Featured Post

Какво направи ти за победата?

"С уважение и благодарност към истинските другари и с презрение и ненавист към позьорите, алкохолиците и лентяите" B&H/CO...

Saturday, February 24, 2018

Основи на антиеврейската политика на националсоциализма, изложени от Бруно Аман

Официалното отношение на националсоциалистите към евреите от 1933 г. до избухването на Втората световна война е най-добре обобщено от Бруно Аман в книгата му Картината на световното еврейство: основите на антисемитизма сред народа“ (A Picture of World Jewry: the Foundations of Popular Anti-Semitism, Vienna, 1939).Аман представя националсоциалистическата революция от 1933 г. като начало на нова ера за Германия, основана на демократичния принцип за общност на цялата нация и противопоставяне на класовите бариери от миналото. Неговото обвинение е, че след края на Първата световна война повечето евреи са много нелоялни, алчни и се явяват упадъчен елемент от немската култура.

Аман категорично отхвърля тезата на Ницше, че християнството бележи кулминацията на еврейската традиция. Той убедително твърди, че християнството е окончателния изход от концепцията на евреите като „избран народ“. Той отбелязва многобройните полемики на пропагандаторите - враждебни към Германия, че именно

Хитлер се стреми да направи германците „избран народ“. Аман отхвърля това и настоява за единна общност на европейската култура. Изразява идеята, че истинската християнска традиция призовава всички европейци да съхранят, както предпазливата враждебност, така и необходимия защитен фронт срещу евреите. Аман вярва, че у работническите сили в останалата част на Европа в края на краищата ще се породи подобно отношение към еврейския въпрос. По това време Германия се е измъкнала от хватката на „чуждата и агресивна еврейска алчност над нейното духовно и материално наследство.“ Аман е категоричен, че мерките - предприети срещу германските евреи през 1939 г. са подходяща защита на интересите на Германия по всяко време.

Евреите са шокирани от новите доктрини и концепции не по-малко, отколкото самата Германия. Аман разглежда еврейския народ като разделен на привърженици на асимилацията и по-модерните ционисти, но не смята, че е толкова трудно да се предвиди окончателния и пълен триумф на ционизма. В националсоциализма и ционизма съществува единство в интересите за отхвърляне на еврейската асимилация. И това е причината германските власти да са готови за пълно сътрудничество с ционистите в организацията по концентриране на еврейското население в някои области. Ционизмът е роден от съвременните източноевропейски национални движения в контекста на особената еврейска традиция, а националсоциализма е роден от политическия, икономическия и военния крах на Германия през Първата световна война.

Началото на еврейското възраждане в Европа Аман проследява от първите постановления - публикувани в революционна Франция през 1791 г. Той разглежда тези актове като начало на сериозна заплаха за европейската цивилизация. Обръща специално внимание на внимателното проучване на привържениците на еврейската еманципация в Германия, като започва с Лесинг и завършва с пълното и́ осъществяване през 1848 г. Аман твърди, че през Първата световна война евреите са обезпечени с господстващо положение в Германия и добавя, че тези влиятелни позиции най-вероятно не биха били сериозно оспорени, ако през 1918 г. не бяха довели до поражението на Германия. Аман счита различните обстоятелства, уреждащи позицията на евреите в различните страни, като основен обект за научни изследвания в Катедрата по еврейския въпрос и в сътрудничество с Националния институт по история. Аман признава съществуващото през 1939 г. в световен мащаб съчувствие към потиснатите евреи в Германия. Това е заради явната солидарност и общи интереси между либералните евреи и техните поддръжници на Запад, от една страна, и болшевишкото еврейство на Изток - от друга. Както на Изток, така и на Запад не гледат с особена симпатия на Съветския съюз заради факта, че през 1917 г. унищожава антиеврейския царски колос и го заменя с режим, в който еврейското влияние е по-силно, отколкото във всяка друга страна в света. В революционния съюз на тези Източни и Западни сили срещу Германия, Аман вижда постоянна заплаха за мира. Една по-просветена позиция по отношение на еврейската заплаха на Запад може да бъде единствения начин да се преодолее тази опасност в обозримо бъдеще. Аман и не подозира, че традиционните британски разчети за равновесие на силите се възползват от съществуващите настроения за пораждане на ужасна война в близко бъдеще, война от която той така се опасява.

Книгата на Аман не съдържа вулгарна антиеврейска пропаганда. Всъщност, това по никакъв начин не доказва необходимостта от антиеврейска политика, а по-скоро приема тази необходимост като баналност на базата на старите установени традиции. На тези традиции, разбира се, е придадено особеното значение на епохата на разпространение на комунизма. Книгата на Аман е далеч по-характерна за официалното немско отношение към евреите по времето на Хитлер, отколкото материалите на индивидуалиста от Нюрнберг, гаулайтер на Франкония - Юлиус Щрайхер в сензационния му вестник „Der Stürmer“. Това е единственият вестник по рода си в цяла Германия. През 1939 г. вестникът е спрян от германското правителство. „Der Stürmer“ съдържа много груб хумор, карикатури и призиви към старите предразсъдъци. Независимо от това Съединените щати, Великобритания и Франция нямат никакво оправдание за сътрудничество си със Съветския съюз в Нюрнберг през 1946 г., когато успяват да екзекутират Щрайхер. По това време Съветския съюз е единствената страна в света, в която изказвания на антиеврейски идеи е углавно престъпление.