Thursday, June 15, 2017

Защо са изгонени евреите от Испания?

Изгарянето на убийците евреи
Един от най-известните случаи на ритуално убийство на дете е в края на 1480 г. в село Ла Гуардия край Толедо, Испания, извършено от мнимо покръстен евреин - маран, който тайно продължавал след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма.

Една вечер в покрайнините на селището един покръстен евреин на име Бенито Гарсия е привлечен от детски въздишки и охкания. Гарсия се сеща, че денят е четвъртък срещу петък на страстната седмица – денят на разпятието. На този ден, както се твърди от векове, евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на отмъщение към християните, гаврейки се с разпъването на Христос, в лицето на някое отвлечено 4-5 годишно християнско момченце, което хулят, изтезават и убиват мъченически на кръст, с трънен венец на главата.

Преките извършители – баща и син са арестувани. Следствието трае близо 2 години и свършва с осъждането и изгарянето на клада на 5 души извършители и съучастници.

Момчето, жертва на ритуала, е обявено от испанската църква за мъченик. На мястото на убийството му е издигнат паметник.
Делото "Ла Гуардия” вдига голямо брожение сред населението и пред обстойния и документиран доклад на инквизитора Торквемада, монарсите Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска

подписват на 31 март 1492 година декрета за изгонването на евреите от Испания.

В този декрет те се обръщат към поданнците си с думите:

"След зряло обмисляне на въпроса, решихме да заповядаме на всички евреи, мъже и жени, да напуснат нашето кралство и да не се завръщат никога. С изключение на онези които ще приемат да се покръстят, всички трябва до 1 юли 1492 година да заминат, и под страх от наказание със смърт и конфискация на имуществата, да не се завърнат повече.”

Цитат от Едикта за изгонване на евреите от Испания - източник на текста е книгата на Виктор Малка "Сефарадските евреи”.

С този декрет се предоставя правото на избор на евреите на територията на испанската корона. Те имат възможността да останат след като се покръстят и приемат християнството до 31 юли 1492 г., или да бъдат експулсирани.

Изборът е тежък, но онези които приемат да останат, т.е. християнството, в случай че продължат със старите си юдаистични практики ги грози смъртно наказание, при това на клада - аутодафе. За тази цел е създадена испанската инквизиция, а разследването за ерес протича по инквизиционната процедура. През следващите векове мараните се преследват жестоко, като инквизицията се прехвърля и в Латинска Америка.

През 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет. Това е само още една следа за това, че евреите имат пръст в създаването на фашистките, национал-социалистически правителства.

Изгонени са към 160 000 евреи, които се отправят към пристанищата. След изгонването на евреите от Испания, страната се освобождава окончателно от маврите, колонизира американския материк и се превръща в най-могъщата империя която човечеството е виждало дотогава - Испанската империя.

След този случай майките по испанските земи започват да плашат невръстните си момчета през страстната седмица – страхуват се през този сезон децата им да не бъдат отвлечени и убити.

Мнозинството от испанските изгонени евреи пристигат в Османската империя и Балканите, където Баязид II ги приема безрезервно. Причината за топлия прием е, че Фердинанд и Изабела не конфискуват средствата им и те предлагат на Високата порта внушителни суми в замяна. Настаняват се в нашите големи градски центрове, ползват се с привилегии спрямо християните. И проблемите започват. Но това е друга тема.

No comments:

Post a Comment