Thursday, February 8, 2018

Предвестници на Великогерманския Райх

Голямата религиозна и политическа борба, която се разрази под името “30-годишна война” (1618 – 1648) на германска почва, направи Свещения Римски Райх бойно поле на почти всички европейски народи. Мирът, сключен в Мюнстер и Оснабрюк (1648), запази само държавноправните рамки на Германския Райх. Вътрешната единна сила, обаче, бе почти унищожена, вследствие Тридесетгодишната война; постигнатата пълна и вътрешна самостоятелност на германските династии предизвика образуването на съвсем нови групи на силите във вътрешността на тогавашния Райх. Но съдбата бе предопределила, Бранденбургското Курфюрство в сърцето на Свещения Римски Райх, да има щастието да се управлява от три следващи почти непосредствено една след друга големи владетелски личности.

Първата от тия световно исторически фигури бе Фридрих Вилхелм (1640 – 1688 ), записан в рамките на историята под името " Велик Курфюрст ". Когато Фридрих Вилхелм взе напълно управлението на почти съсипания от войната Бранденбург, това Курфюрство бе разкъсано на три части. Най-крайното крило на изток образуваше херцогството Прусия, което бе разделено от самия Райх чрез полските области. След това идваше като център Бранденбург и като трета част се простираха бранденбургските страни на Рейн, които бяха пак разделени чрез самостоятелни германски княжества. Фридрих Вилхелм успя, чрез ловка външна политика, да обедини тези области, да ги увеличи и същевременно да създаде в страната държавноправни норми, върху които неговите велики наследници можаха да изградят Пруската държава. Великият курфюрст управляваше една страна три пъти по-голяма от тогавашна Саксония; въпреки това, неговата държава не можеше да се сравнява с тогавашните велики сили Англия, Франция и Австрия. Историческото му значение се състои в това, че въпреки тази незначителна сила, той можа да наложи своята воля и да повлияе решително върху големите европейски въпроси за политическото равновесие на силите. Заради това, най-големият германски учен по естествено право на онова време, Самуел фон Пуфендорф (1632 – 1694 ), го нарече "идеалният Фюрст", чийто героични дела излъчваха мир, справедливост, търпимост и свобода на мисленето. И големият философ Лайбниц (1646 – 1716 ) виждаше в него един от най- големите мъже на тогавашната епоха. Великият Курфюрст остави на своите наследници уравновесен държавен бюджет, малка, но победоносна армия и, което бе най-важното, той издигна своята страна до европейска сила. Характерно за неговите идеи и планове е създаването на една малка, търговска и военна флота, с която той дори спечели една област в Западна Африка на Гвинейския бряг чрез договор с местното население.

Въз основа на неговата държавно-политическа дейност, неговият син Курфюрст Фридрих III (1688 – 1713), можа под името Фридрих I през 1701 год. да добие в Кьонигсберг пруската кралска корона. Неговият син, Крал Фридрих Вилхелм I Пруски (1713 – 1740), е основател на онази Прусия, която за света стана едно политическо понятие. Този втори от голямо значение Хохенцолер остана непознат за околните. Самият му син, Фридрих II Велики, позна, едва след трагичното стълкновение със своя баща, величието на този владетел. Фридрих Вилхелм I, този пестелив мъж на Прусия, с право се смята за създател на пруския държавен дух. В чиновничеството, в офицерския корпус, Фридрих Вилхелм I създаде с упорит труд и често със силна съпротивна сила, двата основни стълба, върху които почиваше организацията и стопанският напредък на държавното дело в Германия през 18 век. Също, както и неговият дядо, той никога не забрави селяните и ги пазеше от каквото и да било посегателство, от където и да идваше то. И днес още не се забравя в Европа, че Фридрих Велики позволи да се заселят в Източна Прусия селяните, които бяха изгонени от Залцбургския владика поради тяхната вяра. Той следваше примера на Великия Курфюрст, който позволи на изгонените хугеноти от Франция да се заселят в неговата държава и с това осигури на страната си една ценна човешка сила.

Когато неговият син Фридрих II, наречен Велики (1740 - 1786), наследи своя баща, наследството бе вече увеличено във всички насоки. Една бойна, отлично въоръжена армия от сто хиляди души, пълни държавни каси и високо морално чиновничество, както и едно трудолюбиво население, стояха на страната на младия крал. Реални идеи и смелост са необходимите предпоставки за един голям управник; те бяха силата на третия Хохенцолер. С право той доби името Велики, защото израстна в борбата със силата на съдбовното. Омраза и ненавист у неговия съсед го заставиха да води големите, така наречените "силезийски войни". Те бяха наречени така, защото борбата се водеше за провинцията Силезия, която Фридрих Велики искаше да притежава против волята на австрийската императрица Мария Терезия. И ако делата на краля-пълководец в двете първи войни в Силезия, увенчани с победите при Молвиц и Хохенфридберг, предизвикаха възхищение в Европа, то през третата – Седемгодишната война (1756 – 1763 ) - покрай блестящите победи (Лойхтен, Цондорф, Розбах ), не по-малко и обратните удари, го издигнаха до върха на неговото пълководство. Самите негови противници в Австрия, Русия, Швеция и Франция се възхищаваха от неговото отстъпление в борбата му при Колин на 18 юний 1777 година срещу армията на императрица Мария Терезия. Значението на Фридрих Велики за силата на Прусия бе така голямо, че германският свят като омагьосан отправяше погледа си към него, а философът Кант (1724 – 1804 ) с право нарече този век на негово име. Също и младият Гьоте призна духовното и политическо величие на този гений. Макар че имаше различия между тези три велики личности, те криеха нещо общо в себе си: характер, здрава мисъл, пропита от голям идеализъм. И тримата бяха заклети врагове на материалистичното доволство и дадоха живота си в служба на своя народ.

Трагичното в съдбата на Германската нация е, че Фридрих Велики трябваше да води своите боеве срещу втората тогава голяма германска сила – Австрия, под ръководството на императрица Мария Терезия. Докато на север под ръководството на тримата споменати владетели, Германия се оформи като политическа сила, Мария Терезия създаде на юг ценности, които още тогава бяха от полза не само за германска Австрия, но и за всички останали народи, свързани с нея. Така се създадоха основите, без които нито Вторият Райх на княз Бисмарк, нито Третият Райх на Адолф Хитлер, биха били възможни. Адолф Хитлер познава дълбоко това развитие и затова на 21 март 1933 г. в Потсдам той потвърди историческата сила и значение на Пруския дух, свързани с величието на Германския народ, а пет години по-късно, на 15 март 1938 г. във Виена, при възвръщането на Австрия към Райха, изповяда, че в този час той постига най-големия успех на живота си.