Friday, December 1, 2017

"Капитализмът"

Капитализмът не е предмет, а отношение към предметите. Нито фабриките, нито недвижимите имоти, нито железопътната мрежа, нито парите, нито акциите не са причини за нашите социални нужди, но са злоупотреба със собствения народ. Капитализмът е нищо друго освен злоупотреба с народния капитал и това определение въобще не е ограничено само в икономическата плоскост. Неговите сили въздействат върху всички сфери от обществения живот. Той е един принцип. Говорейки грубо - капитализмът е незаконно използване на народното имущество, а човекът провеждащ тази злоупотреба е капиталистът. Мината съществува, за да се добиват от нея въглища, а те служат за отопление и осветление. Фабриките, домовете, земята, парите и акциите са призвани да бъдат в служба на народа, а не да го поробват. Притежаването на тези вещи е не толкова право, колкото задължение. Собствеността означава отговорност и то не пред собствения портфейл, а пред народа и общото благо. Мините съществуват заради производството, както и производството съществува заради народа. Парите не са изобретили хората, а хората са изобретили парите, които в началото имали отредено съвсем не толкова върховно положение, както сега. Ако злоупотребявам с икономическите блага, заедно с това мъча и терзая народа си, следователно не съм способен да ги управлявам. Тогава преиначавам смисъла на живота и се превръщам в капиталист. Ако например злоупотребявам с културното ни достояние, използвам религията за икономически или политически цели, тогава съм неспособен разпределител на поверените ми блага. В един момент капитализмът приема невъзможни форми, в които личните цели, на които служи противоречат на интересите на народа. И тогава той започва да служи на вещите, а не на хората. А парите се превръщат в ос, около която се върти всичко. Социализмът е противоположен на това. Социалистическият мироглед започва с народа, а чак след това обръща внимание на вещите. Вещите са подчинени на народа, социалистът слага народа си над всичко, а вещите са само средства по пътя към целта. Ако приемаме тези принципи по отношение на икономическия живот, ще получим следната картина: В капиталистическата система, народа обслужва производството, а то на свой ред се намира в зависимост от властта на парите. Фантомът на парите празнува над същността на нацията.

В социалистическата система парите обслужват производството, а производството обслужва народа. Фантомът на парите се подчинява на кръвно-органическата общност на народа. Държавата има единствено регулираща роля в цялата тази система. Тя разрешава вечния спор между капитала и деятелността на неговият характер, разрушаваща народа. Тя е арбитър между тях и взима властта в свои ръце, когато народът попада в опасност. Само там се намират правилните за него решения. Ако в икономическата борба държавата заеме позиция срещу народа - тогава можем да кажем, че тази държава е капиталистическа. Ако обаче тя работи справедливо, то тя е социалистическа. Тези принципи звучат много леко и прозрачно на теория, но са трудни и сложни в политическата практика. Там те се превръщат в хиляди свързани помеджу си въпроси, неспобони да бъдат преведени и разнищени така просто. Тези проблеми не са разрешими от народа, който е поробен и физически и ментално. Днес по света става точно това.. Въпреки това на дневен ред въобще не стои въпроса за предимствата на социализма. Ние сме задължени да работим за нашите угнетители, да не мислим за свободата си, да пазим пълно мълчание за това, че сме роби и да скланяме глави пред тази дяволска система. Резултатът от глупостта ни и тази на нашите бащи е днешната антидържава.. Социална демокрация на думи и плантация на световния капитал на практика. Изправяйки се против него ние взимаме в ръце оръжие. Тъй като ние сме социалисти и искаме парите да служат на народа ни, то въставаме против това положение, заклеваме се да съкрушим тази непълноценна система, от чиито отломки ще се възроди нашата социалистическа национална държава! «Der Angriff», 15 юли 1929 година