Friday, April 20, 2018
Monday, April 16, 2018
Division 250 - 10 Anos (2001)
Artist: División 250
Album: 10 Años
Label: Rata-ta-ta-ta Records
Year: 2001
Genre: RAC
Country: Spain
Format: mp3@192 kbps
Size: 71 mb
01 - Democracia (04:52)
02 - Sangre de Conquistadores (04:11)
03 - In Memoriam (01:54)
04 - Hijos De Neton (03:20)
05 - Mai Deixarem (03:07)
06 - Revolución (02:19)
07 - Cabezas Rapadas (03:09)
08 - Blau Division (06:22)
09 - Revuelta (03:54)
10 - Polvora y Sangre (04:38)
11 - Contra el Capital (02:54)
12 - Alza la Espada (02:26)
13 - España (04:57)
14 - Clara (03:43)
ИЗТЕГЛИ
Heysel - Violent Justice (1999)
Artist: Heysel
Album: Violent Justice
Label: Nordland Records
Year: 1999
Genre: Hardcore / RAC
Country: Sweden
Format: mp3@320 kbps
Size: 49 mb
Scans: yes
01. Dirty Leeches (3:32)
02. Bloodbound (2:57)
03. Violent Justice (2:38)
04. Dont be a Victim (3:12)
05. Eternal Life (2:56)
06. Cradle of hate (3:14)
ИЗТЕГЛИ
Systemgegner - Konsumgeil (2011)
Artist: Systemgegner
Album: Konsumgeil
Label: PC Records
Year: 2011
Genre: RAC
Country: Germany
Format: mp3@320 kbps
Size: 100 mb
Scans: yes
01. Blut ist dicker als Wasser
02. Das Ende
03. Einen halt
04. Grossväter (Für euch)
05. Kein Club
06. Konsumgeil
07. Kranke Welt 2
08. Krieg
09. Schau nach vorn
10. Schliesse deine Augen
11. Sie sind überall
12. Stehe stolz
ИЗТЕГЛИ
Двата основни стълба на Нова Европа
Другите социални надстройки получиха своето място според действителното си предназначение. Класовите и съсловни различия , които прояждаха от години тези два основни стълба , бяха унищожени и днес в Германия може да има водачи и водени , но няма роби и господари. Тъй или иначе , съдбата отреди на Германия да се яви и като пионер , и като бранник, на европейската култура, както и мисията ‘и да даде една нова цивилизация на Европа, която да замести капиталистическата , като остаряла и болшевишката , като отрицание на естествените начала на живота. С други думи , Германия , пое мисията да възвърне въобще живота на Европа към естествените начала на самия живот . Има ли нещо чудно в това ? Нима Германия не е дала доказателства , че тя може да внася нещо ценно в общочовешката съкровищница ? Ако някога Англия даде на света една индустриална революция , а Франция - една гражданска революция , може би днес е вече време Германия да даде на света и социалната революция. Някога Русия , както се изразяваше покойният български поет П.П.Славейков, приличаше на Богоносицата , която е заченала новия Бог в утробата си , но този велик син на една малка страна /става дума за България, бел на ред./, можа да прозре , че тая Богоносица няма да роди Бога , а ще пометне. Днес сме свидетели на тоя тежък и мъчителен аборт на един велик народ , защото болшевизмът отрече семейството , отрече селото и селянина , противопостави работника на селянина и на интелектуалеца, защото вместо да върви към осъществяване на една национална общност , той издигна класовият егоизъм като свое най-свещено знаме и,в стремежа си да направи това знаме и знаме на останалия свят, той се самоизключи като достойна придобивка на човешката мисъл и воля. И сега , Нова Европа се ражда. Тя се ражда по-силна , по-могъща и по-свежа, защото се възвръща към труда и към естествения извор на живота – селянина. Селянинът и работникът – това ще бъдат и в бъдеще двата основни подпора на Нова Европа. За тия два стълба се налагат постоянно искрени грижи , а не потайно нагаждане и размазване на ясните идеи и принципи , които трябва да влязат в устройството на един бъдещ европейски ред . Примерът е даден . Ние го сочим още един път.
Сп. “Нова Европа” , Година III. , Бр.32 от 18 Август 1941 год.
Saturday, April 7, 2018
Von Thronstahl - Bellum, Sacrum Bellum! (2003)
Artist: Von Thronstahl
Album: Bellum, Sacrum Bellum!
Year: 2003
Genre: Martial Industrial, Neofolk
Country: Germany
Format: MP3
Bitrate: 320
Size: 147.4 Mb
01. Praetorianer
02. Bellum, Sacrum Bellum
03. Through Sun And Steel Transforming
04. Adoration To Europa (Imp. Externum)
05. Warheads Of Humanity
06. Kampf Um Die Sonne
07. We Walked In Line
08. Ius Ad Bellum Et Ius In Bello
09. The Flying Dutchman
10. Hornissensang & Feuersturm
11. Schuld Toetet
12. Der Grosse Betrug Des Friedens
13. Mars Macht Mobil I
ИЗТЕГЛИ
„Кръстоносен проход за спасяването на Европа.” - прокламация на Адолф Хитлер към германския народ и войниците на Източния фронт по повод обявяването на война на СССР
Аз бях потиснат от тежки грижи и осъден на неколкомесечно мълчание, но вече дойде часът, в който, най-сетне, мога да говоря открито.
Когато германският Райх на 3 септември 1939 г. получи английската декларация за обявяване война, повтори се още веднъж британският опит да бъде осуетено, чрез борба срещу най-силната в момента държава на континента, всяко начало на едно консолидиране, а заедно с това и на едно издигане на Европа.
Така едно време Англия съсипа Испания чрез много войни.
Така води тя своите войни срещу Холандия.
Така по-късно, с помощта на цяла Европа, тя се бори срещу Франция.
И така започна тя в началото на сегашния век обкръжаването на тогавашния германски Райх, а през 1914 г. -Световната война.
Германия бе победена през 1918 година само поради липсата на вътрешно единство. Последиците бяха страшни. След като най-първо бе заявено лицемерно, че войната се е водила само срещу кайзера и неговия режим, започнато бе планомерното унищожаване на Райха, когато германската войска бе сложила вече оръжието си. Докато се изпълняваха пророкуванията на един френски държавник, че в Германия имало 20 милиона души излишни хора, сиреч хора, които би трябвало да бъдат премахнати чрез глад, болести или изселвания - Националсоциалистическото движение започна да върши своето дело за обединяването на германския народ, а заедно с това и за въздигането на Райха.
Това ново издигане на нашия народ от нуждата, мизерията и срамното пренебрежение, стоеше под знака на едно чисто вътрешно възраждане. Особено Англия не беше ни най-малко засегната, нито застрашена от него. Въпреки това, веднага започна да се прилага новата, изпълнена с омраза обкръжителна политика срещу Германия. Във вътрешността на страната и в чужбина се дойде до известния нам комплот между евреи и демократи, болшевики и реакционери, с единствената цел да се попречи на създаването на новата германска народна държава, а Райхът отново да бъде хвърлен в безсилие и мизерия.
Омразата на това международно световно съзаклятие засягаше, наред с нас, и ония народи, които, също така пренебрегнати от щастието, бяха принудени да си изкарват насъщния хляб чрез най-тежка борба за съществуване. Преди всичко, на Италия и на Япония също тъй, както и на Германия бе отказано, дори формално забранено, всяко участие в разпределянето на благата на този свят. Затова съюзяването на тези нации беше един акт на самоотбрана срещу застрашаващата ги егоистична световна коалиция на богатството и насилието.
Още през 1936 г. Чърчил беше заявил, според изявленията на американския генерал Ууд, пред една комисия на американската камара на представителите, че Германия била станала пак твърде силна и затова трябвало да бъде унищожена.
През лятото на 1939 г. на Англия се струваше, че е дошло времето, когато ще може да започне проектираното отново унищожаване, чрез повтарянето на една обширна обкръжаваща политика по отношение на Германия. Системата на устроената за тази цел кампания от лъжи се състоеше в това - други народи да бъдат обявявани за застрашени, да бъдат подлъгани най-първо чрез английски обещания за гаранции и за помощ, а след това, както беше и преди Световната война, да бъдат пратени да се бият срещу Германия.
Така на Англия успя да лансира в света, от май до август 1939 г., твърдението, че Литва, Естония, Финландия, Бесарабия, както и Украйна били пряко застрашени от Германия. Една част от тия държави се оставиха да бъдат подмамени да приемат предлаганите обещания за гаранции и по този начин преминаха в новия фронт, който
обкръжаваше постепенно Германия.
При тези обстоятелства, аз сметнах, че мога да поема отговорността пред своята съвест и пред историята на германския народ, като уверя не само тези страни, респективно техните правителства, в неистинността на изказаните британски твърдения, но, независимо от това, да успокоя, особено най-мощната сила на Изтока, чрез една тържествена декларация за границите на нашите интереси.
Националсоциалисти!
Всички вие навремето сигурно сте чувствували, че тази стъпка беше за мене трудна и тежка. Никога германският народ не е хранил враждебни чувства спрямо народностите на Русия. Но повече от две десетилетия еврейско-болшевишките властници от Москва се мъчеха да хвърлят в огъня не само Германия, но и цяла Европа. Не Германия се е опитвала някога да пренесе в Русия своя националсоциалистически светоглед, а еврейско-болшевишките властници в Москва непрестанно правеха усилия да натрапят на нашия и на другите европейски народи своето господство, и то не само духовно, но и военно-административно.
Във всички страни, обаче, последиците от дейността на този режим бяха само хаос, мизерия и глад.
В противовес на това, от две десетилетия насам аз се мъчех да дойда, с минимални намеси и без всякакво разрушение на нашето стопанство, до един нов социалистически ред в Германия, който не само отстранява безработицата, но и прави печалбата от работата да отива постоянно и във все по-голям размер в творящите хора.
Успехите на тази политика на стопанския и социален нов ред на нашия народ, който при планомерно преодоляване на съсловни и класови различия се стреми към една истинска народна общност като последна цел, са без прецедент в цял свят.
Затова през август 1939 г. на мене ми струваше една тежка вътрешна борба да пратя своя министър в Москва, за да се опита там да неутрализира британската политика на обкръжаване на Германия. Аз направих това не само със съзнанието за отговорност спрямо германския народ, но преди всичко с надеждата, че накрая все пак ще можем да дойдем до едно трайно премахване на напрежението и да намалим жертвите които, може би, щяха да бъдат искани от нас в друго отношение.
След като Германия даде тържествено уверение в Москва, че споменатите области и страни - с изключение на Литва - лежат извън всички германски политически интереси, бе сключено и едно особено споразумение, за в случай че Англия би успяла да насъсква Полша да влезе във война срещу Германия. Но и тук стана едно разграничение на германските претенции, които не стояха в никакво съотношение с постиженията на германското оръжие.
Националсоциалисти!
Последиците от този желан от самия мен и сключен в интереса на германския народ договор бяха твърде тежки, особено за живеещите в засегнатите страни германци.
Много повече от половин милион сънародници германци - все дребни селяни, занаятчии и работници - бяха принудени почти за една нощ да напуснат своята досегашна родина, за да се отърват от един нов режим, който ги застрашаваше отначало с безкрайна мизерия, но, рано или късно, с пълно унищожаване.
Въпреки това хиляди германци изчезнаха! Невъзможно беше да се узнае тяхната съдба или дори тяхното местонахождение. Само между тях се намират повече от 160 души поданици на германския Райх.
За всичко това аз мълчах, защото трябваше да мълча! Защото моето желание беше да постигна едно окончателно премахване на напрежението, а ако е възможно, и едно трайно споразумение с тази държава.
Още по време на нашия поход в Полша, съветските властници ненадейно предявиха претенции и за Литва, въпреки постановленията на договора.
Германският Райх никога не е имал намерение да окупира Литва и не само че не е поставял никакво подобие искане пред литовското правителство, ами напротив - отхвърли молбата на тогавашното литовско правителство да изпрати в Литва германски войски, като акт, неотговарящ на целите на германската политика.
Въпреки това, аз се примирих и с това ново руско искане. То беше, обаче, само начало на непрестанни нови изнудвания, които от това време нататък се повтаряха постоянно.
Победата в Полша, която бе извоювана изключително от германски войски, ми даде повод да отправя отново към западните сили едно предложение за мир. Поради интернационалните и еврейски подстрекатели към война, то бе обречено на отхвърляне.
Причината за това отхвърляне, обаче, още тогава се криеше в това, че Англия все още имаше надеждата да може да мобилизира една европейска коалиция срещу Германия, като включи и Балканите, и Съветска Русия.
Така в Лондон се решиха да изпратят като посланик в Москва мистър Крипс.
Той получи ясното нареждане, при всякакви обстоятелства, да поднови отношенията между Съветска Русия и Англия и да ги развие в смисъла на английските интереси. Английският печат пишеше върху напредъка на тази мисия, доколкото тактически съображения не го караха да мълчи.
През есента на 1939 г. и през пролетта на 1940 г. се показаха вече фактически първите последици. Докато Русия се канеше да зароби военно не само Финландия, но и балтийските държави, тя изведнъж мотивира тази акция с колкото лъжливото, толкова и смешното твърдение, че трябва да пази тези страни от една чужда заплаха, респективно да я изпревари. Това, обаче, можеше да се отнася само до Германия.
Защото друга сила изобщо не би могла нито да проникне в източните области, нито да води война там. Въпреки това, аз трябваше да мълча. Но властниците в Кремъл веднага отидоха още по нататък.
Болшевишко струпване на войски по германската източна граница
Докато Германия през пролетта на 1940 г. оттегли своите въоръжени сили далеч от източната граница по смисъла на така наречения пакт за приятелство, дори в голяма част изобщо освободи тези области от германски войски, то в същото време започна натрупването на руски войски в един размер, който можеше да бъде схванат само като едно съзнателно застрашаване на Германия.
Според една декларация на Молотов, направена тогава лично от него, още през пролетта на 1940 г. само в балтийските държави са се намирали 22 руски дивизии. Понеже руското правителство винаги твърдеше, че тези войски били повикани от тамошното население, целта на тяхното стоене там можеше да бъде само една демонстрация срещу Германия.
Докато нашите войници от 10 май 1940 г. нататък бяха сломили френско-британската мощ на Запад, руското натрупване по нашата източна граница продължаваше в един размер, който постепенно ставаше все по-застрашителен.
Затова от август 1940 г. нататък аз смятах, че не бих могъл да отговарям повече пред интересите на Райха, ако срещу това огромно натрупване на болшевишки дивизии оставя незащитени нашите източни провинции, които и без това вече толкова често са бивали опустошавани.
Но по този начин настъпи това, което целеше британско-съветското сътрудничество, а именно ангажиране на толкова големи германски сили на Изток, че германското военно ръководство не можеше вече да поеме отговорността за едно радикално завършване на войната на Запад, особено по отношение на въздушните сили.
Това, обаче, отговаряше не само на целта на британската политика, но и на съветската. Защото както Англия, така и Съветска Русия имат намерението да удължат тази война колкото може повече време, за да отслабят цяла Европа и да я хвърлят във все по-голямо безсилие.
Застрашителното нападение на Русия срещу Румъния също така трябваше да служи само на задачата да получи в свои ръце, или при дадени обстоятелства поне да унищожи, една важна база не само на германския стопански живот, но и на стопанския живот на цяла Европа.
От 1933 г. насам, обаче, тъкмо германският Райх се стараеше с безкрайно търпение да спечели като търговски партньори югоизточно-европейските държави. Затова ние имахме и най-голям интерес за тяхното вътрешно държавно консолидиране и за реда в тях. Нахлуването на Русия в. Румъния и гръцкото обвързване с Англия застрашаваха да превърнат в късо време и тези области в едно общо бойно поле.
Противно на нашите принципи и обичаи, в отговор на една настоятелна молба на тогавашното румънско правителство, което само беше виновно за този развой на нещата, аз му дадох съвет, в интереса на мира, да се поддаде на съветското изнудване и да отстъпи Бесарабия.
Румънското правителство, обаче, смяташе, че ще може да носи отговорността за това пред своя собствен народ само при предпоставката, че като обезщетение за това Германия и Италия ще дадат поне една гаранция, че няма да бъде повече засягана останалата румънска територия. Аз направих това с тежко сърце.
Преди всичко затова, защото, когато германският Райх даде една гаранция, това значи, че той ще държи на нея. Ние не сме нито англичани, нито евреи.
Аз вярвах, че по този начин съм услужил, в последния час, на мира в тази област, макар и след приемането на едно тежко задължение от наша страна. Обаче, за да бъде окончателно разрешен този проблем, а също и за да се получи яснота върху съветското становище по отношение на Райха, както и под натиска на постоянно засилващото се мобилизиране на нашата източна граница - аз поканих г-н Молотов да дойде в Берлин.
По това време съветският министър на външните работи поиска изясняването, респективно съгласието на Германия по следните четири въпроса:
I. ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:
В случай на едно нападение на Съветска. Русия срещу Румъния, германската гаранция за Румъния ще бъде ли насочена и срещу Съветска Русия?
МОЯТ ОТГОВОР:
Германската гаранция е обща и ни задължава безусловно. Русия, обаче, никога не ни е заявявала, че, освен Бесарабия, има изобщо и други интереси в Румъния. Самото завземане на Северна Буковина беше едно нарушение на това уверение. Затова аз не вярвах, че сега изведнъж Русия би могла да има и по-нататъшни намерения спрямо Румъния.
II ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:
Русия се чувствувала отново застрашена от Финландия. Русия била решена да не търпи това. Готова ли е Германия да не дава никаква подкрепа на Финландия и, преди всичко, да оттегли веднага отправилите се към Киркенез войски, за да сменят тамошните войски ?
МОЯТ ОТГОВОР:
Сега, както и преди, Германия няма никакви политически интереси във Финландия. Една нова война на Русия срещу малкия финландски народ, обаче, не може да бъде смятана от правителството на германския Райх като търпима, толкова повече, че ние никога не бихме могли да вярваме в едно застрашаване на Русия от Финландия. Но ние изобщо не искаме в Източно море да се създаде още веднъж една военна област.
III. ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:
Готова ли е Германия да се съгласи, а Съветска Русия от своя страна да даде гаранция на България и за тази цел да изпрати съветски войски в България, при което той -Молотов - искал да заяви, че те нямали намерение по този повод да отстранят, например, Царя (Става дума за Цар Борис III - Бел. ред.)
МОЯТ ОТГОВОР:
България е суверенна държава и аз не зная България изобщо да е помолила Съветска Русия за гаранция, както Румъния помоли Германия. Освен това, би трябвало да говоря по това с моите съюзници.
IV. ВЪПРОС НА МОЛОТОВ:
Съветска Русия имала нужда, при всички обстоятелства, от свободно преминаване през Дарданелите и искала за своята защита окупирането на няколко важни опорни точки на Дарданелите, респективно на Босфора. Съгласна ли била Германия с това или не?
МОЯТ ОТГОВОР:
Германия е готова във всяко време да даде своето съгласие за една промяна на статута от Монтрьо в полза на черноморските държави. Германия не е готова да се съгласи Русия да притежава свои опорни пунктове в теснините.
Националсоциалисти!
По тия въпроси аз възприех онова становище, което единствено можех да възприема като отговорен ръководител на германския Райх, но и като съзнаващ отговорността си представител на европейската култура и цивилизация.
Последицата беше едно засилване на съветската дейност, насочена срещу Райха, преди всичко, обаче, незабавното започване на вътрешното подкопаване на новата румънска държава и опитът чрез пропаганда да бъде отстранено българското правителство.
С помощта на объркани, незрели глави от румънския легион, удаде се да бъде инсцениран в Румъния един държавен преврат, чиято цел беше да бъде свален държавният глава генерал Антонеску и да бъде създаден хаос в страната, та като бъде отстранена законната власт, да се премахне предпоставката за влизането в сила на германското обещание за гаранция. Въпреки това, аз все още вярвах, че най-добре ще бъде да запазя своето мълчание.
Веднага, след пропадането на този план бе извършено едно ново засилване на руските войскови концентрации по източната германска граница. Бронирани части и парашутни войски във все повече растящ брой, бяха премествани в застрашителна близост до германската граница.
Германската войска и германското отечество знаят, че до преди няколко седмици нито една единствена германска бронирана или моторизирана дивизия не се намираше на нашата източна граница.
Но ако би било потребно едно последно доказателство за образуваната, между това, въпреки всички залъгвания и прикривания, коалиция между Англия и Съветска Русия, това доказателство бе дадено чрез югославския конфликт. Докато аз се стараех да предприема един последен опит за умиротворяването на Балкана и, в изпълнено с разбирателство сътрудничество с Дуче, поканих Югославия да се присъедини към Тристранния пакт. Тогава Англия и Съветска Русия организираха, с общи усилия, оня преврат, който отстрани в една нощ тогавашното избрано правителство.
Защото на германския народ днес може да бъде съобщено - сръбският преврат срещу Германия бе извършен не само под английско, но, преди всичко, под съветско-руско знаме. Но понеже ние мълчахме и по това, съветското ръководство направи още една стъпка по-нататък. То не само организира преврата, но и няколко дни по-късно сключи с преданите нему нови креатури известната приятелска спогодба, която беше предназначена да засили съпротивителната сила на сърбите срещу умиротворяването на Балкана и да ги настрои срещу Германия. И това не беше никакво платоническо намерение.
Москва искаше мобилизирането на сръбската армия. Понеже аз и тогава смятах, че е по-добре да не говоря, властниците от Кремъл направиха още една крачка по-нататък.
Правителството на германския Райх притежава днес документи, с които се доказва, че Русия, за да спечели окончателно Сърбия за борбата, е дала на последната уверението, че през Солун ще доставя оръжия, самолети, муниции и друг военен материал срещу Германия.
И това ставаше почти в същия оня момент, когато сам аз още давах на японския министър на външните работи д-р Мацуока съвет, да работи за едно подобряване на отношенията с Русия, все с надеждата да се помогне по този
начин на мира.
Само бързият пробив на нашите несравними дивизии към Скопие, както и завземането на Солун, попречиха на намеренията на този съветско-англосаксонски комплот. Сръбските офицери от въздухоплаването отлетяха за Русия и там бяха приети като съюзници.
Победата на силите от Оста на Балкана осуети плана, Германия да бъде въвлечена през това лято в няколко месечни борби в Югоизточна Европа, а, между това, натрупването на съветски войски да продължава все повече, тяхната боева готовност да се засилва, та тогава Съветска Русия, заедно с Англия и подкрепена от очакваните американски доставки, да задуши и да смаже германския Райх и Италия.
По този начин Москва не само наруши постановленията на нашия пакт за приятелство, но и извърши най-жалка измяна. И всичко това ставаше, докато властниците в Кремъл до последната минута лицемереха навън, точно както беше в случая с Финландия или Румъния, и правеха наглед невинни опровержения.
Но ако досега бях принуден от обстоятелствата постоянно да мълча, днес е дошъл моментът, когато едно по-нататъшно бездействие би било не само греховна небрежност, но и престъпление спрямо германския народ, дори спрямо цяла Европа,
Днес кръгло 160 руски дивизии стоят на нашата граница. От няколко седмици постоянно стават нарушения на тази граница, и то не само на съветско-германската граница, но и в Далечния север, както и в Румъния. Руските летци просто си правят удоволствие да оглеждат безгрижно тези граници, вероятно за да ни докажат по този начин, че се чувстват вече като господари на тези области.
През нощта на 17 срещу 18 юни руски патрули отново направиха разузнаване на германската територия и можаха да бъдат отблъснати едва след продължителна престрелка.
По този начин, обаче, дойде вече часът, в който става необходимо да се противопоставим на този комплот на еврейско-англосаксонските военни подбудители и на също тъй еврейските властници на болшевишката московска централа.
Германски народе!
В този момент се извършва едно настъпление, което по размери и обсег е най-голямото, каквото е виждал светът досега. Заедно с нашите финландски другари, борците на победителя от Нарвик стоят до Северното ледо-вито море. Германски дивизии, под заповедите на завоевателя на Норвегия, пазят, заедно с финландските герои на свободата, под заповедите на техния маршал, финландската земя. От Източна Прусия до Карпатите се простират формациите на германския източен фронт. По бреговете на Прут, по долното течение на Дунава, чак до бреговете на Черно море, германски и румънски войници стоят заедно под заповедите на държавния глава Антонеску.
Задачата на този фронт не е вече защитата на отделни страни, а осигуряването на Европа и, следователно, спасяването на всички.
Затова днес реших да се поставя отново в ръцете на нашите войници съдбата и бъдещето на германския Райх и на нашия народ.
Дано Бог ни помогне и в тази борба! Берлин,
22 юни 1941 година. Адолф Хитлер
„Кой искаше тази война?” - Писмо на Адолф Хитлер до премиера на Франция Даладие
Разбирам Вашата загриженост. И аз никога не съм пренебрегвал върховния дълг, който лежи върху ония, които са поставени да ръководят съдбата на народите. Като стар войник, аз познавам, като Вас, ужасите на войната. Изхождайки от това съзнание за дълг и от тези познания, аз искрено полагах усилия да отстраня всички поводи за конфликт между нашите два народа. Още от по-рано аз съвсем открито заявих на френския народ, че възвръщането на Саарската област ще бъде предпоставката за това разбирателство. И след действителното й възвръщане, аз веднага тържествено потвърдих, че се отказвам от каквито и да било други искания по отношение на Франция. Германският народ одобри това мое становище. Както сами сте се уверили през последното си пребиваване у нас, нашият народ не изпитва никаква злоба, нито омраза към своя някогашен храбър противник. Напротив.
Умиротворяването на нашата западна граница водеше към растяща симпатия, поне от страна на германския народ, една симпатия, която той при множество случаи демонстративно е проявявал. Изграждането на голямата западна укрепена линия, която погълна и поглъща много милиарди, представлява за Германия един документ за това, че тази граница на Райха е окончателно одобрена и установена. С това германският народ се отказа от две провинции, които едно време принадлежаха към старата Германия, които после бяха отново придобити с много кръв и най-после бяха защитавани с още повече кръв.
Този отказ не е някакво тактическо и предназначено за чужбина държане, но е - Ваше Превъзходителство трябва да ми вярва - едно решение, което се потвърждава от всички наши мероприятия. Вие не можете, господин министър-председателю, да ми посочите нито един случай, където, макар с един ред или с една реч, да е била нарушена така установената вече западна граница на Райха.
Аз вярвам, че с тоя отказ и с това наше държане се отстраняват от нашите два народа всички поводи за конфликт, който би ни довел до повторение на трагедията от 1914/18 година.
Това доброволно ограничаване на германските жизнени претенции на запад не може, обаче, да се схване като признаване на Версайлския диктат по отношение на всички други области.
Година след година аз се опитвах да постигна ревизия на този диктат, поне по отношение на най-невъзможните и най-непоносимите негови постановления, по пътя на мирните преговори. Но беше невъзможно. Обаче, за мнозина прозорливи мъже от всички народи бе съвсем ясно, че ревизията трябва да дойде. Каквото и да се казва против моя метод, каквито и грешки да се сочат в нея, едно само не може да бъде пренебрегвано или оспорвано - че в много случаи беше възможно, без ново проливане на кръв, да намеря задоволителни разрешения не само за Германия, но, чрез начина на процедирането, да освободя държавните мъже на другите народи от често пъти невъзможното за тях задължение, да отговарят за тая ревизия пред собствените си сънародници. Защото едно поне Ваше Превъзходителство трябва да ми признае ревизията трябваше да дойде.
Версайлският диктат бе непоносим. Никой честен французин - а също така и Вие, господин Даладие - не би могъл, при едно подобно положение, да действа иначе, а не като мене. В този смисъл аз се опитах да премахна най-безразсъдните постановления на Версайлския диктат.
Аз направих на полското правителство едно предложение, което смая германския народ. Никой друг, освен мене, не би могъл да се яви пред нашето общество с такова предложение. Такова предложение можеше да бъде направено само веднъж.
Аз съм дълбоко убеден, че ако тогава, особено от страна на Англия - вместо да се развихря против Германия дива вестникарска кампания и да се пущат слухове за германска мобилизация - Полша бе посъветвана да бъде благоразумна, то Европа днес и за още 25 години би могла да се радва на пълен мир. Обаче, чрез лъжата за германска агресия, полското обществено мнение бе раздразнено, полското правителство бе поставено в затруднение да взема ясни решения и, най-вече, чрез дадените му тогава гаранции, бе по-мрачен погледът му за границата на реалните възможности.
Полското правителство отблъсна предложенията. Полското обществено мнение, уверено че Англия и Франция ще се бият заради Полша, започна да предявява искания, които биха могли да се схванат като смешни налудничавости, ако не биха били безкрайно опасни.
Тогава настъпи един непоносим терор, едни физически и стопански преследвания над милион и половина германци, живущи в отстъпените от Райха области. Не искам да ви говоря за извършените престъпления. Поради постоянните посегателства на полските държавни органи върху Данциг, населението бе доведено до убеждението, че то е беззащитно изоставено на произволите на една власт, която е чужда на националния характер на града и на жителите му.
Мога ли да Ви задам въпроса, г-н Даладие, как Вие, като французин, бихте постъпили, ако, вследствие нещастен завършек на една храбра битка, някоя ваша област би била отделена чрез завзет от чужда държава коридор? И ако на един голям град - да кажем Марсилия - би било забранено да се чувства принадлежащ към Франция, и ако живущите в тези места французи биха били преследвани, бити, тормозени, дори най-зверски избивани?
Вие сте французин, г-н Даладие, и мога да си представя как бихте постъпили. А аз съм германец, г-н Даладие. Не се съмнявайте, че моето чувство на чест и че моето съзнание за дълг, ще ми заповядат да действувам по същия начин. Ако нещастието, което ни е сполетяло, би тежало върху вас, бихте ли могли Вие, г-н Даладие, да си обясните поведението на Германия, която без никакъв повод, би се застъпила щото коридорът през Франция да остане, заграбените френски области да не се върнат, присъединяването на Марсилия към Франция да се забрани ?
Обаче аз не мога да си представя, г-н Даладие, че поради такива причини Германия би се вдигнала против вас! Щом като аз и ние всички се отказахме от Елзас и Лотарингия, за да избегнем едно ново кръвопролитие, още по-малко бихме проливали кръв за запазването на едно безправие, което за вас е непоносимо, а за нас безразлично. Всичко, което ми пишете във Вашето писмо, г-н Даладие, и аз чувствам също като Вас. И, може би, тъкмо ние двамата, като стари войници от фронта, ще можем по някои въпроси да се разберем най-лесно. Само че Ви моля добре да вникнете и в това, че за една нация, която се уважава, е невъзможно да се откаже от два милиона свои сънародници и да гледа от своята граница как ги измъчват.
Следователно, аз поставям едно ясно искане - Данциг и Коридорът трябва да се върнат на Германия. Македонското положение по нашата източна граница трябва да бъде премахнато. Аз не виждам по какъв начин Полша -която мисли, че е ненакърнима под закрилата на дадените й гаранции - би могла да бъде склонена към едно мирно разрешаване на въпроса. Обаче, аз бих жертвал достойното бъдеще на моя народ, ако не бъдем готови да разрешим спора тъй или инак. Ако съдбата пак принуди нашите два народа да се сражават, то в мотивите ще има една разлика.
Аз, Г-н Даладие, ще се боря заедно с моя народ, за коригирането на една неправда, а другите - за нейното запазване. Това би било още по-трагично затова, защото мнозина бележити мъже, и от средата на вашия народ, признаха безумието на някогашното разрешение, както и невъзможността то да бъде запазено за дълго време.
Аз ясно виждам, тежките последици от един такъв конфликт. Но аз вярвам, че Полша ще понесе най-тежките последици, защото, както и да завърши една война около въпросния спор, полската държава ще бъде тъй “или инак, загубена.
Не само за Вас, г-н Даладие, но и за мене ще бъде много болезнено, ако нашите два народа ще трябва да влязат в една кървава и унищожителна война заради този спор. Но аз не виждам, както вече споменах, от наша страна никаква възможност да въздействуваме на Полша да се вразуми и да приеме коригирането на едно положение, което е непоносимо за германския народ и за германския Райх.
Берлин,
27 август 1939 г.
Адолф Хитлер
[1] На 25 август 1939 г. Адолф Хитлер отправя до френския министър-председател Даладие едно лично послание, в което излага германското становище спрямо Франция и предлага мирно уреждане на всички спорни въпроси. На следния ден Даладие отговори на Хитлер, също с лично послание.
Тук публикуваме отговора на Хитлер до френския министър-председател.
Thursday, April 5, 2018
Митът за спасяването на евреите в България
Г-н Цанков , Вие преди девети септември 1944 г. се обявихте в защита на евреите в България , но каква позиция да заемем днес по отношение на световното еврейството след като сега всички сме прокудени от Родината си и там ни чака смърт ?… Професор Цанков се почудил какво да отговори и им отвърнал , че това е работа за големите нации , а не за българите… Но дали се съди за една нация голяма или малка е тя само по нейната численост ? Нямал ли е проф. Цанков нещо друго предвид , след като така лесно българските военни обърнаха оръжие срещу своите достойни и честни германски съюзници? Дали наистина е било недопустимо да се противопоставим на Съветската армия още при нейното наближаване до делтата на Дунава. Та дори и заели позиции на румънския бряг , болшевиките се ослушват близо две седмици и едва на осми септември 1944 г. се осмеляват съвсем предпазливо да започнат прехвърляне през Дунава…
Няма нищо по-срамно от предателството на свои ! Ето това е имал предвид проф.Цанков , когато е говорел за малките и големи нации. И съвсем закономерно , именно тия , които защитава г-н професора преди Девети септември , стават организатори и ръководители на повсеместния болшевишки терор след окупирането на Царство България от Съветската армия. Това е една забрала гнойна рана в българската народностна душа , която докато ние българите не почистим и дезинфекцираме , никога не ще можем да продължим напред !
В последно време ни продъниха ушите , че сме били “спасили” някакви си чифути и че трябвало да бъдем особено щастливи от този факт. Случайно ли се внушава това , при положение , че евреи приватизираха всичките ни що-годе рентабилни предприятия , евреи командват българските банки, евреи ръководят българските медии и културни институти , евреи са се загнездили по всички нива на държавната и съдебна администрация в България ?
И днес , докато същите тия натрапват на германците някакви си “вини” за “геноцид над единоверците им” чрез т.нар. “Холокауст” , то на безхаберните българи натрапват мита за “спасяването” на техните съплеменници от този въображаем “геноцид”.
Видно е , че тия световни престъпници са замислили друг сценарий за България и българите , защото като съюзници на Третия Райх твърде лесно биха ни издокарали като съучастници в “Холокауста” , както се случи вече с приятелски настроената към чифутите Швейцария.
Всичко това е понятно , ако погледнем какво става в Близкия Изток с неоколониалния екперимент “Израел”. Жестоката действителност кара световното фарисейско правителство да търси друга територия, за да продължи в нова юдейска “държава” човеконенавистната си неоколониална политика.
Крайно време е , ние българите , да погледнем истината в очите:
След като еврейските слугински правителства в нашата страна от 1990 г. насам , със своята асоциална политика проведоха етническа чистка ( геноцид ), като умориха над един милион старци и прокудиха от Родината България над един милион млади българи , то сега целта на чифутите е чрез своите подопечни слуги в парламента да подготвят гласуването на антибългарски закони и превърнат българите в “палестинците” на Балканите. Това е истински , а не измислен геноцид !
Защото от десетилетия насам световното фарисейско правителство подготвя превръщането на Южна България в юдейска провинция със столица стария ционистки център Пловдив , която да поеме еврейски заселници под покровителството на САЩ и НАТО. Та това е дълбоката , същностна причина чифутите постоянно да ни втълпяват , че сме били “спасители на евреите”.
Всеки българин трябва внимателно да чете вехтозаветната книга “ Естир “ за да проумее и помни , защо се сгромоляса по този жалък и срамен начин Второто Българско царство тогава ! Нима избиването на българските болярски родове през IX век не е по същия modus operandi (почерк на престъпния деец), за да се разделим най-сетне с каквито и да е илюзии по отношение на еврейските планове за Балканите ?Ние предлагаме друго. Арийството по целия свят вече се пробужда. Пазейки както трябва себе си , ние пазим и гърба на своите арийски братя в Европа. Нищо хубаво не ни чака , ако продължаваме да играем по свирката на чифутите. Мащабната историческа задача на нашето движение се състои в това да подготвим този жизненоважен за арийските нации обрат в мисленето и поведението им , защото световноисторическата развръзка е близо. В този свят на хаоса , материализма и изродщината , ще оцелеят единствено онези народи , които въпреки всичко отстояват самите себе си и на историческото бойно поле се борят за нещо повече от това , което са !
Ний идемъ !
Победата ще бъде наша !
Wednesday, March 28, 2018
No Remorse - The Jews Can't Do A Thing If We Stick Together
Britain and Germany,
Must fight together, White Unity,
Together we must slay the beasts,
Send 'em back to their den in the East. The Jews can't do a thing if we stick together. Our race will live forever. The Jews can't do a thing if we stick together, White man will live forever. We must fight,
For the forces of light,
We must fight as one, And kill the parasites. Europe,
It's our land
You Jews better understand
We wil fight our fight, to keep Europe white.
Какво са направили евреите за България
Какво са направили евреите за България
За да съдим за значението на политическата дейност на евреите в България, най-напред е необходимо да изучим и да опознаем отечеството си, неговите исторически пътища, неговите идеали, неговите минали и настоящи политически и икономически явления. След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския полуостров, България става център и разсадник на православната вяра. В нейните монастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения, подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра. От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия, стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Синедрионът, който винаги се е стремял да унищожи, обезсили и насочи на лъжлив път учението на Иисуса Христа. В XVI век членове на Синедриона са били всички венициански евреи и банкери. Благодарение на това, че в техни ръце се е намирал капитала, те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги, евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили, а сами оставали в сянка. Тази политика на веницианските банкери-евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоносна за България.
Царица Сара и Синедриона
Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват, че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара, дъщеря на един венециански банкер, и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България, населението на която и било напълно преданно. Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81). В историята на християнството на Балканите, тя изиграла почти същата роля, като Попея в Рим само, че в друга форма. Нейните наемни агенти, със средствата на веницианските търговци разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че всичко това е измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа). Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат, пиянство, започнал да процъфтява материализма. Развлеченията, противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си, понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила на Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области, което безспорно, го е унищожавало, но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата.
Падането на България
На фона на тези тревожни събития, в България през XIV в. се появила величавата фигура на партиарх Евтимий. Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на България, и дори извън пределите и. Неговата вяра, учението му, неговите пламенни речи започнали отново да върщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднаж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех, тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4) Въпреки това, Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров, а цар Иван Александър, смятайки го за свой близък съвременник, му подарил един монастир, гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по-широките маси. Тогава веницианските банкери-евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това, византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната, но помощ от запад не дошла. По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя, подстрекавана от венецианските евреи. Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров, те заели със съдействието на жената на Иван Александра -- Сара, Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас, Одрин и сключили с България договор, който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа. Сключвайки този неизгодеин договор, Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част, и че останалата България ще бъде спасена. След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние, той се обявил за открит враг на Турция в същото време, когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага, подстрекаван от еврейството. Нарушавайки договoра сключен от баща му, със своя неутралитет той предизвикал, а в същото време не се погрижил да пoтърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия, които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейстовото чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и Лала-Шахин против България, при което първият заел областта между Марица и Черно море, а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад, да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си хубавата Мара. Такава е била волята на венецианските евреи!... В 1382 година турците превзели София, която им била нужна по стратегически съобръжения, да си отворят път към Сърбия. В 1388 година султан Мурад изпратил 30’000 армия под командата на великия везир Али паша, който преминал Стара планина и завладял Провадия, Преслав, Шумен и Силистра. От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери. На нейна територия се появили предатели, които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа, стр. 9)
Обсадата на Велико Търново
Friday, March 23, 2018
Българският мироглед - отглас от далечни векове
Когато говорим за толкова далечно време, не е лесно да си представим каква точно ценностна система е властвала сред българите, но останките от тях говорят за отминалото време, стига човек да има сетива да ги разбере. Напоследък често говорим за идеология, националистите дават "препоръки" какви трябва да са българите, за да спре текущия позор.Единственият верен път е възстановяване на изгубения ни български мироглед и развитие върху такава основа.
Днес понятието "български манталитет" се е превърнало за масата в синоним на нещо напълно отрицателно. Повечето хора дори не осъзнават, че същото понятие някога е значело гордост, сила и чест. Вместо това, насреща ни една сган от откровени дебили, чието "културно аз" е оформено в странен хибрид между американистки и ориенталистки привички и начин на живот, абсолютна готовност за продажничество и предателство не само на българското, а дори на своите близки; липса на духовни ценности, слугинаж, простотия.
Как ще спрем това - казахме; като отново възприемем ценностите на българите, които запазиха себе си и дори победиха тогавашните империи. Докато ги възприемаме просто като конниците от учебниците и просто като история, няма да може да добием силата си.
Погледнете само две неща - архитектурата на Плиска и някои писмени български извори като Именникът на българските канове, дори отделните каменни блокове с издялани рунически знаци. Наглед не много информация, но всъщност говорят много за създателите си и народа, на който принадлежат. Очевидни са някои черти от характера на тогавашните българи - монументалната величествена архитектура на Плиска сякаш говори за чувството за пълна независимост и боева готовност срещу всеки съперник, било то и със статут на империя. Стилът вдъхва не само самочувствие, а и хармонична опростеност, почти суровост, но не груба суровост, а красива. Съчетание от самочувствие и скромност - може би тайната на безспорното величие, което Плисковска България постига. И това в никакъв случай не е била само волята на управляващите канове и боилите - това са качествата и волята на българите като народ. Няма я римската отблъскваща студенина и грандомания, нито гръко-елинската помпозност, сякаш прикриваща някакво лицемерие. Само величествено откровение и мощ, прехвърлени от българите върху съграденото от тях.
Завладяващи са и руническите символи върху каменни блокове, както и каменните рисунки. Наглед една грубост, граничеща с примитивност, но сякаш това не е породено от примитивна техника на изработка, а търсене на свободен стил. Наглед хаотично разпръснатите по каменните блокове рунически знаци, всеки с различна големина на резките, сякаш напомня космическия ред, в който хаосът е само привиден. Тези руни зареждат човек с чувство на необремененост и свобода, в същото време с ясно и могъщо послание.
Оцелялото от българските исторически паметници, накратко говори - сила, откровение, увереност в собствените сили, гениална опростеност, благодетелна войнственост. Какво би било този мироглед да се завърне...
Thursday, March 22, 2018
Tuesday, March 20, 2018
Наистина ли не можем?
Tака казват на нас, а какво споделят помежду си?
"Вземи си жена от рода на бащите си, а не вземай жена друговерка, която да не е от коляното на баща ти, защото ние сме синове на пророци." Товит 4:12
Помежду си твърдят, че само те са хора, а ние - не. Евреите ни наричат "гои", което преведено значи "добитък". Същият корен има твърде добре познатата ни недалечната история дума "гяур", чието значение е излишно до обяснявам. За циганите пък сме "даса", слуги. Странно е тяхното равноправие: ние сме длъжни да ги приемем за равни на нас; те си запазват правото да ни третират като по-низши. В техните затворени общности ние не сме допускани; в нашата общност те не само настояват да проникнат, но и да се ползват с всичко, от което се ползват най-добрите, най-заслужилите измежду нас. Та и с нещо в добавка. Ако някога чуете за "интеграция", знайте, че става дума именно за това. Стремежът им е да ни изместят, а накрая съвсем да ни премахнат. Българинът, дръзнал да защити своя имот, своята чест, живота си - този българин е заклеймен като нацист и антидемократ. Но ако жертва на насилие е същият българин, тогава демонично-либералните кривозащитници мълчат, тогава те забравят за всякакъв нацизъм, фашизъм и ксенофобия. Макар насилието срещу българи от страна на лицата с небългарска кръв да е именно на расова и национална основа.
Tе, другите се заселват сред нас, върху нашата земя. И земята, напоена с кръвта на прадедите ни, става недостъпна за нас. През кварталите и махалите, заселени с небългари, ние не можем да преминем. Из техните улици нас ни грабят, насилват ни, убиват ни. Неизброимо множество лъжеправозащитни организации адвокатстват на насилниците и убийците, съдят дори държавата ни, ако злодеят си получи заслуженото. Което иначе в ултрасвръхдемократичното ни общество не се случва често. От "Амнести интърнейшънъл" и "Хелзинки уотч" ни втълпяват, че отвратителните прояви на пъстроезичната криминална сган не били насилие, а манталитет, начин на мислене и на живот. А финансираните от унгарския евреин Дьорд Шорош /прекръстен на Джордж Сорос/ служби като "Хюман райтс", например, напоследък се заеха да прекрояват и българските държавни граници. Вътрешнодържавният разпад стана неудържим!
Tе прииждат и отнемат всичко наше, всичко, създадено и опазено от дедите ни за нас. И ние - като истински страхливци, като предатели на своя род и корен - търпим. Остана ли нещо Българско в нас, българи? Те, чуждите не ни смятат за човешки същества. За тях ние сме само биологичен резерв, от който могат да черпят колкото и когато си поискат. Но нали Тангра ни е сътворил да бъдем свободни? Нима ще тръгнем срещу Неговата повеля?
Довчера враговете на България лъжеха, преструваха се, лицемереха. Днес открито ни казват, че техният живот е смърт за нас, за нашите близки и приятели, а ние мълчим. Не възразяваме. Не смеем да ползваме нито нашето право на самозащита, нито да застанем в защита на хората, които обичаме, защото старата ДС под новото си име ДАНС бди над безопасността на небългарите. Момченцата със садистични наклонности на ген. Атанас Атанасов изглежда не съзнават, че измежду техните близки също се срещат българи. Но който отрича съпротивата срещу Злото, той не бива да се оплаква.
Скъпи мои объркани сънародници, вие живеете зле, защото живеете с Лъжата и тя краде вашите доходи. Но как искате Лъжата да не е с вас, когато преследват Истината, а вие мълчите. Свивате се страхливо и си въобразявате, че преследванията не ви засягат. Нима се залъгвате, че това, което живеете, е истински живот? Не искате ли да знаете кой открадна живота ви, хора? Безпаметни мои сънародници, припомнете си манталитета, начина на живот и методите, с които създадохме своята Държава! Припомнете си всяващата ужас Българска конница, прекосила степите на Евразия и поставила на колене великата Византия! Припомнете си силата, позволила ни да отстоим земята, върху която живеем и до днес!
"Безнадеждно е!" - тръбят пораженците. "Те са силните сега, те командват всичко, нищо не можем да направим!". Наистина ли не можем? Ако престанем да им вярваме, значи наполовина сме ги победили!
Monday, March 19, 2018
Кой беше Джордж Линкълн Рокуел?
Десет хиляди подивели евреи изпълниха Ню Йоркският Сентръл парк, където човека когото те най-много мразеха, беше планирано да говори в така наречения "свободен форум". Огромната тълпа се състоеше от превъзбудени хора, крещящи с пълен глас за неговата кръв. Те размахваха стоманени тръби и павета от улицата, в най-добрите старозаветни традиции на свободната реч. В действителност никой не го очакваше да се появи и да излезе лице в лице с такава озверяла тълпа, затова разпенените в устата "избрани" обърнаха събитието в анти-нацистко изстъпление. Те пляскаха и пееха "Хаванаглия" и танцуваха на улицата. Но точно на върха на тяхната истерия, в точно определеното време, един едър мъж, гордо застанал сам посред издивялата сбирщина от боклуци, захвърли своето дълго прикриващо палто. Като по някаква магия, Джордж Линкълн Рокуел се появи в пълна щурмова униформа, предизвиквайки един емоционален ураган, като беше заобиколен от врагове които бяха прекалено изумени за да помръднат. И невероятно, той започна да им се подиграва, осмивайки ги като страхливци и бегълци от лудницата.
"Аз дойдох," каза той, "по ваше желание, така че нека да видим колко сте смели наистина!" Никой не посмя да направи нещо срещу огромния бивш капитан от Американската флота. Той стъпваше важно, усмихваше им се и се присмиваше на техните фалшиви обещания да попречат неговата реч в Ню Йорк да се състои. Това беше една лична конфронтация между Арийски мъж и неговите еврейски противници, между расова материя и анти-материя. Експлозията беше неизбежна.
Евреите подивяват
Постепенно чифутляците се разяряваха все повече и повече до момента в който ги завладя пълна истерия. И така в един конвулсивен, крещящ скок, те се нахвърлиха върху Капитан Рокуел. Но той имаше психологическото предимството, което му даваше неговата изключителна смелост. И в последвалата жестока битка, която е прекалено невероятна за някой които лично не е бил свидетел или самият той не е участвал в такава схватка, той удряше и блъскаше, пробивайки си път през крещящата тълпа. Хищните демони се нахвърляха отвсякъде, докато самотният герой на Бялата раса се проправяше път от кръв и счупени кости през Ню Йорк Сити. Те не успяха да го свалят на замята, а той самият не се изморяваше да им чупи главите.
Разтревожени и вдъхновени от такава Херкулесова смелост, отряд от полицаи се втурна във виещата сган, размахвайки гумени палки. Доста чифути бяха набити, тъй като полицаите явно се наслаждаваха на своето занимание. И така те си пробиха път от плискаща се кръв до Капитан Рокуел, който все още не преставаше да размахва юмруци и го измъкнаха от там стъпвайки върху хленчещите тела на паднали евреи. Той се беше отървал само с няколко повърхностни рани и натъртвания. Дори униформата му беше в относително добра форма.
Младостта на Капитан Рокуел
Джордж Линкълн Рокуел е роден на 9-ти март 1918 година в щата Илинойс. Неговата младост е нямала нищо общо с подобни на гореописаната битка в Ню Йорк Сити. Той е искал да стане успешен рекламен художник, амбиция изпълнена, когато той печели първа награда в национален конкурс за Фондацията за борба с рака. Но Втората световна война променя неговите планове завинаги. Записвайки се като доброволец в Американската флота, още преди официалното влизане на Америка в войната, той става военноморски пилот. Той бива измамен заедно с милиони други американци, че едва ли не Адолф Хитлер се готви да събори Статуята на свободата. След края на войната той получава медали за изпълнението на бойния си дълг срещу немските подводници и при избухването на Корейската война той отново се записва, издигайки се до чин Капитан. Той бива изпратен в Исландия и по време на престоя си там той се среща и се жени за красива нордическа жена, с която си създава семейство през 50-те.
Но след края на Втората световна война, Рокуел постепенно осъзнава че Бялата Цивилизация все повече върви към упадък, противодействието на който той най-накрая открива в “Моята борба” на Адолф Хитлер. И така, придобил съзнанието за своята мисия – да спаси Бялата раса, той основава Американската Нацистка Партия, като по този начин се сбъдва предсказанието, което Фюрерът е направил малко преди своята смърт:
"Битката срещу евреите първоначално ще бъде подновена не в Европа, а в Съединените щати. В разстояние на двадесет и пет години, американците ще се събудят по отношение еврейският въпрос."
Битката е подновена
Но през 1958, американският народ е все още прекалено самодоволен и апатичен за да се извърши Бяла революция. Бунтовете на негрите, икономическият хаос, културното разлагане и ерата на Виетнамското предателство на 60-те са пред тях. И въпреки апатията на белите и "хартиената завеса", както Рокуел нарича еврейският бойкот в новинарските медии, неговият активизъм успява да направи националсоциализма видим за масата от бели хора.
Годините безплодна саможертва най-после дават резултат, когато започват шумни демонстрации на негри през работническите квартали на белите Американци. Намирайки се на върха на общото недоволство срещу насилствената интеграция, Капитан Рокуел изнася речи пред големи множества от неговите братя бели Американци, които за първи път го обсипват с благодарността, която той заслужава. "С евреите е свършено през седемдесет и втора! (The Jews are Through in '72!)" е един от популярните лозунги на това време, който изразява големите тогавашни надежди Рокуел за стане Президент на Съединените Щати през следващите избори.
Популярността на Рокуел към края на шейсетте е толкова голяма, че той изглежда предопределен да спечели най-високият пост в страната един ден. За нещастие това е и мнението на евреите и той бива убит при обстоятелства все още обвити в мистерия в Арлингтън, щата Вирджиния.
Кой беше Джордж Линкълн Рокуел?
Съдбата беше избрала идеалния човек за представител на следвоенното Национал социалистическо Движение.
Висок над метър и деветдесет сантиметра, красив, атлетичен и дарен с остър ум, той беше типичният Американски народен герой от същия калъп, най-малко физически, като Джон Уейн или Кларк Гейбъл, със същата обаятелност, към която Американската душа е най-възприемчива. И наистина за някои наблюдатели, той е наподобявал кръстоска между Джеймс Гарнър и Тиранозавър Рекс, особено когато е бил в разгара на битка. И все пак, въпреки всичкият се динамизъм, той е бил предан баща и винаги верен приятел.
В духа на най-възвишените водачески традиции на национал социализма, той винаги се е хвърлял без колебание срещу врага, който винаги го е превъзхождал числено. Когато първото Виет Конгско знаме е било публично развявано от комунисти-евреи на улиците на Бостън през 1956, Рокуел се спуска направо срещу демонстриращите предатели и глупаци и разкъсва знамето им, след което бива хвърлен в затвора, заради самоотвержения патриотизъм, които все още никои не е посмявал да изрази така. В такива случай той е казвал скромно за себе си, че се просто опитва по някакъв начин да компенсира вредата, която е нанесъл на национал социализма, докато се е биел във втората световна война, като един излъган Американец.
Наследството на Рокуел
Враговете на Бялата Раса биха искали да кажат, че Джордж Линкълн Рокуел никога не е съществувал. И наистина, те са се постарали да направят всичко възможно за да заличат името му от Американската история. Но техните усилия продължават да отиват напразно. Неговият образ и дела ще останат завинаги в сърцата и паметта на милиони, които за преживяли размирното десетилетие на шейсетте. Неговите съчинения и записани речи ще продължават да образоват и вдъхновяват нови и нови поколения от расови патриоти.
И въпреки, че след толкова много години, ние все още скърбим за тази огромна загуба, смъртта на Капитан Рокуел, ние знаем че той не е умрял преди изтичането на отреденото му време, както и всеки друг човек. В крайна сметка, съдбата на най-големите герои е не да умрат тихо от старост, а да паднат в разцвета на своя живот под омразата на техните врагове. Само по този начин те биха останали да живеят завинаги в народното съзнание на нашата раса.
Джордж Линкълн Рокуел направи всеки жив национал социалист и тези които все още не са родени, несравнимо по богати духовно с това, че живя на този свят. Той собственоръчно издигна нашето знаме от пепелта на Берлин в небесата на Америка. Той изразяваше нашата Идея по такъв представителен, професионален и спечелващ всекиго начин, че той ни направи горди от това че сме част от неговата борба. Ние почетно приемаме неговото духовно наследство. В неговото име, осветено от кръвта на неговата саможертва, ние ще се възползваме напълно от неговото наследство.
Живота на един човек е неговия най-благороден труд. И ако този труд се понесе от тези, които са го надживели, той не е истински мъртъв. Чрез нас, Рокуел продължава да живее!
Thursday, March 15, 2018
От британски националист към националсоциалист
Националният Фронт, раздиран от популистки спорове все още бе ръководен от бивши членове на Национал-социалистическото Движение и от такива на Движението за Велика Британия ( Greater Britain Movement ), което се съюзи с НФ през 1968, тогава Джон Тиндал, Мартин Уебстър, Денис Пери, Дейв Паскоу и много други енергични национал-социалисти влезнаха във Фронта. Благодарение тяхното дълбоко убеждение в идеологията много по силна от всеки “ плосък патриотизъм “ от типа на Торите, те ме научиха на много неща относно вида на “ Кръвта и почвата “ и как битката е международна, а не локална. Бях щастлив да продължавам с общите директиви на НФ и да крия новоприетите си радикални национал-социалистически възгледи под дебел пласт от псевдо-патриотични постулати. Фронта искаше това от мен и аз го правих, но бях щастлив, че все пак той е в сигурни национал-социалистически ръце, като тези на Тиндал и Уебстър. Все пак аз пробвах с редица други групи, които залагаха на “ директното действие “ – напускайки НФ за да участвам в по-откритото британско НС движение. Също така формирах няколко групи в Лийдс – Национал-демократичното движение за свобода ( National Democratic Freedom Movement ), както и второто поколение на БНП. Директната ни конфронтация с марксистката измет ни донесе национална и локална публичност, както Рокуел каза, че ще стане. Донесе ни и много арести, глоби и присъди – също предвидено от Рокуел. Бяхме изпълнени с чувство на мъченици и саможертва, и привличахме много млади бойци и скоро задминахме представителите на НФ, който по това време падна под влиянието на популистките брътвежи на Джон Кингсли Рийд. “ Нацистите “ вече не бяха добре дошли. Когато, през 1967, Тиндал и Уебстър си върнаха НФ, а Рийд формира собствена партия с кратък живот – Националната Партия ( НП ), за мен беше радост да разпусна БНП и да присъединя неговите членове ( около 500 ) към НФ. Наличието на толкова много национал-социалисти в Западен Йоркшир направи възможноста на червените ,да продават вестници или да имат сбирки, нулева. Изгонихме червената паплач от улиците и не оставяхме червена или анти-фашистка сбирка непредизвикана. За първи път рекламирахме сбирките си и канехме червените да ги посетят. Резултатът – още арести, повече присъди, но невероятна популярност включваща специален епизод от поредицата “ Светът в действие “ посветена на нас. Тези тактики приложих в БНП по-късно ( преди да бъде превзето от предатели ) в Дарлингтън и през следващата седмица в Дюсбъри, събитие което пак удари световните заглавни страници ! ( 1989 ) Опитах многократно да направя НФ по-популярна, но когато нищо не успя ( лично все още подкрепям НФ, като най-ефиктивното движение в Британия ) основах Арийска Единност ( АЕ ) ( Aryan Unity ) – по-скоро идея отколкото организация посветена на СВЕТОВНИЯ Национал-социализъм и пан-арийското мислене. Дефинирам пан-арийското мислене, като идея за това как арийските народи водени от арийските НС борци за свобода са единствената ни надежда за един бял свят. Сега с гордост мога да кажа, че съм НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТ и дните на дребнавия “ малък “ англичанин са минало. Разбирам, че нашия главен враг – идващият Нов Световен Ред във всичките му форми и прикрития изцежда живота на нашите хора по целия свят и запушва устата на истината. Този процес може да бъде спрян от едно международно арийско движение. Арийското Единство ще се опита да изиграе ролята си във вечната борба. За национал-социалистите войната не свърши през Май 1945 – това не беше края на войната, а просто една от многото битки, която за жалост беше загубена, но борбата за съществуването на нашите хора и за запазването на нашите култура и наследство продължава !!!
+ Коментар +
Този текст бе преведен с цел всички другари да се запознаят с житейския опит на Еди Морисън, който той трупа след 30 годишно активно участие в политиката. Запознаването с кратката му биография ще бъде полезно само тогава, когато всеки добре размисли върху застъпената тематика. Примерът, който Морисън ни дава е ясен. За да бъде успешна борбата, която водим, на всяка цена трябва да излезнем от рамките на “ дребнавия “ национализъм, бил той български, английски или германски. Трябва да прегърнем идеите на нашия Фюрер, който ни завеща святата мисия да обединим Европа, но не такава каквато я познаваме днес, а обединена Европа базирана върху твърдата основа на общия ни расов произход. Само когато всички арийски народи сложат край на дрязгите помежду си ( най-често подклаждани от чужди на расата ни елементи ), ще притежаваме необходимата вътрешна сила, за да нанесем решителния удар. Полза от национализма няма. Ако всяка страна реши да се бори отделно, за пореден път ще станем свидетели на братоубийствена война. За да осигурим бъдещето на расата си, трябва да сме единни. Жизнено важно е всеки един да извърви пътя от националист към национал-социалист.
Европа на арийското единение ще пребъде !!!
Хайл Хитлер!
Sunday, March 11, 2018
Идейна борба на НС активиста
Националсоциалистическото движение е едно СВЕТОВНО семейство. Това семейство се състои от много на брой организации и индивиди. Нито една отделна организация не представлява повече от МАЛКА част от това семейство. Беше време, когато дори големи организационни водачи отказваха да приемат тази основна истина. Те гледаха на своите организации като център на НС вселената,... като сърце, мозък и душа на НС движението,... като ЕДИНСТВЕН наследник на заветите на Адолф Хитлер! Някои забраняваха на членовете си да работят с други организации, някои не само изискваха лоялност единствено към съответната организация, но и наричаха своите „конкуренти” - „врагове на идеята”. Желая просто да подготвя новите хора, в случай че се сблъскат с гнилите трупове и минни полета останали от старите междуособни войни, които причиниха толкова вреди на движението. Надявам се ТЕ да се поучат отгрешките НИ, а не да ги ПОВТОРЯТ! НС движението не съществува, за да служи на отделният индивид. Бялата раса не съществува, за да служи на НС движението. НС движението съществува, за да служи на Бялата раса!
Борбата продължава - Ний Идемъ 88!
Saturday, March 10, 2018
Краят на еврейското столетие
Още през 1889 г., по време на честването на стогодишнината от Френската революция в Париж, беше запланувано сриването на трите европейски империи. Записи и доклади от този масонски конгрес, напомнящи за Френската революция, са намерени в писмени документи и особено изрично в публикуваното през 1890 г. коледно издание на британското списание Truth (Истина), озаглавено „Сънят на Кайзера“.
Първата световна война започна през 1914 г. с убийството на престолонаследника на престарелия австрийски император. Тя завърши с убийството на руския цар и семейството му и падането на австрийския и пруско-германския императори. В същото време, в Русия се проведе болшевишката революция, от която само Петербург още през 1917/18 г., тя изгуби повече от 1,3 милиона жители, разстреляни, умрели от глад или избягали. След това болшевишката оргия на смъртта премина през цяла Русия.
На Запад, силите на Антантата, по-специално президента Уилсън подмамиха със своите четиринадесет точки германците в така наречената „клопка на мира“, че така да сложат оръжие. То бе последвано от диктата във Версай и ограбването на Германия, съпътствано от гладната смърт на стотици хиляди цивилни и безработица в следващите години на мир. Обаче духовната сила на германския народ и неговата воля да оцелее все още не бяха окончателно победени. През 1933 г. възникна Третия райх на националсоциалистите, които назоваха по име световния враг, което доведе до ново обявяване на война, още през 1933 година.
От тогава започна да се говори открито за германеца, не само за неговото правителство – като враг номер едно за света. Унищожението на нацията с общи усилия беше счетено за уместно. Този път повод за войната бяха създадените от Версай непоносими условия в Полша.
Втората световна война, в която почти целия свят се бореше срещу Германия и малкото нейни съюзници в продължение на 5½ години, донесе милиони човешки жертви. До мирен договор не стигна, такъв няма и до днес.
Германските градове до голяма степен бяха изравнени със земята, повече от една четвърт от територията на Германия бе предадена на чужди сили, а германците, живели там в продължение на векове бяха прогонени. По време на това прогонване на около петнадесет милиона германци – съответстващо на цялото население от скандинавските страни – бяха зверски избити 2,5 до 3 милиона цивилни, предимно жени и деца и старци. Били ли са те някога компенсирани от страните, които са ги прокудили, търсена ли е отговорност на убийците и пилотите-бомбардировачи?
По-лошо от всичко това беше, обаче, започналото след това превъзпитание на германския народ и изтласкването му от чужденците в собствената му страна.
Въпреки всички тези мерки, Федерална република Германия, продукт на победителите, след сравнително кратко време, се превърна във водеща икономическа сила в Централна Европа. Гражданите отново построиха разрушените катедрали и градове. Те интегрираха милионите прогонени бежанци и посредством безпрецедентен тежък труд общото благоденствие отново нарасна, за ужас на мамонистите, наричани днес глобалисти.
В Съветския съюз на двадесетия партиен Конгрес през 1956 г., от Никита Хрушчов бе започната де-Сталинизация. До сега настоящият шеф на Кремъл Владимир Путин се опитва да разчисти последиците от болшевишката революция, която също и в Русия отрови душите на хората. Главните му опоненти в момента са олигарсите. За сравнение, във Федералната република медийните магнати са основните врагове с най-голямо влияние върху масите. Те деградираха хора до потребители и гласуващ добитък за богоизбраните. В СССР, особено след неговия разпад - в Украйна, олигарсите с тяхната вече патологична алчност разграбиха богатите провинции.
От края на седемдесетте години насам, Холокаустът заема централно място, като морално оправдание за еврейското световно господство. Неговият символ са милионите евреи, обгазени в концентрационния лагер за унищожение Аушвиц (Освиенцим).
Този символ обаче вече се срина върху самия себе си, поради изобличаването на многобройните преживели това място на ужасите, като измамници, както и множеството научни изследвания. Към това добавяме още и публикуваните „Заповеди на коменданта и главната квартира на лагера Аушвиц 1940 – 1945”, публикувани от един официален институт в Мюнхен - „Институтът за съвременна история“. От всичко това се вижда, че Аушвиц е бил трудов лагер за поддържане на производството на въоръжение, а не лагер за унищожение. От това не трябва да се заключава, че не е имало някои ужасни инциденти в концентрация лагер – че както в целия свят – така и в Аушвиц е имало хиляди смъртни случаи по най-различни причини, както и навсякъде в Германия по това време.
Но сега се повдига въпроса: „Къде са газирани или убити тези шест милиона, твърдени от съдилищата и от медиите?“ Все още, тези жертви биват почитани на 27 януари. Германският народ и целият свят имат законно право да узнаят къде е било извършено това уж най-голямо престъпление на германците. Нито §130, нито изразът „очевидност” са достатъчни. Нуждаем се от една публична дискусия, про– и контра, особено на техници и учени, ако смеем да твърдим, че сме правова държава и се застъпваме за истина и справедливост.
Едно мирно бъдеще, в което хората живеят по-щастливо, отколкото в еврейския век, в което най-после екологичните проблеми да бъдат решени колективно, отговорно и трайно, не може да бъде постигнато на основата на лъжи, нито с по-нататъшното господство на капитализма.
САЩ, в съюз с Израел и НАТО се стремят да разпалят III-та световна война. Те не могат да направят това сами, колкото и слуги и поклонници на Мамона да имат глобалистите навсякъде, те си остават едно незначително малцинство. Може би посредством подстрекателство към война те искат да отклонят вниманието от големите лъжи?
- Ние няма да участваме!
- Искаме честно обяснение!
- Тъй като живеем в християнския Изток, ние се обявяваме за справедливост и прошка и милост не са ни чужди.
- Ние отхвърляме принципа око за око, зъб за зъб, до трето и четвърто поколение.
Само така можем да сложим край на този ужасен еврейски век. Ще осъзнаем ли нашата сила, силата на безсилните в тяхното голямо мнозинство и да водим съпротива срещу хитростите на дявола, с неговите изкушения.
Sunday, March 4, 2018
Походът на масоните срещу християнската религия
В едно официално масонско издание се казва, че характерът на християнската религия е наситен със самохвалство и демагогия, че мохамеданите, будистите и другите народности имат по-възвишени вярвания, отколкото християните, които са разделени на три враждуващи части, с претенции да докажат превъзходството на своята истина пред другите, и най-после, авторът заключава, че заповедите на Спасителя са помрачени от хората с първобитни бунтарски инстинкти, че дивите расови и национални надменности витаят над християнската нива и като зли плевели заглушават великото семе на Евангелието.
По този повод в същото издание се казва, че масонството трябва да се намеси в църковната организация и духовните учебни заведения, за да изработи нова програма за религиозно учение, понеже съществуващото сега заслужава пълно презрение. Кого смятат масоните за вредни и зли (“лоши”) плевели, заглушаващи семето на Евангелието, се вижда от масонското издание. На друго място авторът вече преминава в решителна атака против православното духовенство и казва: “А свещеникът? Той се разхождаше самодоволно из селото събираше със снизходителен жест отляво и дясно поздравите на селяните, които му целуват ръка..!. В къщата му пълно доволство... Един свещеник предаде Апостола.
Юда предаде Христа... По-нататък авторът заключава: “Към кого клони нашата душа? Към свещеника-предател или към Апостола-революционер? Към коронованите блудници, или към мъченика Хамлет?” Целта на масоните е ясна: да подронят авторитета на духовенството, да изтръгнат от съзнанието на народните маси всеки принцип за Божество и да започнат революция. Ето защо в същата статия авторът призовава братята си масони да се сплотят и да започнат енергична борба с национално-мислещите елементи, за да създадат за човечеството “по-висши” духовни начала. Християнската религия според него, трябва да бъде унищожена и забравена завинаги, като неотговаряща на “идеалите на масонската програма”. Ако вие, господа масони, имате такива висши начала защо не ги обнародвате? Защо ги държите в тайна и не запознаете с тях народните маси? Защо вие с идеите си за “възвишено начало” се криете като престъпници?
Защо на всяка стъпка и във всички случаи предупреждават “членовете си масони”, колкото може по-строго да пазят тайната на масонските ритуали и идеи?! Ние знаем, че всички други благонамерени организации откровено и честно проповядват идеите си и се мъчат да запознаят с програмата и обществената си дейност най-широки кръгове от народните маси, от всички политически възгледи, посоки и разбирания. Крият злите си замисли само престъпните, тъмни банди. Не бъдете и вие такава тъмна банда, не бъдете мошеници, бандити, крадци, открийте картите си пред лицето на целия свят и кажете честно в какво се състои задачата на вашето вселенско общество, което е предназначено да работи в областта и за развиване на нравствено и умствено съвършенство на цялото човечество?”
И какво е това единство, което искате да въведете под ръководството на “великия архитект на цялата вселена, в служба на когото трябва да бъдат всички?”
Преди около две хиляди години йудеите разпънаха на кръста нашия Господ и Спасителят, умирайки, каза: “Отче, прости им, защото те не знаят какво правят!...”
Сега вие, братя масони, за втори път разпъвате Божия Син, и той пак казва: “Отче, прости им, защото те не знаят в, името на какви идеи заблуждават човечеството и сеят смут във всички краища на света!...”
Но ако вие, господа масони, не знаете политическата си роля, ние ще ви я кажем!
Вие сте гнусни и злобни слуги на онези лъжепророци, които готвят пътя за дохождането на Антихриста!
Вие се прикривате зад фирмата строители, а всъщност разрушавате престоли и олтари, семейство, религията и всичко добро.
Вие проповядвате за висши духовни материи, а в същото време отравяте младото поколение с отровите на отрицанието и комунизма!
Вие тръбите в своите “градежи” за свобода, равенство и братство, за права, за любов и истина, а между това какво лицемерие звучи във вашата уста, каква лъжа е всичко това, лъжа и безкрай лъжа!
Subscribe to:
Posts (Atom)