. Всяко погълнато хапче, всяка цигара, всеки километър шофиране, всеки момент, в който тялото се отдава на машината, всяко животно в клетка, всяко ново оцветяване на решетките и синджирите – ни отвеждат с огромни скокове към задънена улица.

Време е да кажем: „Нито минута повече!“

Да открием истината си

Клетките ни са пълни с всичките тези химически отпадъци, радиация. Седят вътре и се включват заедно с екрана на компютъра или телевизора. Пазаруването е депресията ни. Притесненията са огънят, който унищожава всичките ни притежания и планове да се опитваме да ги вземем със себе си. Затлъстяването, кървенето от задника, години наред в болки. Дефекти при новородените ни деца. Когато се убиваме по пътищата. Туморът ни. Наркотиците. Цигарите. Машините и шума. Все по-високите сгради, които ни/ще карат да се чувстваме все по-малки и безпомощни. Нашият шеф. Минималната заплата, или максималната. Затворът, понякога с решетки, понякога без. Това което ни държи будни вечер. Това което ни кара да заключваме вратата на апартамента си след себе си. Главоболието. Нещата които правим, а не искаме. Безсмислените джунджурии. Зомби икономиките. Неравенствата. Категоризирането ни. Завистта. Омразата. Драматичните романси в любовта. Полицията. Протестиращите и медиите, които ни казват да ги слушаме, или да не ги слушаме. Корпорациите за създаване на все повече нови реалности. Успехите, за които ни награждават, дори в детската градина.  Както и у дома, при родителите. Сметките за плащане. Терапевта. Докторите. Болките. Загубата на слух. Високото кръвно. Сълзите. Адреналина. Страстта към секса. Престъпника, изнасилвача, убиеца. Работника. Войника. Умиращия свят. Замърсяването на въздуха. Повредите по колата. Бетонът под краката ти. Потъващия кораб. Мъртъвците. „Нашия свят“.

Всичко това си ти.

Това е цивилизованото съществуване и мислене, което те поддържа в системата/машината. Всичко това те спира да правиш нещата, които искаш. Нещо много лично. Нещо победимо и необходимо за нашето освобождение, както и за всичко, което човешкия вид си е поставил за завладяване с преумора. Свободата е само на една мисъл разстояние!

Освободете си ума и тялото ще го последва.

Написано всичко това, единственият съвет, който мога да ви предложа е:

Започнете да живеете, а аз мога само да се надявам, че ще е от някаква полза за някого..

Friday, November 9, 2018

Истинският Холокост във ВСВ – Геноцидът извършен от евреите над повече от 15 милиона германци

Престъпление, толкова огромно, толкова жестоко и толкова отвратително, че нищо не може да се срвани с него в протежение на цялата човешка история. Бяха отворени вратите на ада. Това е ужасната истина за организираните от евреите грабежи, масови изнасилвания, масови убийства и поробване на германския народ в последните дни и след края на ВСВ, които продължават и до ден днешен. По оценки повече от 15 милиона етнически германци са избити след войната. Между 5 и 10 милиона германски жени са масово изнасилени.

Германски деца, депортирани от завзетите от Полша източни части на Германия, пристигат в Западна Германия – август 1948 г. 
 Германски бежанци от „марша на смъртта“ от Лодз, полски град, който изгонва етническите германци
Най-голямото етническо прочистване в европейската история и почти никой не говори и не знае за него? Как е възможно това?

В резултат на ВСВ приблизително на 15 милиона етнически германци им е отнето гражданството, земите и собствеността и са прогонени от наследствените си земи в Източна Европа, най-вече от земите, които преди това са били част от Германия, но са откраднати от нея чрез Версайския договор последващ Първата световна война. Между седем и осем милиона германци са изгонени от онези части на Полша, които всъщност са германски земи, отпуснати на Полша след ПСВ. Три милиона са изгонени от различни части на Чехословакия, най-вече от Судетите. Още два милиона етнически германци живеещи в СССР са прогонени, много от тях в сибирските лагери. Приблизително половин милион от Унгария, 300 000 от Румъния и по-малки количества от Югославия и други страни също са изгонени. По някои преценки поне два милиона от тези германци са убити или са починали по други начини вследствие на депортациите, а по други, че по време на бягството са убити шест милиона.

Много фотографии като тези са използвани от пропагандистите на Холкоста и са представени като „доказателство“ за действия срещу евреите, докато всъщност германците са тези, които са жертвите. 


Влак за депортация на истинския Холокост
В много случаи етническите германци, които принудително са изгонени, са товарени на влакове, понякога натъпкани по 80 човека във вагон без адекватна, а понякога и никаква храна, вода и отопление, за да бъдат откарани в окупирана Германия. Тук са снимани германци изгонени от района на Судетите в Чехословакия.

Германски студенти качващи се на влакове, за да бъдат еспулсирани от Чехословакия
Германски деца в бежански лагер в западна Германия, декември 1944 г
Истински „Холокост“, геноцид и етническо прочистване : три милиона етнически германци брутално изгонени от Чехословакия.


Етнически цивилини германци брутално избити в Чехословакия

След като Съветската армия напуска Чехословакия, Чешката армия и цивилните започват масови убийства и експулсиране на трите милиона германци живеещи предимно в северна и западна Чехословакия. Това е одобрено от чешкият президент и правителството, които открито призовават към „ликвидиране” на германското население в Чехословакия. Хиляди германци, които се опитват да избягат към германската граница, са извличани от влаковете и конвоите, разстрелвани са по пътищата и са погребвани в общи гробове.

На видеото може да се види как германците са били принуждавани да копаят гробове (за тях самите и за сънародниците им), наредени по дължината на пътя и разстрелвани, a понякога труповете били изсипвани от камиони.


На Потсдамската конференция съюзниците налагат „свободно правосъдие” спрямо победения германски народ и одобряват т.нар. „организирано хуманно експулсиране” на милиони етнически гермаци от Полша, Чехословакия и други източноевропейски страни. Това е официално одобрение на етническо прочистване и геноцид от страна на правителства и държави, което няма прецедент в световната история.

Kotten & Ressiduo - Oi! Real & Brutal (2018)
















Artist: Kotten & Ressiduo
Album: Oi! Real & Brutal
Label: Arcabuz Records
Year: 2018
Genre: RAC / Oi!
Country: Germany / Colombia
Format: mp3@320 kbps
Size: 87 mb
Scans: yes

Ressiduo

01. R.SS.O  
02. Generactión  
03. Confundido  
04. Incorruptible  
05. Otra Vez  
06. Orgulloso (Böhse Onkelz cover)

Kotten  

07. PC = Shit  
08. S/y/H  
09. Hooligans  
10. Auswärts  
11. 1000 Words  
12. Voran (Freikorps cover)

ИЗТЕГЛИ

Code 291 - S.O.S. Europa (2018)
















Artist: Code 291
Album: S.O.S. Europa
Label: Midgård Records
Year: 2018
Genre: RAC
Country: Sweden
Format: mp3@320 kbps
Size: 115 mb

01. Runor I Silver
02. Anti Antifa
03. Söner Av Svitjod
04. Sweden Belongs To Me
05. Vi Byggde Svergie
06. Broken Illusion
07. Blodets Väg
08. The Time Is Now
09. Till Strid
10. In The Getto
11. Patriot
12. Tolerant Today - Dead Tomorrow
13. Oh My God
14. Code 291
15. Spirit Of 69
16. Faith And Fury

ИЗТЕГЛИ

Renitenz - Wohin Der Weg Auch Fuhrt (2018)
















Artist: Renitenz
Album: Wohin Der Weg Auch Führt
Label: self released
Year: 2018
Genre: RAC / Ballads
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 98 mb

01. Unbekannter Soldat
02. Schliess Dich An
03. Wohin Der Weg Auch Führt
04. Freiheit
05. Mein Schwur Und Gebet
06. Alte Tugend
07. Nicht Allein
08. Niemals
09. Ruhm Und Ehre (Weisse Wölfe cover)
10. Ausklang

ИЗТЕГЛИ

Thursday, November 8, 2018

Джендър идеологията на неомарксизма

Ей така, с „равенството“ започнаха и идеолозите на класическия марксизъм преди да почнат да вкарват в Белене. Днес под мотото „равенство между половете“ сексуалните малцинства се опитват да ни натрапят своята идеология. Джендър активистите не търсят одобрение, а се стремят да се наложат като модел за подражание. Под натиск на гей-лобито се приемат репресивни закони, инкриминиращи всякаква критика срещу тази идеология, представяща я като „език на омразата“, а при изразено несъгласие в бъдеще не е изключено да се стигне до затвор.

„Всички, които прибягват до език на омразата, да знаят, че ще бъдат преследвани и наказвани… Междуведомствена група вече работи по законодателни промени в тази посока.„, обяви преди няколко месеца зам. министърът на външните работи Георг Георгиев.

Налагането на сексуалната революция, мултикултурализма и политическата коректност са следствието от модифицирането на класическия в културен марксизъм. Културният марксизъм (неомарксизъм) се различава от класическия марксизъм по това, че в основата му вече не стои класовия конфликт между буржоазията и пролетариата. Те са заменени от потисниците и потиснатите, като при вторите главна роля е отредена на сексуалните и етническите малцинства. Малцинствени групи влизат в ролята на пролетариата, а крайната им цел е освобождаване от репресивния характер на обществата, изграден от потисниците им. Тяхната революция не започва с насилие, а е прикрита. Те инфилтрират академичните среди на Запад, превземат университетите и започват да моделират мисленето на западното общество.

Корените на културния марксизъм могат да се проследят до Германия и по-точно до т.нар. Франкфуртска школа, която е представлявала сдружение на европейски интелектуалци. Началото на процеса на трансформирането на марксизма от икономически в културен всъщност поставя италианския комунист Антонио Грамши през 20-те години на миналия век. Тяхната цел е била да изследват недостатъците в теорията на класическия марксизъм и да коригират предполагаемите дефекти, довели до репресиите в Съветския съюз. Франкфуртската школа по-късно пренася влиянието си в САЩ, след като много от ръководните и фигури бягат там през 30-те години, заради етническия си произход, след като национал-социалистите идват на власт в Германия. Основната идея на школата била да се експлоатира идеята на Фройд за “пансексуализъм” – търсенето на сексуално удоволствие, за да се променят идеите за традиционните отношения между мъж и жена, да се срине представата за семейството и да се феминизират западните общества.

През 70-те години идеите на Франкфуртската школа се сдобиват с изключителна популярност и получават одобрението на социалистическия елит в Западна Европа, както и от масовите студентски организации по онова време. Един от най-видните й представители е марксистът-ревизионист Херберт Маркузе, превърнал се в гуру на ляворадикалната младеж. Роден е в семейството на германските евреи Карл Маркузе и Гертруд Креславски. Книгите му „Ерос и цивилизация“ (1955) и „Едноизмерният човек“ (1964) са четиво за всеки убеден противник на принципите на капиталистическото общество и пазарните механизми.

През 1965 г. издава есе, озаглавено “Репресивната Толерантност”, в което пише: “На малките и безсилни малцинства, които се борят с фалшивото съзнание, и с тези, които се облагодетелстват от него, трябва да се помогне. Тяхното съществуване е по-важно от запазването на правата и свободите на тези, които злоупотребяват с тях, за да получат чрез конституцията власт в интерес на потисниците на тези малцинства.”

В реч пред млади активисти, философът на новата радикална левица, Херберт Маркузе казва: „Добрата новина е, че буржоазията все още може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е автентичната революционна класа. Истинската революционна сила на днешния ден са различните малцинства, „гетата“, които живеят вън от общия ред. Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния бунт е ключово за ефективната опозиция. Тогава най-после ще рухне буржоазното общество.“

Друг виден представител на Франкфуртската школа Теодор Адорно пише книгата „Авторитарна личност“, в която той определя бащинството, гордостта от семейството, християнството, склонността към традиционни полови роли и сексуалност, както и патриотизма като патологични феномени. Критиките на инакомислещите започват да се определят като „ирационални страхове“ или фобии. Така се раждат безбройните термини, които се използват като идеологизиран лингвистичен арсенал от проповедниците на новата културна революция – ислямофоб, хомофоб, ксенофоб и т.н. Това прераства в явлението „политическа коректност“, превърнала се в главен инструмент и на мултикултурализма. До края на 60-те години политическата коректност успява да прокара своите пипала в университетите в САЩ, а днес тя успешно навигира медийния и обществен дискурс по света и у нас, принуждавайки индивидите в обществото да си налагат автоцензура от страх да не бъдат заклеймени като хомофоби, расисти, сексисти и т.н.

Унтерменши от „Антифа“ стигат до абсурди като горене на плакат, на който пише „Свобода на словото“ в името на социалната правда.

Франкфуртската школа е в основата и на съвременния феминизъм, който е отрицание на всичко, за което са се борили истинските феминистки във времената, в които са имали ограничени права. Радикалните феминистки от т.нар. „трета феминистка вълна“ са се обединили в многобройни НПО-та, тинк-танкове и могат да се срещнат на високи позиции в политическите, медийни и академични среди. Те твърдят, че Западната цивилизация трябва да бъде срината, тъй като е хомофобска, ксенофобска, сексистка и расистка, а иронията и критиките на инакомислещите криминализирани. Често от тях може да чуете или видите в социалните мрежи #УбийВсичкиБелиМъже защото са потисници, но оглушително мълчат за масовите атаки на имигранти над жените в Кьолн, Хамбург, Щутгарт, Хелзинки и други европейски градове.

Неомарксистите разполагат с огромни финансови средства, които им помагат лесно да постигнат целите си. Най-шокиращо от случващото се днес е проникването на културния марксизъм в детските градини, училищата и висшите учебни заведения. В България се случва от години, но голяма част от обществото си даде ясна сметка за това, когато беше направен опит да бъде ратифицирана т.нар. Истанбулска конвенция под претекст “защита на жените”.

Oidoxie - Terrormachine (2014)















Artist: Oidoxie
Album: Terrormachine (Re-Edition)
Label: Little Car Of Hate Records
Year: 2014
Genre: RAC
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 116 mb

01. 10 Jahre
02. Talkshows
03. Terrormachine
04. Kriminelle Ausländer Raus
05. Die Stimme Der Schweigenden Masse
06. A.C.A.B
07. Kinderschänder
08. Streetfighting Crew
09. Deutschland
10. Fight Together
11. Ich Bleibe Lieber Allein
12. Verpiss Dich
13. Wir Folgen Unseren Helden
14. Bastard
15. Ruhm & Ehre Der Deutschen Wehrmacht

ИЗТЕГЛИ

България – новата Палестина?

Чудите се защо сме бедни, защо унищожиха икономиката ни, защо корупцията процъфтява, защо от българските ресурси се облагодетелстват чужди корпорации, защо не се предприемат реални мерки за справяне с демографска катастрофа… Отговорът е много прост – ЗАЩОТО ИСКАТ ЗЕМЯТА НИ! И единственият начин да я получат е, като принудят много от нас доброволно да я напуснат, поради лошите условия за живот, които са създали чрез политическите си пионки, а с останалата в България малка и разединена част от българите лесно ще се справят.

След 1989г. е стартиран планът за разорение и изгонване на българите от България. През 2001г. вестник „Труд“ публикува интервю на народния представител Георги Тамбуев относно плана за преход към пазарна икономика Ран-Ът, изготвен от Националната камара на САЩ. Тамбуев твърди, че това е план за разорение на българския народ, като описва част от документите, които са му били предоставени.

Единственият български премиер, противопоставил се на този план е Жан Виденов, който е свален от власт чрез преврат, организиран от друг проводник на плана Ран-Ът, финансовия спекулант Джордж Сорос, предизвикал хиперинфлацията 1996-1997г., благодарение на която много българи загубиха спестяванията си.

След идването на власт на Иван Костов, планът е задействан с пълна сила. Той предвижда по време на прехода населението на страната да бъде намалено до 5 000 000 души , голяма част от интелектуалния капацитет на страната да изчезне под формата на “изтичане на мозъци”, а останалата в България човешка маса да бъде доведена до състояние, в което да не може да се съпротивлява на предвидените реформи. Всичко това, наред с останалите точки от секретната част на плана към днешна дата са вече изпълнени.

През 2004г. Американската търговска камара нарежда да се промени Конституцията на България, за да може чужди граждани да изкупуват земята ни! Промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указание, внесено в деловодството на парламента! Писмото  е адресирано до: зам. председателя на парламента Камелия Касабова, с копие до посланика на САЩ Джеймс Пардю, посланика на Израел Авраам Шарон и посланика на Турция Хайдар Берк, и са в интерес най-вече на Турция и Израел – две страни, които усилено изкупуват земята ни чрез подставени лица от дълго време!

Продажбата на земя на чужденци е сериозна предпоставка за накърняване териториалната цялост на държавата и въпреки че изменението на Конституцията, касаещо държавното устройство изисква свикване на Велико Народно събрание (чл.158, т.3), националните предатели я променят с обикновено такова, поради “условията, произтичащи от присъединяването на РБ към ЕС”, а самият договор с ЕС е противоконституционен, тъй като изисква промяна на формата на държавно устройство и вече не е ясно федерация ли сме, конфедерация ли сме, но със сигурност вече не сме унитарна държава! А щом ЕС си позволява да ни заплашва със санкции, ако не продаваме земята си на чужденци и ние нямаме нищо против този шантаж, е най-добре в Конституцията ни да бъде записано, че сме васална държава!?

Особено мнение на конституционния съдия Живан Белчев по к.д. №3/2004г. „Постепенно и методично българският етнос ще бъде изтласкван от закупените и прилежащите към тях земи, а настанилите се там етноси в недалечно бъдеще ще поискат обособяването на автономни териториални образувания.“

Още преди престъпното изменение на Конституцията, българските земи започват да се изкупуват масово от чужденци чрез подставени лица и смесени фирми, които не пласират произведената продукция в България, а изнасят всичко навън. За сметка на това българите ядат все повече вносни боклуци. В Югоизточна България и Родопите се настаняват трайно турски фирми, Югозападна България и Добруджа се разпродават на израелски фирми… Какви мащаби е достигнала разпродажбата на България към днешна дата можем само да гадаем.

В началото на ХХ век, въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина. Последствията са ясни за всички.










Но дали България ще е новата Палестина?

У нас се купуват терени, върху които се строят скъпо струващи жилищни комплекси от затворен тип. За такъв проект за над 5000 души, подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи, разкри бившият кмет на Пловдив в периода 1990-1991г. Николай Смолев и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Дали до няколко години Израел вече няма да го има и затова масово купуват земята ни и не само нашата или пък действат по плана Калерги, който не крият, а най-нагло пропагандират мултикулти в Европа, не е ясно, но е факт, че еврейските апетити към България са огромни.

Да не забравяме и думите на бившия турски президент Тургут Йозал: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.”

Резултатите след почти 30 годишно демократизиране – много българи бягат към големите градове или чужбина, а стотици села са обезлюдени. Но гробарите на България имат решение и за това – ще предлагат българските села за продажба на чужденци и междувременно ще ни обогатяват генофонда чрез Глобалния пакт на ООН за миграция.

Как ни отнемат територията без да воюват с нас… Изглежда парадоксално, как ние днес доброволно се отказваме от тази завещана ни земя срещу хартийки, а нашите деди са я пазили с цената на живота си! Тази земя, която всеки метър, всяка педя е напоена с кръвта на нашите предци…. Дано не разберем какво сме имали чак когато го изгубим!

Забранената българска история разказана накратко

Често съм споменавал, че истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Не зная кой е авторът на тази максима, но тя е вярна. Ако в миналото имахме база за сравнение, в случай, че разполагахме със свободен достъп до историческите извори, а и неудобните за официалните теории данни от изследванията на археолози, антрополози и езиковеди, то никой от нас не би останал заблуден.

Уви, по стечение на обстоятелствата, ние бяхме оплетени в мрежа от безброй нелепи лъжи, които отровиха съзнанието ни до такава степен, че когато някой прогресивен автор споменеше истината, на него се гледаше с недоверие.

Казионните учени създадоха умело изкривен облик на нашите далечни предци, които римляни и гърци наричат с колективното име траки, като това не бе случайно. Обликът на пияници, развратници, безписмени и неспособни на организация хора, предизвиква антипатия у всеки. Кой нормален човек би искал да се идентифицира с диви, порочни и слабохарактерни хора?

Умело бе създадено и изкуствено разделение на отделните групи наши предци. Вместо да се признае, че дунавските славени са гетите, чието име по-късно приемат и венетите – предци на руснаци, поляци, чехи и др., на нас ни внушаваха, че съюзниците на княз Аспарух са пришълци от север.

Макар в продължение на 1100 години, старите българи да са отъждествявани с мизите – съседи и роднини на тракийския народ гети, казионните учени създадоха заблудата за азиатската прародина и тюрски/ирански език на Аспаруховите хора.

Пълната липса на тюрски/ирански топоними и хидрониними в ранносредновековна Бъгария не притесняваше специалистите. Те не се трогнаха също от липсата на подкрепа за азиатския произход на старите българи и от страна на антропологията. Просто неудобното - това, което опровергаваше невярните теории бе премълчавано.

По време на събирането на приятели и съмишленици в Пловдив, на 27 октомври, мнозиха споделиха, че им е омръзнало да слушат измислиците на казионните учени. А един добър човек ме помоли, накратко да представя своето виждане за етногенезиса на българския народ. Казано с други думи – да разкажа за историята ни от най-ранния период до времето на Аспарух. Това ще се опитам да направя и с настоящата работа.

Смятам, че историята на народа ни не започва в прословутата 681-ва година, повече от шест хилядолетия по-рано. Първите достойни за споменаване дела на предците ни не са извършени в далечната Средна Азия, нито в Кавказ, или някъде из териториите на Украйна и Русия.

Балканите са нашата Родина поне от времето на Каменната епоха. През Каменната епоха започва сливането на различните етнически групи,  които съставят нашия народ. Каменната епоха е периода, в който можем да говорим за поява на цивилизация в Европа и ние имаме пълното право да се гордеем, че искрата на познанието е блеснала най-рано при нашите далечни деди.

Понастоящем се твърди, че организираното земеделие и скотовъдство е възникнало в Близкия Изток и оттам, с придвижването на преселници е стигнало до Балканите. За етническата принадлежност на древните прометеевци не се говори много. Поне за мен, мистерии няма – ако първите земеделци и скотовъдци бяха чужденци, то названията на първите културни растения, продуктите от тях, ранните земеделски сечива, а и названията на скотовъдските термини щяха да са представени от чужди думи.

Реалността обаче показва, че думи като жито, пшеница, ръж, лимец, овес, просо, брашно, тесто, сърп, брана, рало, а също и обор, повод, хомот, впряг, мляко, масло и т.н. са български. Това означава, че дедите ни са били едни от хората, които най-рано са увоили организираното земеделие и скотовъдство.

Понастоящем се смята, че най-ранната керамика е изобретена в Ориента, но както е в случая със земеделските и животновъдски термини, основните ни думи за съдове, са български, а не чуждици. Това важи за гърне, чиреп, ведро, делва, чаша, кърчаг, те са си наши, т.е. ясно е, че въпросните видове съдове са създадени от наши предци.

В това, че по време на Каменната епоха, част от дедите ни са обитавали територии от Ориента няма нищо странно. Когато настъпва Ледниковата епоха, част от дедите ни обитаващи Балканите са принудени да се преселят на юг. Босфорът е бил път позволяващ лесно преминаване в Мала Азия. Самото название Босфор – волски път, навярно е възникнало поради това, че мястото често е ползвано от дедите ни да прекарват добитъка си на север през лятото и на юг през зимата.

Страбон пък свидетелства, че най-древното име на Босфора е Мизийски босфор, а това означава, че мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, са първите хора използвали мястото за път. Не е никак случайно, че в обитаваната от мизи Мала Азия е намерен идол представящ мъщ с изкуствена черепна деформация, бръсната коса и оставена дълга кика.

Бивайки първият европейски народ усвоил организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни изпреварват останалите европейци с няколко хилядолетия в своето развитие. Изобилието на храни спомага не само за демографски взрив на населението у нас, но позволява на хората от земите ни да използват свободното си време за много неща - да усъвършестват уменията си, да наблюдават небесните тела, да създадат календари и т.н.

Свободното време допринася и за развитието на първите занаяти като рударство, ковачество, дърводелство. Ето за това не бива да се учудваме, че най-ранния модел на колело е от нашите земи. Не бива да се учудваме и на това, че от цяла Европа, първо у нас се появават укрепени селища, които дори могат да бъдат наречени градове. Стените на селищата край Провадия и Юнаците са издигнати около 5000 години преди някой да започне да строи с камък на мястото, на което възниква Рим.

По времето когато Варненската цивилизация е в разцвет, дедите ни вече отдавна са прекосили Дунава, Днепър, Днестър и др. и са се заселили в Черноморските степи и в лоното на Карпатите където възникват културите Кукутени и Триполие. Макар да са в нови земи, предците ни не забравят своите роднини и продължават да контактуват с тях създавайки първите търговски отношения на далечни растояния.

Това мое твърдение не е произволно. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ в Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

Дедите ни от Балканите са предлагали на роднините си на север от Дунава и Черно Море предимно златни и медни изделия, а за тях са получавали обработени животински кожи, зърнени храни и т.н. Стоките са се прекарвали с волски коли и салове, или даже еднодръвки плаващи близо до брега на морето.

Това, което по времето на Каменната и Меднокаменната епоха се случва у нас – бурно нарастване на населението, ce cслучва и при балканците заселили се в Черноморските степи. Постепенно те започват да търсят нови земи, като едни се отправят на север, а други на изток.

Миграциите могат да се проследят посредством разпространението на особен вид керамика, която специалистите наричат линейна. Причината за названието е това, че съдовете са украсени с разнообразни геометрични орнаменти, врязани с остър предмет преди изпичане на съда. Сродна е и шнуровата керамика, при която се наблюдават подобни орнаменти, като най-популярните са сложните спирали.

След като такива съдове се появават в земите на Северен Иран, Северен Афнанистан, Индия, а и Китай, то е ясно, че са занесени в тези далечни региони от предците ни, по-точно тези, които са се занимавали със скотовъдство и имат постоянна нужда от нови пасища. Бивайки носители на по-висока култура и разполагащи с важни знания, старите балканци са като богове в очите на древните иранци, индийци, китайци.

Там където дедите ни са повече – в териториите на Индия и Иран, населението е повлияно най-силно, като точно това е причината за приликата между староперсийски, староиндийски и български. Явно в Китай дедите ни са били по-малобройни защото там езиковото влияние се чувства по-слабо, но е забелязано от лингвисти, които макар да не уточняват произхода на хората говорещи индоевропейски език, все пак отчитат ролята им в оформянето на старокитайския.

Докато една група стари балканци потеглят в посока изток, други бавно се преселват на запад и успяват да повлият всеки европейски народ по пътя си. Именно чрез миграциите на предците ни, знанията за организираното земеделие, скотовъдство, металургия и т.н. достига до предците на германи, келти, италийци, ибери.

Колкото по-голяма група са предците ни, толкова по-силно е влиянието им над местното население. Съдейки по това, че българския показва силни прилики с полски, руски, чешки и т.н. може да се каже, че дедите ни са отговорни за появата на славянската езикова група посредством заселването си в нови земи и оказване на културно влияние над населението, което до голяма степен е било сродно, имам предвид общите генетични маркери I2 и R1a.

За мнозина това, че представям дедите ни като първият доминантен народ изглежда нереално и силно преувеличено, но нека се замислим над реалността. Това, което старите балканци правят преди повече от 6000 години, доста по-късно е повторено от римляните, които първоначално покоряват роднините си на Апенините, а след това и доста от народите на Европа. Успяват да завладеят части от Азия и Северна Африка.

Защо нещо да е възможно за римляните, а да не е възможно за дедите ни, които стават голям и могъщ, разполагащ с ценни знания народ, хиляди години преди потомците на Ромул да се запознаят със земите извън Апенинския полуостров?

Щом практиката показва, че нещо е възможно, а и има достатъчно исторически извори за преселенията на старите балканци, то какъв е проблема?

Докато Йордан разказва за това как гетския цар Танаус покорява цяла Азия, то Луций Ариан приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. Плутарх разказва на старите балканци пеласгите, че са покорили по-голямата част от обитаемия свят и дори те са основателите на Рим. За нивото на културата на пеласгите съдим по това, че според Плиний Стари, тези хора са отговорни за въвеждането на азбуката в Лациум.

Римляните се считат за потомци на трако-трояните доведени от Еней. Действително, споменавайки първите царе на Силвиите, Тит Ливий изрежда тракийски имена като Атис, Капус, Капетус. Куполните гробници в Етрурия, почитта към Дионис и Земла-Земела, а и ред други неща, показват ясно културното влияние на предците ни. Не бива за забравяме и генетичната близост между българите и определени популации на Италия.

Освен на изток, запад и север, дедите ни мигрират и в южна посока. Според Йордан, гетите водени от цар Танаус, предизвикани от египтянина Весосис (фараон Сенусрет III) стигат чак до река Нил. Това събитие съвпада с появата на коня в земите на Египет, съвпада и с началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксоси – господари от далечни земи над египтяните. Явно хикосите са част от гетите.

Едва през XVI век пр.Христа фараонът Яхмос прогонва дедите ни от Египет, а те вземат със себе си местни хора, които са техни слуги и съюзници. Тези местни хора са предците на гърците. Първоначално те са с нисък социален статус, но подобно на афро-американците, с течение на времето, успяват да станат многобройни и дори по-силни от старите си господари. С помощта на прииждащи от Египет и Левант техни роднини, древните гърци изтласкват, или асимилират предците ни обитаващи Пелопонес, Тесалия, Атика, Беотия.

Поради това, че влиянието на дедите ни над предците на гърците е още от поне XХ век пр. Христа – времето на Сенусрет III и гетския цар Танаус, то в исторически времена, гърците говорят индоевропейски език и почитат боговете на старите балканци. Дали като отмъщение за вековното слугуване, или поради амбиции, но старите гърци правят опити да унищожат бившите ги господари, като основното оръжие е интригата.

На могъщият асирийски цар Саргон II е внушено, че фригите на цар Мидас подговят война срещу него. Повярвал на лъжите, асирийският владетел напада Фригийското Царство и го разорява. Малко по-късно, в битка Саргон II е обезглавен от фригийските роднини кимерийците, но щетите на държавата на дедите ни в Мала Азия е толкова голяма, че те повече не се съвземат.

Фригийските пазари и колонии са завзети от гърците, а прилива на фигийски бежанци в Атика, Пелопонес и др. места води до подем на гръцката култура. Реално, бягащите от асирийската войска фриги дават азбука на гърците, които разбира се премълчават това в летописите си, както премълчават и това как с помощта на Асирия са срили богатото царство на Мидас.

Произлизащите от Африка предци на гърците правят опити да завладеят и земите на дедите ни край Беломорието. Тук обаче те срещат невиждана съпротива, предците ни съумяват да ликвидират дори огромни групи нашественици. Край Драбеск, 10 000 гръцки колонисти заплащат със смърта си за своя опит да отнемат земята на предците ни.

Разбирайки, че дедите ни от Централните Балкани са по-войствени от роднините им някога населявали Пелопонес, Атика и т.н. гърците прилагат нова тактика. Опитват се да сеят раздор сред народите на Тракия, а същевременно се опитват и да спечелят благоволението на тракийските царе. По този начин става възможно основаването на колонии по крабрежието на Бяло и Черно Море, но във вътрешността на страната, на гърците не е позволено да се заселят.

През II в.пр. Христа, Рим вече е могъща държава, която завладява лесно както жителите на Иберийския полуостров, така също Македонското Царство и Елада. Макар да са покорени, гърците съумяват да се инфилтрират в римското общество и с течение на времето да приобият привилегии.

Трудно е да се каже дали гърците са взели активно участие в сеенето на раздор между народите на Тракия преди римското нашествие у нас, или това е било самостоятелна политика на римляните. Във всеки случай, възползвайки се от това, че през I век земите на юг от Дунава са вече под властта на Рим, южните ни съседи вече са улеснени в своите планове за унищожаване на предците ни.

Въпреки усилията това се оказва трудна задача. Римляните ценят силата и мъжеството, а дедите ни са били точно такива хора. Тези им качества им позволяват да станат както военоначалници с висок чин, така и дори императори. Предците ни достигнали до трона, нерядко са давали привилегии на своите роднини.

Константин Велики финансира строежите на Плиска и Преслав. Юстиниан Велики позволява на дедите ни да имат своя самостоятелна църква, която водещият българи Виталиан защитава ревностно. Силата на дедите ни в римското общество трае до 610-та година, когато имащият тракийски произход император Фока е свален от власт чрез преврат.

Започва се интензивен процес на асимилация на дедите ни. Част от тях биват депортирани за Мала Азия, това са бъдещите богомили, а тези, които живеят на свобода на север от Дунава биват настройвани един срещу друг. В края на VII век, положението вече е застрашително, но благодарение на далновидността на властващият на север от Дунава и Черноморските степи княз Аспарух, бедствието е предотвратено.

Сключил съюз с многобройните си роднини гетите, наречени още славени, Аспарух прогонва римляните от земите ни. Държавата ни се увеличава не само по територия, но и по отношение на населението, точно това я прави силна. Трябва да уточня и това, че победата на княз Аспарух идва и благодарение на това, че конницата на имперската армия е предимно от траки, които минават на страната на своите роднини. Лишен от елитната си войска, Константин IV е принуден да избяга.

Разбира се неговите летописци представят фактите различно. Теофан действително обвинява конниците от имперската войска за поражението на Константин IV, но и дума не отваря, че тези конници са от един произход с хората на княз Аспарух, които той определя като нашественици. Това е нагла лъжа, южните ни съседи обаче знаят, че лъжите са бавнодействаща, но ефикасна отрова.

Лъжа след лъжа, предците ни биват представени като пришъци в собствената си земя, а самите римляни/ византийци биват амбицирани да изгонят, или поне покорят дедите ни. През XI век това се случва, благодарение на интригите си и наемането на чужденци, Рим/ Византия успява отново да наложи властта си.

Накрая трябва да се обясни защо освен траки, мизи, пеони, мирмидони, дедите са наричани също скити и хуни. Докато мизите, мирмидоните и др. са стари балканци, то за скитите се налага заблудата, че са сроден на монголците народ.

По-късно учените се отмятат от виждането си и определят скитите за тюрки. Тъй като нито скитските богове, нито скитските глоси и лични имена са обясними на тюркски, учените решават този път да дадат ирански корени на живеещите по време на Атничността в Добруджа и Черноморските степи скити.

Укриват се свидетелствата на стари автори, че скитите са тракийски народ. Все пак, още преди повече от 7000 години, земите на север и юг от Дунава биват обитавани от хора делящи един произход. Това разбира се казионните учени премълчават.

Те мълчат и за общите погребални обреди, общите богове, близката материална култура на траки и скитии. Премълчано е и това, че хуни е название на царските скити – тези, които доминират над останалите свои роднини в Източна Европа. Ето поради това няма поява на нова материална култура в Черноморските степи в периода II-IV век. Как да има след като хората са същите!

Заблуди бяха наложени и поради това, че не бе обяснен произхода на името славяни, или по-точно славени, което най-рано е ползвано единствено и само за гетите. Никой не разсясни както подобава, че предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили името венети, венеди, венди. Това е причината Клавдий Птолемей да нарече залива на Гданск Венетски залив, това е причината дори и днес финландците да наричат руснаците венелайнен – венетски народ. Никой не разясни, че поради своята популярност, името на гетите-славени е прието и от говорещите сродни езици венети.

Когато европейските народи съчиняваха историята си, българите бяха подложени на геноцид от управляващите Османската Империя. Дедите ни са милеели за истината и родолюбци като Отец Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски и др. свързват дедите ни със старите балканци кимериите, с даките на цар Декебал, със събитията от Троянската Война, но чужденците не са искали да допуснат възраждането на силна България и позволяват налагането на лъжи за историята и произхода ни.

Никой не е забравял, че дедите ни победиха Римската Империя. Никой не е забравял страхът на франките от бойците на княз Омуртаг. Никой не е забравял поражението на кръстоносците и отрязаната глава на Балдуин Фландърски. Никой не забравя оставилия костите си на Балканите граф дьо Ной, нали поради това осакатяващият България Ньойски договор е подписан в стаята, в която е окачен портрета на дошлия да граби наши земи “благородник”.

Хубаво е и ние да не забравяме миналото си, не само, за да не го повторим, но и да ползваме подвизите на дедите си за пример, който трябва да се следва. Името българин трябва не само да се носи с гордост, но и да се заслужи с достойно поведение и достойни дела.

АВТОР: ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK